Страници

неделя, 6 април 2014 г.

Card City Nights

     

     След като съм започнал с игри с карти, сега ще ви разкажа за още една, която може да ви допадне, ако ви се играе ccg, но искате нещо по - различно.
Играта, за която иде реч е Card City Nights от Ludocity.  В нея ще се опитвате да станете местният шампион в нова, нашумяла в града игра. За всяка спечелена игра наградата ви ще е booster packs за тестето ви. До тук не звучи много различно – биете се, събирате нови карти, подсилвате си тестето и така до края. Горе – долу е така, но самата механика на дуела е много интересна и различна – няма мана или какъвто и да е друг ресурс, с който да призовавате създанията си, играете каквото искате от ръката си, НО за да има някакъв смисъл от картите, които играете, те трябва да имат подходящите стрелки, сочещи в правилната посока.
Например, ако имате карта, която има стрелка в долната си част по средата, сочеща надолу, то вие ще имате нужда и от друга, която да има стрелка по средата, горе, сочеща нагоре. След като ги играете една над друга стрелките ще светнат, което ви показва, че картите са свързани. За да има някакъв ефект от картите, то вие трябва да свържете поне три. Има няколко вида карти  - нанасящи поражение, увеличаващи защитата ви (точките ви живот, практически),  лекуващи и неутрални. Ако свържете три карти, които нанасят поражение, то вие ще имате избор дали да ударите защитата на противника ви или някоя от картите му. Ако изберете второто, то атакуваната карта ще бъде дезактивирана, докато не бъде излекувана от лекуваща карта. Ако комбинирате три карти и те са например атакуваща, защитна и неутрална, то тогава ще имате право да си изберете какъв ефект да има комбото вида атакувате или да си увеличите защитата (която не може да е повече от 10). Механиката за свързване на карти не променя само начина, по който се води дуела, но и добавя още нещо с което да се съобразявате, докато  правите тестето си. Ще прекарате доста време, гледайки коя карта какви стрелкички има и накъде сочат. И това е – играта има история, но тя не е нищо особено, има чувство за хумор, както в диалозите, така и в начина, по който са нарисувани картите и уменията им, има референции, което поне на мен ми харесва.
На мен лично ми допада много, с начина на свързване, играта ви кара да мислите по различен начин, което винаги е хубаво, но в същото време има всичко останало, характерно за ccg. Предполагам, че на някои може да не им хареса стила на рисунките (art-a) или липсата на мултиплеър от какъвто и да е вид (това и на мен не ми допада много), но пък колко ccg-та можете да се сетите, които можете да играете задоволително сами срещу компютъра? Нали, и аз така си помислих. Е, това е от мен и ако прочетеното ви е харесало може да намерите играта на линковете по – долу.



Няма коментари:

Публикуване на коментар