Както вероятно знаете, ако следите блога, аз съм много голям почитател на фентъзи RPG игрите. Поради тази причина, когато чух за Pillars of Eternity и разбрах какво ще представлява, бях много развълнуван. За тези от вас, които не знаят какво е Pillars of Eternity, това е фентъзи RPG в стила на класически игри като Baldur's Gate и Icewind Dale. Играта е разработена от Obsidian и видя бял свят на 25ти Март. Ако до тук съм задържал вниманието ви, то продължете да четете за да разберете какво е мнението ми за тази чудесно звучаща игра.
Светът
Света на Eternity е свят пълен с магия и живот. Още в самото начало вие ще попаднете на антични руини, огромни магически артефакти, магически капани, както и множество пещери и подземия. Също така всяка местност от картата е различно от предишните - гори, села, градове, блата, брегови ивици. Но това, което прави света жив е променящата се среда. По време на своето приключение върху групата ви ще вали дъжд, светкавици ще ви заслепяват, гъсти мъгли ще скриват от вас опасности и съкровища. Също така играта има и активен цикъл от ден и нощ, което създава автентично усещане за минаване на време.
Но за малко да забравя, може би най-важното. Света на Eternity е напълно отворен. Това ще рече, че е напълно възможно от почти самото начало да се опитате да отидете, където си искате. Разбира се остава въпроса дали ще можете, защото напред ще срещнете противници, които лесно ще ви хванат неподготвени, ако ги намерите прекалено рано. Но това само допринася за тръпката от изследването на света. Разбира се за да се насладите на играта не е нужно да откриете всяко кътче от картата, но изследването на света може да е и печелившо за вас, тъй като ще намирате подземия, куестове, съкровища, също така ще получавате и точки опит за всяка нова местност, която откриете. Друг бонус от изследването на света е това, че то ще ви помогне да се потопите в света на играта. Навсякъде вие ще намерите книги, свитъци, истории и какви ли не други неща, които ако вие като мен си падате по добри истории, то ще направи играта ви още по-приятна. И като споменах историята...
Историята и Света( може да съдържа части от историята на играта)
Оказва се, че вие сте нещо наречено Наблюдател. Това е човек, който може да говори с призраци и изгубени души, както и а вижда миналото на хората, които среща. Наблюдателите са феномен, който малко разбират, но много се страхуват, тъй като често Наблюдателите се побъркват и прибягват до насилие. Вашата основна задача ще е да научите повече за състоянието си и да запазите разсъдъка си.
Историята е интересна и много добре разказана, чрез множество диалози изпълнени с различни възможни реплики. Повечето от героите, с които ще говорите са също така различни и с характер, повечето от тях дори си имат собствени гласове. Много от тях ще имат куестове за вас, но някои просто ще ви разкажат историята си или някоя забравена легенда.
С други думи, още от началото вие ще имате чувството, че играта се развива в свят, който е стар, който е преживял много събития. Голяма роля за това играе умението на главния герой, но голяма роля имат и безбройните руини, сгради и монументи, които ще намирате и историите, които ще научавате за тях. Почти няма място, където няма да намерите книги, писма, свитъци или думи издълбани в камъка, а там където няма такива, то вашите герои ще намерят други неща, които разказват истории, като играчки, стари гнезда или счупени съдове.
И за да не забравя, както за малко да стане в предната част от ревюто тук ще кажа, че диалозите ви не са просто начин да научите повече за света и да си вземете следващия куест. О, не. Диалозите и какво казвате на събеседниците си може да се окаже съдбоносно. Ако ядосате не когото трябва, ако не дай си боже убиете не когото трябва, то това може да ви създаде неприятности точно когато не очаквате. С други думи всяко ваше действие е от значение за бъдещето ви.
Тази система е силно застъпена във фракциите към които много от тези, които срещате ще принадлежат. По време на приключението си вие ще трупате репутация сред тях и тя ще определя тяхната реакция към действията ви.
Приятели, Група и Битки
Както вече може би се досещате историята на Eternity е голяма част от играта и без нея тя определено не би била същата. Но нещо друго, което ще заема доста от времето ви са битките с различни гадове.
За разлика от други RPG-та тук вие ще водите група от приключенци и почти никога няма да сте сами по време на приключението си. Да, вероятно е възможно да се опитате да попътувате сами, но играта не е направена така че да оцелеете дълго, ако сте сами. Но да се върнем обратно на пътуването в група.
По време на пътуванията си вие ще срещате много NPC-та, коиото ще искат да ви правят компания. Нещо, което ми направи добро впечатление тук е, че вие никога няма да сте притиснати от да вземете когото и да е със себе си. И ако не вземете нкого със себе си, как тогава ще съберете група, с която да направите нещо в тая игра? Ами много просто, ще си наемете спътници. В различните градове и села, през които ще минете почти винаги ще има място от където да попълните малката си група.
Тук идва въпросът коя опция е по-добра. И отговора е че ще трябва сами да прецените. Героите, които срещате ще идват с някакви научени умения и по някое друго вдигнато ниво. Докато новаците, които наемате най-често са чисти и невинни души, които се пада на вас да превърнете в безсмъртни герои.
След като вече знаете основните неща за групата, която ще ви покрива гърба е време да спомена нещо и за самите битки. По време на бой вие ще разчитате на добре познатата ви е от Baldur's Gate и Dragon Age система, която ще ви позволява да паузирате битките и да давате инструкции на героите си. За разлика от Dragon Age обаче тук няма да имате лукса да оставите групата си да се оправя сама, защото в момента, в който игнорирате контрола, който ви дава тази система, то всички ще бъдат избити. Играта е предизвикателна и не го крие от самото начало. Още докато си избирате трудността Eternity ви казва, че нормалната трудност може и да ви дойде нанагорно, ако нямате опит или сте загубили тренинга си. Но по никакъв начин играта не е нечестна. Когато цялото ви парти се провали с гръм и трясък и всички умрат, то вие ще знаете защо е станало. А в момента, в който свикнете с начина на водене на бой, то много от битките ще са елементарни за вас.
Но ако все пак наистина сте добри с такива игри, то винаги може да пробвате Железния решим на игра, където имате само един запис и той се изтрива, в момента в който умре цялата ви група.
След като вече знаете основните неща за групата, която ще ви покрива гърба е време да спомена нещо и за самите битки. По време на бой вие ще разчитате на добре познатата ви е от Baldur's Gate и Dragon Age система, която ще ви позволява да паузирате битките и да давате инструкции на героите си. За разлика от Dragon Age обаче тук няма да имате лукса да оставите групата си да се оправя сама, защото в момента, в който игнорирате контрола, който ви дава тази система, то всички ще бъдат избити. Играта е предизвикателна и не го крие от самото начало. Още докато си избирате трудността Eternity ви казва, че нормалната трудност може и да ви дойде нанагорно, ако нямате опит или сте загубили тренинга си. Но по никакъв начин играта не е нечестна. Когато цялото ви парти се провали с гръм и трясък и всички умрат, то вие ще знаете защо е станало. А в момента, в който свикнете с начина на водене на бой, то много от битките ще са елементарни за вас.
Но ако все пак наистина сте добри с такива игри, то винаги може да пробвате Железния решим на игра, където имате само един запис и той се изтрива, в момента в който умре цялата ви група.
Настолни игри и Pillars of Eternity
В Eternity вие ще видите много механики, които ще са ви познати, ако сте играли настолни RPG-та или стари компютърни такива. Като например "хвърляне" на зарове за успешен удар или прекъсване на противникова атака. Проверка на уменията, когато отваряте ключалки, капани и врати. Както и показатели, които ви дават различни опции по време на диалозите. Това успешно ви връща обратно във времето на Baldur.
Заключение
Pillars of Eternity е масивно RPG приключение и то не само заради 70те си часа геймплей, но и заради огромния си, детайлен, магически, жив свят. Това е игра, която е създадена за да възроди любовта към старите игри. И се справя доста добре. Няма една част, която да не си е на мястото; като започнем от стратегическите битки и стигнем до богатата история, изпълнена с детайли и истории за миналото на света.
Ако сте играли Baldur's Gate и ви е харесала, ако сте играли Divine Divinity: Original Sin и ви е спечелила, то Eternity е следващата игра, която трябва да изиграете. Но един съвет от мен. Ако не обичате да четете диалозите и куестовете, не пипайте играта, защото голяма част от нея е историята. Ако не четете това, което пише е все едно да играете без....графика! В Eternity историята не е нещо, което просто си върви успоредно с екшъна, тя е нещо, което се променя в зависимост от действията ви!
Разбира се, когато създаваш нещо толкова голямо и сложно, като Pillars of Eternity няма как всичко да е идеално. Едно такова нещо, което ми идва на ум е способността на героите сами да си намират пътя. Поне два пъти ми се случи, точно в най-важният момент танка ми да зацикли зад стрелеца и магьосника и да не може да ги заобиколи, което доведе до масово клане...Но това ми се случи общо три пъти сигурно. И другото, което пречеше от време на време беше невъзможността да се върти камерата. Разбирам, че това беше директно последствие от решението на Obsidian да се придържат към класически външен вид и механики, просто не съм сигурен дали в случая това е нужно наистина.
Но това са малки и много рядко срещащи се пречки, които по никакъв начин не променят факта, че Pillars of Eternity е едно невероятно приключение, което само вие можете да решите как ще приключи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар