Преди няколко години(не смея дори да си помисля колко) за първи път се сблъсках с фентъзи стратегията в реално време Warlords: Battlecry III. Играта беше хубава и на мен ми допадна доста, за това когато мой приятел ми каза, че има "match three" игра(Puzzle Quest), в същият свят бях любопитен. Така за първи път се сблъсках с жанра, който по-късно се превърна един от любимите ми, а именно "Puzzle RPG". За жалост нови попълнения в него много рядко се появяват, а когато го направят не са особено добри. Но наскоро се появи едно истинско бижу - Ironcast.
Играта е успешно събра нужните й пари чрез Kickstarter и през Март 2015 излезе изпод вещите ръце на Dreadbit. В играта вие влизате в ролята на командир на задвижван с пара робот, който ще трябва да се включи в защитата на родината си.
История
През 18ти век, Британия и Франция водят тежка война помежду си, но Франция успява да вземе надмощие и сега са на британска земя, страхът на всички е реалност, инвазията е факт, британските сили са притиснати до стената. Време е за теб да се включиш в битката.
Геймплей
Докато Ironcast се вписва в "match three" жанра, тя е по-скоро "свържи три", подобно на Dungeon Gems. Поради този факт в играта вие ще можете да свързвате не само хоризонтално и вертикално, но и диагонално, което ще ви позволи да правите мнооого дълги вериги.
За това обаче си има цена и тя, че няма да можете да се наслаждавате на блестящи, святкащи водопади от падащи и автоматично наместващи се където трябва камъни, което ако трябва да бъдем честни е един от най-големите чарове на този жанр. Но това не трябва да ви притеснява, тъй като Ironcast има толкова много да ви предложи, че няма ви липсват водопадите изобщо.
Първото, което трябва да кажа е, че Ironcast е roguelike. Умирате в бой, мъртви сте завинаги и ще трябва да започнете отначало. По принцип това би било лошо за игра от този жанр, тъй като късмета ще играе прекалено голяма роля, която играят късмета и водопадите, които лесно могат да обърнат битката на 180 градуса. Но това не важи в случая, защото въпреки, че камъните, които ще са на дъската ви в началото зависят от късмет, то водопадите просто не съществуват, следователно roguelike в случая прави само добро на играта, карайки ви да мислите повече и да планирате напред във времето.
Битките в Ironcast следват модела на Puzzle Quest - събирате ресурси, като комбинирате/свързвате камъни, след което използвате тези ресурси за да активирате различни умения и предмети. В случая вие ще активирате енергийни щитове, стреляте с оръжия, поправяте поражения по робота си и ще го карате да се движи.
Друга разлика, която веднага прави впечатление е това, че няма да виждате ходовете на противника си, тъй като той не ги играе на същата дъска като вашата. Това бързо повдига въпроса, който винаги витае около игрите от жанра - "Дали не мами?". В Puzzle Quest съм си задавал този въпрос след всеки перфектен хода на противника, но честно казано в Ironcast не съм имал случай, в който да изглежда така че противника ви мами.
За всяка спечелена битка, вие ще получавате опит, пари и чертежи на части за вашата машина. Когато съберете достатъчно опит, то вие ще вдигате ниво (странно, нали?), когато това се случи вие ще имате избор между три случайно избрани умения, които могат да са както за вашия робот, така и за вашия командир.
С парите ще ремонтирате машината си и ще превръщате чертежите в действителни части, които да използвате.
Както в доста игри напоследък, така и в Ironcast, когато умрете ще получавате Глобален опит, с който също ще вдигате нива. Когато вдигате този вид нива вие ще отключвате нови умения, роботи и командири.
Друга нещо, което отличава Ironcast от останалите игри в жанра е това, че мисиите, които ще изпълнявате няма да са само "Победи противника си за Х ходове", а напротив ще има мисии, в които ще трябва да оцелеете определено време, да победите определен брой противници един след друг, боеве с Шефове, събиране на определени предмети, взимане на части от противникови роботи и други. Всички боеве са лимит на ходовете.
Друга разлика, която веднага прави впечатление е това, че няма да виждате ходовете на противника си, тъй като той не ги играе на същата дъска като вашата. Това бързо повдига въпроса, който винаги витае около игрите от жанра - "Дали не мами?". В Puzzle Quest съм си задавал този въпрос след всеки перфектен хода на противника, но честно казано в Ironcast не съм имал случай, в който да изглежда така че противника ви мами.
За всяка спечелена битка, вие ще получавате опит, пари и чертежи на части за вашата машина. Когато съберете достатъчно опит, то вие ще вдигате ниво (странно, нали?), когато това се случи вие ще имате избор между три случайно избрани умения, които могат да са както за вашия робот, така и за вашия командир.
С парите ще ремонтирате машината си и ще превръщате чертежите в действителни части, които да използвате.
Както в доста игри напоследък, така и в Ironcast, когато умрете ще получавате Глобален опит, с който също ще вдигате нива. Когато вдигате този вид нива вие ще отключвате нови умения, роботи и командири.
Друга нещо, което отличава Ironcast от останалите игри в жанра е това, че мисиите, които ще изпълнявате няма да са само "Победи противника си за Х ходове", а напротив ще има мисии, в които ще трябва да оцелеете определено време, да победите определен брой противници един след друг, боеве с Шефове, събиране на определени предмети, взимане на части от противникови роботи и други. Всички боеве са лимит на ходовете.
Заключение
Ironcast е игра за...определена аудитория, защото точно както предшествениците си, тя не е нито cassual, нито е път точно gamer's игра. Тя е за онези моменти, когато искате да убиете малко време, но стандартните "match three" игри просто не са достатъчни.
Но въпреки това Dreadbit са вложили много усилия, старание и комбинирайки няколко доказано работещи неща те са създали игра, която преминава отвъд границите на жанра.
И е не само геймплея, но и графиката също. Роботите са детайлни, разнообразни и променят външния си вид, когато научавате умения, екипирате ги с нови оръжия или понасят поражения в бой. В същото време успешно създават усещането, че са част от 18ти век със своя вид. Същото се отнася и за Командирите, техния външен вид е отлично копие на модата от историческия период, в който се развива играта.
Заедно тези две неща създават добра steampunk атмосфера.
Ако често сте се връщали отново и отново към Puzzle Quest и останалите от жанра, опитвайки се да удовлетворите нуждата, която тези игри създават, то сега имате възможност да пробвате нещо ново, което ще ви донесе същото ниво на удовлетворение, ако не и повече.
Линкове:
Няма коментари:
Публикуване на коментар