Witcher The Adventure Game - The digital version EN

In 1986 Andrzej Sapkowsky wrote  "Wiedźmin" ("The Witcher") and with it he created what became a favourite to many Universe.  In 2007 CD Projekt adopted this Universe and created the first PC Witcher game. In 2014 CD Projekt together with Fantasy Flight released something that probably a lot of people wanted - a board game based on The Witcher.
In the game you take the role of one beloved character and roam the lands completing quests and defeating monsters. The game is for 2 to 4 players and designed by Ignacy Trzewiczek.

NOTE: I'll tell you about the digital port of the board game, because I have not played the hard copy yet. Also because of this there will not be a comment on components quality.

Swords, Magic, Comrades and Gold

Here unlike the PC Games you will be able to choose between few characters like Geralt, Triss Merigold the sorceress, Dandelion the bard and Yarpen Zigrin the dwarven warrior.
Every character has special abilities and is better at something then the others. The quests for each of those characters are centred on their abilities. For example Geralt is the best fighter and he will handle monsters easily, Dandelion is best at collecting gold and Yarpen is decent warrior and able to collect gold better than Triss and Geralt, but also probably the best at getting clues thanks to his band of dwarves.

Quests and Proofs

 After you choose your characters, players will have to decide on how many Main Quests will be completed before the end of the game. When this is done each player will have to choose his first Main and Side quests. Usually the Side and the Main quests are thematically connected, but there is no real story telling while gathering leads and getting closer to your goal.
To complete a quest you will need to gather a certain amount of Proofs and get to a certain location. Completing Side and Main Quests give you VP and at the end of the game the player with most VP wins the game.

To collect Proofs you will have to roam around the cities bearing in mind that different cities give you one of the three kinds of leads - red, blue or purple. When you collect certain amount of leads they transform into Proofs. The amount of leads you will need depends on your character. For example Geralt will turn red leads into Proofs quicker than blue ones and Dandelion will turn purple into Proof quicker than red.

Other way to collect leads is to resolve different kinds of cards like Investigation and Good Fortune cards.

Every Main Quest have consequences and they are resolved immediately after completing the quest.

If the game is played for more than one Main Quest( 3(5) maximum which caps the game at around two hours.) then the player who completed his Main Quest is given again two Quest cards to choose his next Quests.

Development, Battles, Monsters and Foul Fates

Now the world of The Witcher is dangerous one so I hope you didn't expected that you will just take a walk around, do some side seeing and win the game. No, this won't happen.
At the end of each of his turns, every player will resolve obstacles in the area. Those can be two kinds - Monster Encounters and Foul Fates. Both of those can be located in the same area, but when resolving obstacles the player can choose which of the two he wants to encounter.

Monsters can be three kinds - bronze, silver and gold. The bronze are the easiest and characters suffer less if defeated and the gold ones are the strongest with heaviest consequences.
When the obstacle is a Monster a battle starts. Every Monster has sword and shield value which is their defence and attack values. The player who is fighting the monster will roll the battle dice and his hero die trying to match or exceed the defence value of the monster by rolling swords and defeat it or if not at least match or exceed its attack value by rolling shields and therefore defend against it. Bur bear in mind that when you start fighting against silver and gold monsters there will be some that will require to both defeat them AND defend against their attack if you want to not suffer any negative effects from the encounter.
The negative effects include wounds that prevent you from using actions, loosing gold, victory points or placing Foul Fate tokens on your actions.

Big help in battles will be the Development cards which you can acquire by using the Develop action on your turn. Some Development cards need to be charged before used and that is done by Brewing (if you play Geralt), by Preparing (Triss) or with the help of your dwarves (Yarpen).
Most Development cards will allow you to manipulate the dice rolls which will proof really helpful for you so don't overlook them.

Foul Fates on other hand are a lot more straightforward. When you're resolving Foul Fate as an Obstacle at the end of your turn you will draw a Foul Fate card and resolve it after which discard it unless it is not stated otherwise.

Some effects will force you to put Foul Fate tokens on some of your actions and if you perform those actions you will also draw Foul Fate cards and resolve them.

Digital port

Now as I said this review is relevant only to the digital port of the Witcher The Adventure game, so I decided also to talk about some things that are relevant only for the port.
First of those things is the AI and while it is nice that it is there the AI is rather incompetent and after few games against it you will feel like playing alone.
Second thing are the battles. When you fight versus the monsters you see just the card of you enemy and when you click dice are rolled and then resolved and while this is enough if you play a real life board game it really feels wasted that the game is ported to digital if they have not used the opportunity to turn the battles and the game itself into something more spectacular (see Armello for example). But on other hand this turn the digital version into faithful copy of a board game which is ok I guess.

The only real benefit of the digital port is the music which is really thematic and well composed.

Conclusion

I'm big fan of the Witcher and I was really excited when I heard that there will be a board game and maybe that's why I was disappointed when I played it. Witcher The Adventure Game is a mid-level board game for people who are looking for something more than a party or a filler game, but that is not the problem. The problem is that the game feels like a re-skinned and re-themed Talisman with few things added and changed here and there. You just roam the map, do quests, fight some monsters and gather points, rarely interacting with the other players, because you don't really have to. To you they're nothing more than few more strangers that you may meet in the cities, which is strange considering that in the story all four of them are friends and know each other well.

 For a themed game the theme is light and weak. Truly the characters are from the Witcher Universe together with the names of the cities and monsters, but Witcher is this dark, beautiful world of magic, monsters and intrigues and none of those is really well represented in this board game. The game could have been called The Knight and with few visual corrections here and there give absolutely the same feeling when played.

I don't recommend it to any fans of The Witcher, but still if you want to try it bellow you will find some places where you can find it.

Links:

Offical site

Steam

GoG

Google Play

iTunes Store

Witcher The Adventure Game - дигитална версия BG

  

През 1986 Андрей Сапковски написва "Wiedźmin" ("Вещерът") и с това слага началото на един свят, който скоро ще си спечели много почитатели.  През 2007 година CD Projekt взимат този свят и създават първата компютърна игра от поредицата The Witcher. През 2014 CD Projekt заедно с Fantasy Flight публикуваха нещо, за което вероятно много хора чакаха – настолна игра The Witcher.
В нея вие поемате ролята на един от обичаните си герои започвате своето приключение, в което ще побеждавате чудовища и ще изпълнявате куестове. Играта за 2 до 4 играчи е и дело на дизайнера Игнаси Цревицек.

ЗАБЕЛЕЖКА: Това е ревю на дигиталната версия на Witcher The Adventure Game и се отнася само за нея. Поради тази причина няма да има и никакъв коментар върху качеството на компонентите.

Мечове, Магии, Другари и Злато

В тази игра, за разлика от компютърната, вие ще имате възможността да си изберете един от четиримата герои, които са Гералт, Трис Мериголд Магьосница, Данделион Барда и Ярпен Зигрин Джуджето войн.
Всеки от тези герои има специално умение и е по-добър от другите в нещо. Куестовете, които ще могат да изпълняват героите са съобразени с тези им умения. Например Гералт е най-добрия войн, докато Данделион е най-добрия в събирането на пари, а Ярпен е приличен боец и може да събира пари по-лесно от Гералт и Трис, но е най-добър в събирането на следи благодарение на групата си от джуджета.

Куестове и Доказателства

След като всички си изберат герои, играчите трябва да решат колко Главни Куеста ще трябва да изпълнят преди да свърши играта. Когато това е свършено всеки ще трябва да си избере първите си Главни и Странични куестове. Обикновено Страничните и Главните куестове ще се тематично свързани, но в играта няма да видите никакво развитие на техните истории, докато се приближавате към крайната си цел.
За да изпълните  куест, то ще е нужно да съберете определен брой Доказателства и да достигнете определен град. Изпълняването на куестове ви дава точки и който има най-много точки след като всички Главни куестове са изпълнени е победител.

За да събирате Доказателства ще трябва да обикаляте градовете по картата, които ще ви дават една от трите вида Следи – червена, синя и лилава.
Когато съберете нужния брой Следи, то те ще се превръщат в Доказателства. Всеки герой събира определен цвят Доказателства с различна скорост. Например Гералт превръща червени Следи най-бързо в Доказателства, докато това би му отнело много време, ако събира сини Следи.

Други начини да събирате Следи е като разрешавате различни карти като Разследващи и Добър Късмет.
Всеки Главен куест си има последствие, което влиза в сила веднага след като куеста бъде изпълнен.
Ако играта се играе за повече от един Главен куест(максимално могат да са 3(5), което прави играта около 2 часа дълга), то на всеки играч, който изпълни куеста си му се дават две нови Куест карти, от които да избере следващите си Куестове.

Развитие, Битки, Чудовища и Лоши Съдби

Света на Вещерът е опасен и надявам се не сте си мислили, че просто ще се разходите, ще разгледате забележителностите и ще спечелите играта. Нее, това няма да стане.
На краят на всеки свой ход, всеки играч ще разрешава препятствия, които са в същата местност като него. Препятствията могат да бъдат два вида – Чудовища или Лоши Съдби. И двете могат да се намират в една и съща местност, но ако е така, то играча си избира едно от тях.
Чудовищата могат да бъдат три вида – бронзови, сребърни и златни, като бронзовите са най-слабите и играчите ще си изпатят най-малко, ако загубят битка срещу тях, а златните са най-силните и носят най-големи последствия, ако се окажете по-слаби от тях.

Когато се изправите срещу Чудовище, то започва битка. Всяко чудовище има атака и защита, която вие трябва да надвишите, ако искате да го победите или ако искате да се защитите от него. Ако искате да го победите, то трябва да хвърлите толкова или повече мечове, отколкото защита има то, а ако искате да се защитите да хвърлите повече или толкова щитове, колкото атака има то. Имайте предвид, че когато започнат да се появяват сребърни и златни чудовища сред тях ще има такива, срещу които ще трябва да се защитите и да победите, ако искате да не пострадате.
Негативните ефекти, когато загубите включват получаване на рани, които блокират някой от действията ви, загуба на злато, точки или поставяне на токъни Лоша Съдба върху действията ви.

От голяма полза ще ви бъдат картите Развитие, които ще взимате, когато използвате действието Развитие. Някои от тях ще трябва да бъдат заредени предварително, като това може да стане, ако приготвяте отвари(когато играете Гералт), когато се Подготвяте(ако сте Трис) и с помощта на джуджетата си(ако сте Ярпен).
Повечето карти от този вид ще ви позволяват да манипулирате резултата от хвърлените зарове, което ще ви бъде от голяма полза, така че не ги пренебрегвайте.

От друга страна Лошите Съдби са много по-просто действащи. Когато Препятствието с което се сблъскате на края на хода си е Лоша Съдба, то вие си теглите една карта Лоша Съдба и изпълнявате това, което пише на нея, след което я махате, освен ако не пише друго на нея.
Някои ефекти в играта ще ви карат да слагате токъни Лоша Съдба на някои от действията си и ако направите действие върху което има такъв токън, то ще трябва да си изтеглите отново карта.

Дигитална версия

Както казах, това е ревю на дигиталната версия на настолната игра Witcher The Adventure Game и за това сега ще ви кажа за някои неща, които ги има само в тази версия.

Първото е ИИ-то на играта. Хубаво е, че го има, но е много слаб играч и след няколко игри срещу него ще имате чувството, че играете сами.

Второто нещо са битките. Когато се биете срещу чудовища вие виждате само тяхната карта и когато кликнете с мишката хвърляте зарове, след което според техния резултат разрешавате изхода от битката. Това би било достатъчно, ако говорехме за недигиталната версия на играта, но в този случай изглежда малко като пропиляване на ресурси, да не се използват възможностите, които дигиталната версия дава и да се направи играта малко по-интересна и малко по-раздвижена(вижте например Армело). От друга страна оставяйки играта в този вид определено допринася за чувството, че играете истинска настолна игра, което ок.

Единствения истински принос на дигиталното копие е музиката, която тематична и добре композирана.

Заключение

Аз съм голям фен на Вещера и бях развълнуван, когато чух, че ще излиза настолна игра в същата Вселена. Може би това е и една от причините да съм разочарован от играта, след като я пробвах. Witcher The Adventure Game е средно ниво настолна игра, за тези хора, които вече търсят нещо повече от парти или филър игри. Но не това е проблема, проблемът е, че играта е просто един променен графично и тематично Талисман с някои малки промени тук и там. Вие просто обикаляте по картата, биете чудовища, изпълнявате куестове и не влизате в почти никакви взаимоотношения с другите играчи, защото няма нужда да го правите. За вас те са просто някакви страници, които срещате от време на време в градовете. Което е странно, имайки предвид, че историята всички тези герои много добре се познават и са приятели.
За тематична игра, тематиката в тази е много лека и слаба. Вярно, героите са от света на Вещера, както и имената на градовете и чудовищата, но Вещера е мрачен, красив свят изпълнен магия, чудовища и интриги, все неща, които са много слабо засегнати в настолната игра. Можеше да я кръстят Рицарят и с няколко визуални корекции тук-там играчите щяха да получават същото усещане, когато я играят.
Не я препоръчвам на никой от феновете на Вещера, но ако все пак искате да я пробвате, по-долу ще откриете линкове към места, където може да я откриете.

Линкове:

Официален сайт

Steam

GoG

Google Play

iTunes Store

Book of Unwritten Tales 2 - EN

Few weeks ago I wrote about the small point and click game Tormentum, which thanks to its amazing artstyle found a place in the fan's hearts.

Today I will tell you about a continuation of a classic in the point and click genre, a classic so massive and hardcore that it will push all other pretenders aside - Book of Unwritten Tales 2!

  The game is developed by the same guys that stand behind the first part - King ART Games and it was released in February 2015 after a successful Kickstarter.

The Setting

Nate and Ivo have broken up and the princess is in her home kingdom, Wilbur is teaching magic and the Critter is...doing his stuff. The game starts in its own silly style with Nate plummeting towards the ground.

Oh...and don't worry if you have not played the first part, it is good, but is not necessary.

Gameplay and Looks

Book of Unwritten tales 2 is a classic point and click game set in a world that is full of tropes or itself is one huge trope whatever you find fitting, but more for that later.

In the game you will jump between the three main characters developing their parallel storylines. Every small character part consists of around ten screens and you will roam between them all the time while collecting items, talking with characters, trying to solve all the puzzles and realizing how silly the world of Avantasia is.

Most of the puzzles are logical and if you give them enough time you will find the solution. Also the game never locks you on one puzzle, but instead you have a few at hand and can alternate between them so it does not get tedious when you're stuck. And if you manage to get stuck on all ends, just talk to everyone possible and you will find what must be done.

Graphically the game is nothing impressive, but is not bad to the eye, the score of screens are various and well-drawn. The sound is also passing with all characters having voice over and a lot to say. Also there is good amount of character to everyone you meet in the game. My favourite is definitely Ivo's father.

The Charm

Now let's be honest you can have between one and two reasons to play Book of Unwritten Tales 2. You like point and clicks or you have played the first part and loved it. Or both.   What I'm trying to say is that the game can easily be disliked because of what it is its weakest and strongest side - the tropes and the references. 

As I already said the world of Avantasia is full of those two. The main characters themselves are built from combinations of tropes - the elven princess, the great evil, the gnome that is the most shy but also the biggest hero, the bad guys...everyone are someone else, but at the same time they're themselves, because the tropes are well mixed and actually make sense. No, seriously, they do! But let's talk about the other part a little.

Book of Unwritten tales is ridden with references...to everything from other games and fantasy to movies and real life. And if you're into this kind of stuff (if you're not you are at the wrong place) my advice is to read everything, enter every room and try all dialogue options. You will giggle all the time. Great example for the amount of references in the game is the Elven Library. 

I wonder what Samuel Johnson would say if he sees this game.

Conclusion

Book of Unwritten Tales 2 is great successor to the first Book and continues the story of the main characters in its genuine silly full of tropes and references style. And there is nothing spared, the references are to all kind of things from fantasy books and games to movies and real life situations.

The game is a must play for all fans of the genre, because it is not only a sequel of a classic, but it offers a lot of all you can be looking for in a game from the genre. There is a ton of puzzles, locations and dialogues to explore. And they're not only many, but also well done. 

But as often happens the strong sides of a game can be its weaknes and the case with Book of UInwritten Tales 2 is exactly like this. While I like the humor and the references, for many they may seem silly or boring and to be honest there were a few that didn't felt right even to me.

The other big downside of the game is its puzzles or more likely all the wondering and transfering from one screen to another which gets very annoing at some point. With ten screens to wonder between while looking for some clues can turn every puzzle into a burden.

But as I said Book of Unwritten Tales 2 is hardcore point and click game and you can have only few reasons to play it. I liked it and if you're into the genre try it, you will be surprised when after 15-20hours, at the end you find yourself googling information about the third part.

Links:

Official site

GoG

Steam

Book of Unwritten Tales 2 - BG

Преди няколко седмици ви представих малката point and click игра Tormentum, която благодарение на невероятния си арт успя да спечели сърцата на феновете.
Днес ще ви запозная с продължението на една класика в този жанр, една класика толкова голяма и утвърдена, че ще остави всички останали претенденти зад себе си. Става въпрос за Book of Unwritten Tales 2.

Играта е разработена от виновниците и за първата част, King ART Games и излезе на пазара през Февруари 2015 година, след успешен Kickstarter.

Историята

Нейт и Айво са скъсали и принцесата е обратно у дома си, където майка й упорито се опитва да я сгоди. Уилбър преподава магия, а Животното...то си прави неговите си неща. Играта започва типично в свой стил с Нейт падащ стремглаво към земята.

О...и ако не сте играли първата част, не се притеснявайте, не е от толкова голямо значение.

Геймплей и външен вид

Book of Unwritter Tales 2 е класическа point and click игра, която се развива в свят пълен с клишета до толкова, че той самият почти се е превърнал в едно голямо клише. Но за това след малко.

В играта вие ще прескачате между тримата главни герои, докато развивате паралелните им сюжетни линии. Частите на отделните герои ще се състоят от около десетина екрана, между които вие ще се щурате постоянно, събирайки предмети, подсказки, говорейки с други герои, решавайки пъзели и осъзнаващи колко абсурден е света на Авантазия.

Повечето пъзели са логични и ако им отделите достатъчно време ще успеете да се справите с тях без чужда помощ. Също така играта никога няма да ви постави в ситуация, в която докато не решите даден пъзел да не можете да правите нищо друго, което е хубаво, защото така можете да сменяте пъзелите и не е толкова досадно, когато закъсате на някой от тях. Но ако все пак закъсате напълно на всички пъзели, моят съвет е просто да говорите с всички, които можете и ще разберете какво трябва да направите. 

Графично играта не е нищо впечатляващо, но не е и грозна. Десетките екрани са разнообразни и добре нарисувани. Озвучаването на играта също не е лошо, като всеки герой е озвучен и има доста неща да ви каже. Но освен, че говорят героите са и осезаемо различни едни от други, всеки със свой собствен характер. Моят любим герой определено беше бащата на Айво.

Чарът на играта

Нека да бъдем честни, вие ще имате между една и две причини да играете Book of Unwritten Tales 2. Или харесвате много жанра или сте играли първата Book of Unwritten Tales  и тя много ви е харесала. Или и двете. 

Това, което се опитвам да кажа е, че играта лесно може да не ви се хареса, точно заради това, което за други ще е причината да я играят - клишетата и референциите.

Както вече споменах света на Авантазия е пълен с тези две неща. Главните герои са изградени от клишета - елфическата принцеса, великото зло, гномът, който е най-притеснителен от всички, но всъщност е най-големият герой, лошите...всеки е някой друг, но в същото време е себе си, защото клишетата са така комбинирани, че всъщност са се получили смислени герои. Не, наистина! Така е. Но нека кажем и за другата част от играта.

Колкото са клиширани героите, два пъти повече са референциите в играта. В Book of Unwritten Tales 2 ще откриете препратки към всичко от фентъзи книги и игри до филми и реалния живот. Ако това ви допада, то тогава влезте във всяка стая в която можете и говорете с всеки, усмивката няма да слезе от лицата ви. Чудесен пример за количеството препратки в играта е Елфическата Библиотека.

Чудя се какво ли би казал Самюел Джонсън, ако можеше да види тази игра.

Заключение

Book of Unwritten Tales 2 е чудесен наследник на първата Книга и продължава историята на главните герои в своя уникален, леко глуповат, пълен с клишета и препратки стил. Като няма тема, която да е пощадена, референциите в играта засягат всичко от други игри, книги и филми до неща от реалния живот.

Играта е задължителна за всеки почитател на жанра, защото предлага всичко, което може да искате от една такава игра. Пъзелите са много и най-различни, също така и местата, които ще посетите и героите които ще срещнете не им отстъпват нито по бройка, нито по качество, защото всяко едно тези три неща е направено доста добре.

Но както често се случва с много игри, тяхната най - силна страна може да бъде и тяхната най-слаба и тук случаят е точно такъв, защото докато на мен много ми допада хумора изграден чрез клишетата и препратките, то на много хора със сигурност няма да им хареса. И ако трябва да бъдем честни имаше няколко неща, които и на мен ми се сториха малко слаби.

Друга слаба страна на играта са пъзелите и по-точно постоянното мотаене между отделни екрани, което става доста досадно в определен момент. Все пак всеки път ще ви се налага да се лутате между 5-10 екрана и това може да превърне всеки пъзел в бреме.

Но както казах Book of Unwritten Tales 2 е голяма и сериозна point and click игра и можете да имате малко причини да я играете. На мен ми допадна и ако вие също сте почитатели на този жанр, то определено трябва да я пробвате. Ще се изненадате, когато след 15-20 часа игра осъзнаете, че търсите в Google информация за трета част.

Линкове:

Официален сайт

GoG

Steam

Ironcast - EN

Some years ago(I dare not count how many) I had my first encounter with the fantasy strategy game Warlords: Battlecry III. The game was nice and I liked it a lot, so when a friend told me that there is a match-three game(The one and only Puzzle Quest) set in the same world I was really curious. That's how I for a first time met something that turned to be one of my favourite types of games - the "puzzle RPGs". Sadly they're very rare and when appear they are not always well done. But recently at the market appeared a gem in this genre - Ironcast.

The game is funded by Kickstarter and developed by Dreadbit. It was published in March 2015. In Ironcast you take the role of a British steam-punk mech commander, which will have to take part in the defence of his motherland.

The Setting

It’s the 18th century, Britain and France are waging a bitter war, but France has taken the lead and it is now on British soil, the invasion is a fact, the British forces are hard pressed to the wall. It’s time for you to jump in the fight.

Gameplay

While Ironcast slips in the match-three genre, it’s a more a connect three game much like Dungeon Gems. Because of this in the game you will be able to connect diagonally too instead of only horizontally and vertically which will allow you to make a lot longer chains. 

Now the longer chains come at a price, there will be no stunning cascades of matching gems, which to be honest is one of the biggest charms of match three games. But don't fret as Ironcast has so much to offer that you will not miss the cascades at all.

First of all maybe I should mention that Ironcast is a roguelike. You die in a fight; you're dead and will have to start from the beginning. This will be bad in most match tree games, because of  the big role that luck and cascades can play, but not so much here, because although the gems present on your board are dependent on luck, cascades that can swing the battle in one or another direction are not present. In other words the roguelike element brings only good to the table, making the game tenser and making you think and plan ahead.

The fights follow the Puzzle Quest model - you collect resources from matching gems, then you use those to activate skills and items. To be more precise in Ironcast you will fire weapons, rise shields, repair damage and make your mech move.  Unlike Puzzle Quest the fights are very well animated - your mech will tremble under attacks, will catch on fire, the shield will be visible when active, it will walk when you order it to and also the outlook of your machine will change when you equip different weapons.

Unlike other games from the genre your enemy will not play his moves on the same board as you, but on another and you will never see his moves. Which brings the question that always comes up with those games - does the AI cheat? To be honest I had many moments in Puzzle Quest in which I found the moves of the AI too perfect to be pure luck, but while I don't see the moves of my enemy in Ironcast I never really felt like he is cheating.

For every fight that you win you will gain experience, money and blueprints. With enough experience you will gain levels (shocking!!!!), when this happen you will have choice between three random skills which can be either for your mech or for your commander.

The money you will use to repair the hull of your machine after each battle and also to turn blueprints into actual parts for your mech.

As in most games and all modern roguelikes when you die you will collect Global Experience and with gaining Global Levels you will unlock new skills for your mechs and Commanders. You will also unlock new mechs and Commanders.

The missions that you will complete will not be only "Defeat this enemy in this number of turns", instead there will be survive missions, retrieve parts from enemy mechs, bossfights, collect specific resource, etc. All fights have limited number of turns.

Conclusion

Ironcast is very...niche game as it is its predecessor Puzzle Quest, its neither a really casual game, but it is not "gamers" game neither. It’s for those moments when you want to kill some time, but the standard match three game just doesn't cut it. 

But despite this Dreadbit have put their heart in it by mixing few proven to work things together they have created a game that has pushed the limits of the genre even further raising the bar higher for every new "match three RPG" that may come out in feature. 

And its not only the gameplay, but the graphics too. The mechs are detailed, various and change their outlook when equipped with different parts or when damaged in a fight. But at the same time they successfully give the feeling that you're in 18th century with their crude, clunky look.  The same goes for your Commanders, their outfits and looks as a whole are good copy of 18th century fashion. Together those two create nice steampunky atmosphere.

Ironcast is really good game and if you have returned many many times back to Puzzle Quest and other games from the genre, looking to satisfy this specific need that those games create, now you have the chance to try something new that will give you this same amount of satisfaction if not even more.  

 Links:

Official site

Steam

Ironcast - BG

Преди няколко години(не смея дори да си помисля колко) за първи път се сблъсках с фентъзи стратегията в реално време Warlords: Battlecry III. Играта беше хубава и на мен ми допадна доста, за това когато мой приятел ми каза, че има "match three" игра(Puzzle Quest), в същият свят бях любопитен. Така за първи път се сблъсках с жанра, който по-късно се превърна един от любимите ми, а именно "Puzzle RPG". За жалост нови попълнения в него много рядко се появяват, а когато го направят не са особено добри. Но наскоро се появи едно истинско бижу - Ironcast.

Играта е успешно събра нужните й пари чрез Kickstarter и през Март 2015 излезе изпод вещите ръце на Dreadbit. В играта вие влизате в ролята на командир на задвижван с пара робот, който ще трябва да се включи в защитата на родината си.

История

През 18ти век, Британия и Франция водят тежка война помежду си, но Франция успява да вземе надмощие и сега са на британска земя, страхът на всички е реалност, инвазията е факт, британските сили са притиснати до стената. Време е за теб да се включиш в битката.

Геймплей

Докато Ironcast се вписва в "match three" жанра, тя е по-скоро "свържи три", подобно на Dungeon Gems. Поради този факт в играта вие ще можете да свързвате не само хоризонтално и вертикално, но и диагонално, което ще ви позволи да правите мнооого дълги вериги.

За това обаче си има цена и тя, че няма да можете да се наслаждавате на блестящи, святкащи водопади от падащи и автоматично наместващи се където трябва камъни, което ако трябва да бъдем честни е един от най-големите чарове на този жанр. Но това не трябва да ви притеснява, тъй като Ironcast има толкова много да ви предложи, че няма ви липсват водопадите изобщо.

Първото, което трябва да кажа е, че Ironcast е roguelike. Умирате в бой, мъртви сте завинаги и ще трябва да започнете отначало. По принцип това би било лошо за игра от този жанр, тъй като късмета ще играе прекалено голяма роля, която играят  късмета и водопадите, които лесно могат да обърнат битката на 180 градуса. Но това не важи в случая, защото въпреки, че камъните, които ще са на дъската ви в началото зависят от късмет, то водопадите просто не съществуват, следователно roguelike в случая прави само добро на играта, карайки ви да мислите повече и да планирате напред във времето.

Битките в Ironcast следват модела на Puzzle Quest - събирате ресурси, като комбинирате/свързвате камъни, след което използвате тези ресурси за да активирате различни умения и предмети. В случая вие ще активирате енергийни щитове, стреляте с оръжия, поправяте поражения по робота си и ще го карате да се движи. 

Друга разлика, която веднага прави впечатление е това, че няма да виждате ходовете на противника си, тъй като той не ги играе на същата дъска като вашата. Това бързо повдига въпроса, който винаги витае около игрите от жанра - "Дали не мами?". В Puzzle Quest съм си задавал този въпрос след всеки перфектен хода на противника, но честно казано в Ironcast не съм имал случай, в който да изглежда така че противника ви мами.

За всяка спечелена битка, вие ще получавате опит, пари и чертежи на части за вашата машина. Когато съберете достатъчно опит, то вие ще вдигате ниво (странно, нали?), когато това се случи вие ще имате избор между три случайно избрани умения, които могат да са както за вашия робот, така и за вашия командир.
С парите ще ремонтирате машината си и ще превръщате чертежите в действителни части, които да използвате.

Както в доста игри напоследък, така и в Ironcast, когато умрете ще получавате Глобален опит, с който също ще вдигате нива. Когато вдигате този вид нива вие ще отключвате нови умения, роботи и командири.

Друга нещо, което отличава Ironcast от останалите игри в жанра е това, че мисиите, които ще изпълнявате няма да са само "Победи противника си за Х ходове", а напротив ще има мисии, в които ще трябва да оцелеете определено време, да победите определен брой противници един след друг, боеве с Шефове, събиране на определени предмети, взимане на части от противникови роботи и други. Всички боеве са лимит на ходовете.

Заключение

Ironcast е игра за...определена аудитория, защото точно както предшествениците си, тя не е нито cassual, нито е път точно gamer's игра. Тя е за онези моменти, когато искате да убиете малко време, но стандартните "match three" игри просто не са достатъчни.

Но въпреки това Dreadbit са вложили много усилия, старание и комбинирайки няколко доказано работещи неща те са създали игра, която преминава отвъд границите на жанра.

И е не само геймплея, но и графиката също. Роботите са детайлни, разнообразни и променят външния си вид, когато научавате умения, екипирате ги с нови оръжия или понасят поражения в бой. В същото време успешно създават усещането, че са част от 18ти век със своя вид. Същото се отнася и за Командирите, техния външен вид е отлично копие на модата от историческия период, в който се развива играта. 

Заедно тези две неща създават добра steampunk атмосфера.

Ако често сте се връщали отново и отново към Puzzle Quest и останалите от жанра, опитвайки се да удовлетворите нуждата, която тези игри създават, то сега имате възможност да пробвате нещо ново, което ще ви донесе същото ниво на удовлетворение, ако не и повече.

  Линкове:

Официален сайт

Steam