Banner Saga 3 - Краят на един епос

Неизбежно e и за това предупреждавам от рано - това ревю съдържа спойлери за всички три игри от поредицата Banner Saga.

През януари 2014 от едно неизвестно студио, наречено Stoic излезе игра, която бързо привлече много фенове под знамето си. Това беше първата, от каквото се оказа трилогия, Banner Saga. За щастие на феновете, играта беше успех и две години по-късно я последва втора част, кръстена простичко Banner Saga 2. И след още две години, през лятото на 2018 излезе и последната част на това което за мнозина вече се беше превърнало в една от най-епичните истории, в които са участвали. 

За никой не е тайна, че аз съм голям фен на поредицата и няма извинение, което да ви опрости грешката, че не знаете за какво става дума в играта. Въпреки това, ще приема, че не всички са имали късмета да се срещнат с Banner Saga и ще ви разкажа накратко за поредицата, преди да преминем към подробности за третата част.

Всички три игри се развиват в силно вдъхновен от викингската митология, невероятно изрисуван, свят. В този свят боговете са мъртви и слънцето е спряло. Тегне вечен здрач. Светът е населен от хора, варл(рогати гиганти), конеродени(horseborn), които са практически кентаври и дредж(dredge) - същества облечени в каменни брони, които някога хората и варл побеждават и изтласкват в най-затънтените кътчета на света. По време на първата игра дредж се завръщат за както изглежда, масирана инвазия и вие влизате в ролята на Руук, който заедно с дъщеря си Алете и варла Айвър, повежда хората от своето село в опит да надбягат заплахата. В краят на първата част сте изправени пред избора дали Руук или Алете да стрелят с магическа стрела, която е единственото нещо което може да убие безсмъртния дредж Белоулър. Който стреля по Белоулър умира и във втората част водач на кервана е оцелелият от двамата. И докато историята варира малко, то решенията и развитието на героите варират силно в зависимост от това дали Руук или Алете водят кервана. 

Във втората игра научавате, че дредж не нападат хората и варл, а бягат от нещо и това е Тъмнината, която поглъща света. На сцената се появява и огромна змия, която започва да разрушава света (ако в главата ви изниква асоциация с Йормунгандр, то не е случайно). Във втората част се появява и нова раса, с която имате шанс да играете - легендарните конеродени. Banner Saga 2 е доста по-драматична от първата, с множество обрати и разкрития за героите и дредж. На краят на играта една част остават да защитават столицата на хората, докато малък отряд воден от двама Валка(човешки магьосници, практически) се отправя към източникът на всички проблеми. 

И докато героите и историята претърпяват шеметни промени, особено ако използвате сейвовете си от едно в две, то от гледна точка на механики двете игри са еднакви. През по-голяма част от играта вие менажирате керван, като се грижите хората да са щастливи и да имат провизии. Нивото на тези два фактора влияят и на това какви евенти ви се случват докато пътувате по картата. Когато не пътувате, то на вас ще се пада спорната чест, като водачи на кервана да решавате различни спорове и проблеми между членовете на групата ви. Какво избирате често може да е определящо дали някой няма да умре, да ви напусне или дори да се опита да ви забие нож в гърба. 

Когато не се мъчите(и имам предвид мъчите, в буквалният смисъл на думата) да запазите хората в кервана си да не се хванат за гърлата, то вие ще се биете с преследващите ви по петите дредж. Битките и в двете игри са походови, като преди битка имате шанс да си изберете кого да вземете в битка. Ако някой от героите ви падне в боят, то той най-често е ранен просто и му трябват няколко дни да се възстанови напълно. Ранените герои могат да бъдат използвани в бой, но техните статистики са намалени, което ги прави по-слаби. В играта има множество класове, които различните герои могат да бъдат. Всеки клас със свои собствени умения и показатели. Това дава много голяма възможност за най-разнообразни композиции и стратегии, които да използвате в бой.

Битките в играта се въртят около една много проста, но елегантна механика, която е и основополагаща за цялата система за бой. Това са бронята и силата на героите/противниците ви. Силата на дадена единица определя колко поражение единицата нанася, но в същото време е и животът, който тази единица има. Бронята от друга страна директно намаля количеството поражение, което някой прави. Пример: Ако някой с 8 сила удари някой с 6 броня, то той без да използва Воля(Will, което е една от статистиките на героите, но за нея след малко) ще му направи 2 поражение, защото 8-6=2. За да се справите с бронята на някого, то вие можете и да ударите нея, вместо силата му. Изборът кой показател да намалите е много важен и е разликата между това дали ще победите или не. Не е невъзможно герой с малко броня, но много сила да извършее през вашите хора, ако не успеете да му намалите силата навреме. И не само, че не е невъзможно, а дори има такъв клас варл - Warhawk, който е този, който има за цел да влезе в мелето накрая и да довърши всички с няколко добре прицелени удара. Обратното също е напълно възможно. Герой с малко сила, но много броня да се окаже препъни камъчето, когато големите ви момчета са умрели, а другите нямат достатъчно сила за да му свалят ефективно нито силата, нито бронята. 

И така, след като ви поприпомних, доста по-надълго, отколкото ми се искаше, какво представлява Banner Saga, да поговорим малко за третата част. Поразказах ви за историята на предишните две, но за третата ще кажа само, че отговаря на почти всички, ако не и на всички въпроси, които изникват по време на предишните две. Краят е епичен, като равнището е невероятно, смисъл разпалвате подземно слънце наново, не знам как да ви го кажа по друг начин. Краищата са пет, като почти всеки е в някаква степен лош и добър. 

Но по какво се отличава третата игра от поредицата, от своите предшественици? Ами по срамно малко всъщност. Системата за взимане на решения е същата и докато всяко от тях е все така тежко, то това не е нищо ново. Втората най-важна част от играта - битките, са същите в голяма степен, като остават и много от проблемите, които пречат на системата да блесне изцяло. Особено статичната камера, която е причината, както елементи от терена да пречат, така и участници в битката, правейки избора на цели за героите ви доста досадна понякога. Това което внася малко свежест са трите дреджа, които ще имате шанса да убедите да дойдат с вас. Да, точно така, най-накрая имаме шанса да си поиграем и с лошите. Ако пожелаете, вие ще имате възможността да вземете един Stonesinger, един Hurler и един Stoneguard(Освен ако не сте били част от кикстартъра или сте pre-order-нали играта. Тогава получавате още един Stoneguard.). О, да! Най-накрая ще можете да дадете на дредж от тяхното горчиво лекарство! И тримата са полезни и много силни, като са подходящи за различни конфигурации. За жалост няма как и тримата да са част от една и съща конфигурация, тъй като Stoneguard-а се присъединява към другата група, а не към тази в която са първите двама. 

Но колкото и да са готини дреджовете, то са далеч от достатъчни за да раздвижат играта достатъчно. За това и от Stoic са направили две други промени. За една от групите герои е премахнат Рогът, който ви позволява да давате допълнително Воля за да подсилвате атаките и уменията на героите и е заменен от Жезелът на Айвин, който ви позволява да използвате умение подобно на неговата верижна гръмотевица. И втората промяна е, че за определени битки ще имате таймер от ходове, които ако изтекат и не сте победили, за противниците ви ще дойдат подкрепления. Ако успеете да победите в даденото ви време, то ще имате шанс да изберете нови воини, които да заменят падналите в боя и да продължите да се биете с нова вълна от врагове, като освен очевидната награда от повече Renown, то получавате и бонус шанс да спечелите хубави предмети за героите си. Само дето много малко предмети са по-ценни от това да имате здрави герои, които да заместят ранените в бой. Рискът е много по-голям от наградата и аз честно казано за цялото изиграване на играта не мисля, че съм го правил повече от веднъж. С други думи и тези две промени са далеч от достатъчни за да се почувства играта различна.

Заключение

Третата част от сагата носи нова, дългоочаквана раса, с която може да се играе - дредж. Отговаря на множество въпроси в историята и завършва абсолютно епично. Въпреки убежденията от Stoic, че четвърта игра няма да има, то краят определено оставя повече от достатъчно място за такава. За жалост в третата част единственото развиващо се е историята. Всички останали механики са същите, дори и битките, където имаше голяма нужда от оправяне на проблеми като статичната камера и дървеният интерфейс, който изисква прекалено много кликания. Не ме разбирайте погрешно, както казах и в началото аз съм огромен фен на играта и Banner Saga 3 ми хареса не по-малко от предишните, защото решенията в нея не са без значение, дори напротив; битките не са по-малко предизвикателни и изискват познаване както на противниците, така и на своите; историята е страхотна и те държи на ръба през цялото време... Просто тайничко се надявах Stoic да са изчистили малките петна по иначе толкова добрата си поредица. Ако сте фенове, определено трябва да изиграете и тази част, ще ви хареса със сигурност. Само не се надявайте на много нови неща. 

Къде да намерите:

GoG

Steam

Gris - Плетеница от чувства и красота

Quick reminder - the articles on the blog are happening only in Bulgarian from now on. More details as of why you can find here. След като изяснихме това - напред към първото ревю на български от много време насам.

Честно казано, мислех за друга игра да ви говоря, но след като буквално онзи ден завърших Gris, съм супер развълнуван и искам да ви споделя какво мисля за нея.

Griss е първата игра на базираното в Барселона студио Nomada и излезе краят на миналата година. Разпространител са не безизвестните - Devolver Digital. 

Когато аз започнах да играя играта, само бях виждал малко геймплей и не знаех каква е историята на героинята в нея и съветът ми е да направите същото. На официалният си сайт Nomada са публикували каква е историята и каква е Грис, какъв е този свят, в който сте и така нататък, но цялата игра е много по-интересна, мистериозна и приказна, ако не знаете всички тези неща и просто се опитвате да навържете всичко, което се случва в някаква история и да разберете какво става. По този начин също остава и много повече свобода за лично интерпретиране на историята. 

Но какво представлява всъщност Gris? 

Геймплей

Gris по своята същност е платформър, в който вие, управлявайки главната героиня, ще решавате пъзели, научавате повече за света и ще получавате нови умения, които ще ви помогнат за изследването на споменатият свят. 

Но това не звучи много интересно  или пък гениално, вярно. Super Mario е платформър, Jazz Jackrabbit е платформър, Hollow Knight, Ori and the Blind Forest и десетки други и в много от тях получавате нови умения, които ви помагат да се справяте със светът около вас. Какво отличава Gris от тях тогава? Всъщност е нещо, което може да е една от трите силни страни на играта, но може и да е нейната единствена слаба страна, зависи как го погледнете.

Gris е игра, в която не можете да умрете. Няма "fail state", няма Game Over. Дори пъзелите не са трудни, като изключим някои бонус зони, които крият предмети за колекциониране и ачийвмънти. Gris е платформър за...почивка. Да, точно така. Така го играх и аз и сработи чудесно. Вечер, с джойстик в ръка(като всеки платформър, с джойстик работи по-добре, но с клавиатура и мишка също може да се играе напълно безпроблемно) и чаша чай се потапям в атмосферата на играта и просто забравям за всичко от изминалият ден. Това е и най - голямата слабост на играта. През голяма част от времето ще ходите наляво или надясно, подскачайки по малко, събирайки по някоя звезда и после наобратно, да ги занесете до центърът на нивото, където те формират съзвездие, което ще ви отключи следващото ниво. 
Но ако играта е толкова проста, какво създава толкова добра атмосфера? Другите две силни страни на играта - музиката и външността й. 

Арт и Музика

Идеята за Gris се ражда, когато двамата основатели на студиото срещат художникът Conrad Roset, който по това време иска да направи игра, в която да влязат неговите картини. 

Светът на Gris е изключително сюреалистичен. Докато се опитвате да си върнете гласът (което може да бъде и метафора и не) вие ще подскачате по парчета скали, висящи във въздуха, ще плувате в короните на дървета и ще обикаляте в стъклени градове изпъстрени с цветя, но обърнати надолу с главата. Много от нивата ми напомняха за детски книжки с приказки, които съм разглеждал, като малък. В цялата тази приказност обаче има и силна нотка тъмнина. Вие никога не срещате други хора. Много от сградите в нивата са руини, на градове, които някога са били великолепни. Ще срещнете и дори две чудовища, с които ще трябва да се справите, ако искате да завършите пътуването си. Всички тези празни, порутени и изглеждащи изоставени, но в същото време прекрасно изобразени нива будят много и най-разнообразни чуства, докато играете Gris - възхищение, радост, тъга, меланхолия и почуда са емоции, които ще се редуват непрестанно, докато откривате света. 

Ако на мен се беше паднала трудната задача да избирам кой да направи музиката за играта, определено се сещам няколко имена, които са правили музика за не по-малко особени или пък добри игри. Nomada обаче  взимат решението автори на музиката да бъдат Berlinist, които си признавам съвсем открито, че бях чувал единствено, като име. Въпреки това не мога да отрека чудесният начин по който са се справили с нелеката задача да напишат музиката за абстракният шедьовър, който е Gris. Има много игри, в които можете да си спрете музиката и да не загубите много от играта, има дори такива където ще е по-добре, ако го направите, но случаят с Gris e точно обратният. Музиката е черешката на тортата, която дава завършеност, плътност дори, на играта.

Заключение

Gris дело на Nomada е платформър, който е създаден с идеята да могат да му се насладят хора с и без опит в жанра. И докато определено има повече какво да предложи на вторите, тъй като играта няма "fail state", то по - опитните в жанра не трябва да бързат да теглят чертата на играта, защото тя има няколко скрити, по - завъртяни пъзела и за тях, а ако дори и те не затруднят никой, то Gris си струва и просто заради самото изживяване. Два часа е, не се лишавайте от красотата, която е тази игра. А аз през това време ще тръпна в очакване на какво друго ще ни предложат Nomada в бъдеще.

Къде да я намерите:

Nomada Studio
Steam

Another blog update / Ъпдейт относно блога

Hello, 

The past year was horrible for the blog. But life has been more than good although busy...and it will become even busier sadly. Because of this I have decided to change the language of the reviews...again. Three years ago I dropped Bulgarian and continued to write only in English as writing in two languages was enormous strain for me. As things got busier and busier and there was less and less time for writing the number of articles even only in English started to go down. And sadly it was not only the number of articles, but also their quality. 

So I have decided, despite the fact that this decision will cost me around half of the auditory I will write reviews from now on ONLY in Bulgarian. I am very thankful to all of you who have read the blog all these years. Thank you! Thank you! Thank you! It means a lot and it really saddens me that I will lose you. I make no money from the blog, but I was really glad that so many people from different countries were passing by to read MY reviews. 

My reasons for this decision are really simple:

1. I hope that as native in Bulgarian it will be easier for me to write and I will manage to pump more content.

2.  This blog, despite its ups and downs, has been active for 5 years and I want to continue supporting it. To do this I should make writing as simple as possible. It is that or ending Shalog as a games review blog, and I do not want this.

Happy 2019 and let it be the best year for all of us!


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте,

Някои от вас вероятно са стари читатели на блога, други са нови, но независимо от това, здравейте! До преди три години този блог се вписваше на два езика - български и английски. Оказа се обаче, че да пишеш сам на два езика е много изтощително и изисква много време и за това преди три години, с цел да не загубя голяма част от аудиторията започнах да вписвам блога само на английски.

За жалост времето за писане не е много и броят на статии, макар и само на английски намаля значително. Особено през миналата година. Намаля и качеството на текстовете. За това реших, макар и трудно и след дълго мислене да започна да пиша ревюта само на български. Това ще коства около половината аудитория на блога, но се надявам да дойдат нови хора. Причината е да се реша на тази стъпка е, че е или това или да спра да вписвам блога. А след пет години активност, не искам да го спирам и за това от днес нататък ревюта само на български.

Приятно четене и се надявам новата 2019 да е по-добра за блога, за вас, а и за мен!