Slay the Spire - Външността не е всичко

Преди време имах идея да направя рубрика тип "Late for the party" и тя да е за игри, които са излезли преди време, но за които не ми е останало време да играя и съм пробвал дълго след това. Е случаят със Slay the Spire не е такъв. Купих си играта на Megacrit още когато влезе в Ранен достъп в Стийм през 2017. От тогава Slay the Spire не е спирала да бъде част от игрите, които играя когато нямам какво да играя или искам да убия малко време. Защо обаче пиша чак сега за нея, имайки предвид, че официално излезе преди повече от година и през това цялото време съм я играел постоянно? Отговорът е труден и комплексен, но като цяло се свежда до липса на време и малко мързел. Но ето ни тук и е време за Slay the Spire.

Външен вид

Редът в този блог обикновено е на обратно и си говорим първо за геймплей, но в случаят искам да направя разместване, защото външността на Slay the Spire е нещо много важно. Да не говорим че колкото и да повтаряме, че геймплеят е важното, графиката е първото нещо което забелязваме. Та...Slay the Spire не е впечатляваща визуално игра. Тя има анимации и SFX, колкото играчът да има някакъв фийдбек за действията си. Първото впечатление е, че едва ли не артът на играта е временен. Но когато поиграете виждате, че той не просто не е временен, артът на играта е консистентен. Външният вид на Slay the Spire е съзнателен избор, който може и някога да е бил породен от липса на средства или време, но в някакъв момент е станал финален, превръщайки се в неизменна част от играта. Има две неща, за които хората се сещат, когато се спомене името на играта - безпощадният геймплей и специфичният арт.

Геймплей

Но защо реших да ви говоря първо за външният вид на Slay the Spire? Ако не е станало ясно, след като казах, че почти не съм спирал да я играя през последните две години, то ще го кажа в прав текст - Много харесвам Slay the Spire. Говорейки първо за арта на играта(като предупреждение един вид), имаше за цел само едно нещо и това е след като видите първите снимки от играта да не си кажете "О, това е много грозно, защо да си губя времето с него?!", а вместо това "Окей, това не изглежда впечатляващо, но може би геймплеят не е лош....". Ами не искам да ви развалям изненадата, но геймплеят не е лош...меко казано.

Някъде по-нагоре споменах нещо, като "безпощаден геймплей", който е част от играта. Това може би беше малко пресилено, но Slay the Spire е deck builder roguelite, така че определено има известна...безпощадност. 

Бързо вмятане преди да продължим. Deck builder са игри с карти, в които играчът започва със предетерминирано стартово тесте и в процеса на игра му се дава възможност да подобри това начално тесте с нови карти. Целта е тестето да съдържа възможно най-много работещи помежду си карти.

Rogeulite е под-жанр RPG-та, които са известни с трудността си. Ако умрете, започвате от начало.

Не мога да кажа, че съществува някаква история, но рамката, която дава оправдание за това, което се случва е, че вие попадате в кула и трябва да се изкачите до нейният връх. Нямате много ясни спомени как сте попаднали на това място, но често ще получавате намеци, че не го правите за първи път. 

В началото на играта вие имате избор от четири персонажа(След като отключите вторите два). Всеки със свой стил на игра и уникално стартово тесте, както и карти, които може да отключи и които да му се паднат по време на игра. Има и карти, които са достъпни и за четирите героя, но те са по-скоро изключения. 

Като казвам "свой начин на игра" за всеки от персонажите, наистина го имам предвид. Особено за вторите два - The Defect и Watcher, които имат изцяло нови механики около които се гради начина по който се играе с тях. Четирите героя могат да бъдат грубо разделени на две категории - стартови(Ironclad и Silent) и за напреднали(Defect и Watcher). 

Ironclad може да е танк или да прави много поражение на един противник. Картите за него могат да правят поражение според това колко блок има, получава блок накрая на хода си и има едни от най-силните атаки в играта. Също така е единственият герой, който от началото на играта си възстановява малки количества живот в края на всеки бой. Може би най-лесният за игра герой.

Silent специализира в хвърляне на ножове и отрови, които са много ефективни в дълги боеве и могат да афектират много врагове. Бидейки от по-крехките герои в играта, нейните карти често дават блок и теглят карти. Тя(или поне аз си мисля, че е жена) е нинджата в Slay the Spire. 

The Defect може да бъде прави кажи речи всяко от горните неща, но по малко по-различен начин, тъй като механиката на робота(да, The Defect e робот) е че той създава и унищожава орбове. Картите му задействат ефектите на орбовете без да ги унищожават, създават нови орбове, правят поражение на базата на това колко орба от вид има създадени до момента, засилват ефектите на орбовете и други подобни. Орбовете могат да бъдат четири вида и всеки си има собствен ефект докато е активен и когато бъде унищожен. Орбовете са: 

• Светкавица - всеки орб Светкавица прави 3(+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг, накрая на хода на Defect. Когато бъде унищожен всеки орб Светкавица прави 8 (+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг.
• Скреж - Накрая на хода на Defect всеки орб Скреж дава 2 блок(1блок поема 1 поражение преди поражението да намали живота на героят ви). Когато бъде унищожен всеки орб Скреж дава 5 блок, когато бъде унищожен.Скреж, както и всички останали орбове(без Плазма), също се афектира от Фокус.
• Тъмнина - Накрая на всеки ход на Defect, Тъмнина увеличава поражението което прави, когато бъде унищожен с 6. Когато бъде унищожен прави цялото натрупано поражение на най-слабият противник.
• Плазма - Накрая на всеки ход на Defect, Плазма дава 1 енергия(използва се за да се плащат картите, които играете). Когато бъде унищожен орб Плазма дава 2 енергия. Фокус няма ефект върху Плазма.

Defect е магьосника в Slay the Spire.

Watcher е може би най-уникалният от четирите героя. Тя(канон е, че е жена) e монах и уникалната й механика са позиции(stances). Всяка позиция работи различно и може да дава бонус докато Watcher е в нея или излиза от нея. Много от картите й също така я вкарват в позиции или дават бонуси когато излиза от тях. Watcher е единственият герой, който може да си направи тесте около това да задържа карти в ръката си накрая на хода си, също така разчита да търси карти в тестето си, да си връща такива от изиграните си и като цяло да контролира тестето си. Тя е най-трудният за игра герой, но и най - задоволителният когато го овладеете. Watcher е якият герой, който се играе трудно.

След като си изберете герой, започва вашето пътешествие нагоре из кулата. Четири етажа, на края на всеки етаж има главен лош, който пази входа за следващият и дава три уникални реликви от които можете да вземете една по ваш избор. 

На всеки етаж вие ще се биете с нормални или елитни противници(освен големият лош, накрая). Елитните са доста по-силни, но ви дават бонус точки, както и реликва. Ще срещате търговци на карти и реликви, най-различни евенти

както и места за почивка, където ще можете да си възстановявате точките живот или да си ъпгрейдвате една карта вместо това. 

След всеки бой ще получите избор между три карти, пари и най-често някаква отвара, понякога и реликва. Реликвите са предмети, които остават във вас до краят на настоящият ви опит. Рядко можете да загубите реликва и всяка дава уникален пасивен бонус. Точките накрая на всяка игра ви отключвате нови карти за героят с който току-що сте играли. 

Отварите ви позволяват да правите най-различни неща. Почти всички имат ефекти на карти, можете да ползвате всяка една само по веднъж, но не струват нищо. В началото на играта можете да носите до три отвари. 

Заключение

С четирите си уникални героя, многобройните начини да играете всеки от тях, стотиците карти, реликви, босове, видове противници и постоянно надвисналата над вас опасност от смърт Slay the Spire е игра, която няма време за външният си вид. Той не е важен за нея и не трябва да бъде и за вас, когато я играете. Да, играта е нишова. Не всички харесват игри с карти или пък roguelite, но за всички, които ги харесват Slay the Spire е нещо, което задължително трябва да играят. 

Линкове:

Сайт на производителя

GoG

Humbe Bundle

Steam

Witcher Tales: Thronebreaker - Нима някой успя да направи CCG RPG игра ?!

През 1997 MicroProse, все още със Сид Майер в редиците си, разработват първата Magic: The Gathering видео игра. В нея вие сте плейнсуолкър и се щурате из Шандалар, събирате карти и биете други магьосници. Играта си има много проблеми, особено когато я играеш повече от десет години след като е излязла, но въпреки това сама по себе си е нещо, което не е правено до тогава и мина дълго време докато бъде направено отново, както трябва, а именно успява да комбинира CCG с RPG елементи. Имате свят, който да изследвате, имате история, подземия и дори битки случващи се чрез игра на Меджик. След играта на MicroProse Wizards of The Coast правят още много видео игри за картовата си игра, но никоя от тях не прави същото по този начин. Дори и Duels of the Planeswalkers в никой от 5те си варианта. Освен Wizards през годините и други се опитват да направят нещо подобно, но никой не успява да стигне по-далеч от малък свят, който в определени граници да може да бъде изследван.

Но защо ви говоря за Magic: The Gathering ? Защото играта за която всъщност искам да си говорим успява по чудесен начин да доразвие идеята на MicroProse от 1997г. и това е Thronebreaker, новата игра на CD Projekt Red. Thronebreaker е базирана на Gwent, за която ако искате да научите повече и как се играе, можете да го направите тук.

Играта се развива в света на Вещерът, но този път вместо приключенията на Гералт, играта проследява партизанската война водена от кралица Мийв, след като Нийлфгард завладяват Лирия и Ривия. В ролята на строгата, но обаятелна кралица вие ще можете да видите света на Вещерът през едни различни очи - тези на човек, за който чудовищата са смъртна опасност, а във войната не може да си позволи лукса да не вземе страна. По време на играта вие ще трябва да обедините разкъсаната от война родина, да намерите съюзници и да внимавате на кой се доверявате, тъй като много хора на базата на решенията ви може да решат, че не прадставлявате каузата им добре. Но достатъчно с историята, преди да съм издал нещо, нека си поговорим за геймплея.

От начало започвате с няколко базови карти, които са най-вече войници, но по време на кампанията си вие ще срещнете много хора и взависимост от решенията ви и как се отнасяте към тях ще имате възможност да ги привлечете на своя страна, получавайки ги като карти, които можете да използвате за тестетата си. Но, и тук идва едно от яките неща в играта, това, че веднъж сте успели да привлечете някой не значи, че той ще бъде с вас завинаги. Ще има много случаи, при които някой от спътниците ви може да ви напусне. Когато това се случи картата му изчезва от тестето ви и не можете да я ползвате повече.
Освен като срещате хора, вие ще можете да получавате нови карти и когато строите в лагера си нужните сгради. Това се случва с два основни ресурса - дървета и пари. И двете ще намирате основно из света, докато обикаляте, както и когато се биете и изпълнявате куестове. Аз завърших играта на нормална трудност и имах една единствена ситуация, в която ми трябваха пари, а такива нямах и никога не съм имал недостиг на дървета. Но от тогава играта е преживяла един баланс пач със сигурност, така че това може и да се е променило. Третият ресурс, който също имах в изобилие е новобранци и тях ще използвате, когато искате да си правите нови карти.

Когато не обикаляте из света, не си говорите с населението и не се чудите кой ще е следващият, който ще ви забие нож в гърба, то вие най-вероятно се биете с някой. Битките представляват игри на Gwent, които биват три основни типа - нормална битка, битка свързана с историята и пъзел. В първият вариант просто взимате вече готовото си тесте и в стандартна гуент игра се опитвате да надвиете опонента си. Във вторият битката често има някакво специално условие за да спечелите и често имате тесте, което ви е направено от играта, но може и да ви се наложи вие да си направите ваше специално за случая. В третият вариант имате специално условие, както и тесте което ви е предварително направено от играта и не можете да го променяте. Ако не успеете да изпълните условието за един ход губите и трябва да почнете от начало.

Играта е разделена на няколко части, като във всяка от тях вие се намирате в различен регион от света. От своя страна, на краят на всеки регион ви очаква главен лошковец, който ще трябва да ступате преди да можете да продължите в следващият регион. Това е колкото яка, толкова и класическа идея и като цяло нямам проблем с подхода, но последният лошковец е откровенно счупен и ми се наложи да използвам доста счупено и скучно, но ефективно срещу него тесте. Това за жалост не е единственият случай на проблеми с баланса. Битките в играта са доста непостоянни, като трудност. Повечето са доста лесни, докато не стигнете до краят на всяка част, където има някакъв доста труден бой, на който ако зациклите накрая просто ви се иска да се свършва, за да можете да продължите да си играете играта(това важи с особена сила за последният такъв в играта, почти ме отказа от играта). В същото време пъзелите са приятни и ви карат да се замислите, а накрая има чуството на удовлетворение от това, че сте ги минали.

Заключение

Witcher Tales: Thronebreaker от CDPR е много успешна комбинация за която отдaавна си мечтая - RPG и CCG. Но поляците дарили ни с Гуент и Вещерът не само са наблъскали двете заедно, а ясно си личи вложеното старание. Играта предлага интересна, алтернативна история с изцяло нови герои, които никога не са били част от игрите за Вещера(с някои изключения). Няколкото типа "битки" също разнообразяват доста геймплея и предлагат различни видове предизвикателства. 

Играта разбира се не е перфектна и си има своите проблеми, като за мен най-големият беше балансът на битките и особено последната. Както и това, че на ниска трудност менажирането на лагера и ресурсите няма голямо значение. Някои хора се оплакаха и от стила на графиката, който е продължение на използваният такъв за Гуент, вместо този за Вещерът. На мен ми допадна лично.

Като цяло, въпреки треските за дялане, играта ми хареса много и се надявам CD Projekt да направят още такива "сагички" комбинирайки страхотната си картова игра с един интересен свят.

Къде да намерите:

Steam
GoG

Quick Opinion: Far Lone Sails, TREE, Cultist Simulator

There are more than few games which deserve their own article on the blog, but I have not played enough of most of them (insert sad face here) BUT I have played enough of these three small games. And trust me they are more than worthy of your time. First is...

Far Lone Sails

Far Lone Sails is an atmospheric post-apocalyptic puzzle adventure game in which you need to get from what looks like the memorial place of someone to...somewhere else. For this you will travel on a vehicle powered both by sails and an engine. During your adventure you will solve puzzles, upgrade the vehicle ( ship? ), collect fuel for its engine and most of all deal with all kinds of defects. Defects which are not taken care for will start fires and render parts of the ship useless and will also cause further damage. You cannot finish the game without your ship, so you will have take good care for it. When you are not dealing with the ship you will solve (simple even for me) puzzles in the ruins of the world and uncover what has happened to it. 

While theoretically Far Lone Sails has failure state it is hard to get to it and not finish the game. The puzzles you will encounter are also not extremely challenging. What stands out from the game is its atmosphere of loneliness,  beautiful environments and the open for interpretation story ( including the ending itself ). Far Lone Sails is really about the journey more than about the destination, its an experience. Although the destination is also quite interesting.

 

Where to find:

Official site

GoG 

HumbleStore

TREE 

TREE is developed by group of industry veterans calling themselves The Strangers and it came out in September. It is a simple game about a boy planting a tree ( shocking, right? ) and collecting the fruits of the tree each season. But TREE is not about its game element, it is about life. While you are growing the TREE and gathering its fruits you will witness how the boy grows and what fruits he gathers from life. TREE is a short, half-hour game about life and what you can get from it...or not.

Where to find:

Steam

Cultist Simulator

The long time readers of the blog are aware that I am no small fan of Failbetter Games, the creators of the browser adventure game Fallen London and the naval adventure Sunless Sea. And now the creator of these two gems - Alexis Kennedy has made Cultist Simulator. By its nature Cultist Simulator is a digital board game in which your task is to create your own Cult and achieve Immortality. To achieve this you will explore the secret occult places in a city and work so you can have money for pieces on mysticism ( and to support your life ). In the progress of the mentioned explorations you will not only attract people for your Cult, but there is also good chance you will attract unwanted attention of both people who are against your interest in the occult and from occult powers. Both will attempt to end your life. 

How all this works is very confusing - you have...lets call them nouns, those are the cards in the game, they are separated in all kinds of categories and types - Tools, Skills, Books, Rites, Enemies, etc.. And you have verbs, those are the actions you can attempt - Work, Study, Dream, Explore, etc. For the actions you use cards. Most cards can be used with different actions and provide different results. The confusing part comes from the fact that Cultist Simulator as all other Failbetter games leave a lot to the user. You will fail and start a new many times before you learn the ropes of the game and how to play it if not optimally at least manage to finish it without dying. The game is also very chaotic - verbs happen in real time and once you get few going at the same time you will be clicking and hovering stuff all the time, wondering what to do next, seasons will pass, money will disappear and your only friend in this madness is the pause, but even it will not help you enough sometimes. 

Despite all these Cultist Simulator also has this great, unique, mystic vibe all other Failbetter titles have. And while the game is probably not set in Fallen London, because Kennedy has released it independently, it can easily find its place in the underground city and if you like Fallen London and Sunless Sea there is something for you in Cultist Simulator too.

Where to find:

Humble

GoG
Steam

Preview: Multiverse: Cosmic Conquest - Not Magic in Space

This is such well known fact on the blog that I do not know why I even bother to mention it, but I am big big CCG fan. When I hear CCG and I already want to try it. So imagine how I felt when from TokArts contacted me and asked if I am interested in checking their upcoming game Multiverse: Cosmic Conquest.


Multiverse is innovative card game where you and up to 5 more players will try to conquer the Galaxy or to take the home worlds of their opponents. The game heavily reminds me of Magic: The Gathering, but at the same time is so different that I am not sure how appropriate is this comparison.  But let me tell you more about the game and you will decide for yourself.

Factions  

In Multiverse you will be able to play with one of the six factions which are color based, each color with its own playstyle. This is one of the things which reminded me of MtG, some colors are even similar to the same colors in Magic. For example Red is aggressive, Green can swarm you, Blue is heavy control oriented etc. On the other hand the gameplay and the idea of the game is different enough to make it unique and worth it. Each faction produce resources from different types of planets(similar to Lands, again...). Unlike other CCG games in Multiverse the resource cards(Planets) are not part of your deck, instead the planets of all players are part of the board - the Galaxy. 

A Galaxy to Conquer

I keep saying that the game differs greatly from Magic, but let me prove it and tell you about the core gameplay of Multiverse. In this game there is a board and your units via ships move on the map, take new planets, build structures, fight, board enemy ships. This is already a whole new game.  On top of that you can build only on places where the necessary resources are present on the space itself, but you have cargo ships to make this easier. As you can see the game is a galaxy of possibilities on its own. Now that you know what you can do you can start working on a strategy how to win. I did not tell you how you win, did I? May bad. To win you should either conquer all your opponents home planets or conquer half the Galaxy. 

Conclusion

Multiverse: Cosmic Conquest mixes CCG with strategy 4X game, trying to make something very unique and truly interesting. In the game you will do everything you have ever dreamed for in a space strategy game. You will have battles between space armadas, you will board enemy ships, colonize planets and transport goods with cargo ships in order to expand your empire. 

The game is still under development and a lot is work in progress, but you can try it in OCTGN. You will have the stunning 225 cards to experiment with and over at TokArts you can see when testing sessions are happening and play with other people too. 

In case you have no experience with OCTGN you can find full tutorial here. 

When Multiverse is complete it will run on its own engine like every other digital CCG, so if you do not like it now, give it time, this game has huge potential and for I will follow it closely.

Where to find: 

Official site

Gwent Beta Preview - Lose today to win tommorow

THIS ARTICLE IS OUT OF DATE! AND WHILE IT CAN STILL SERVE AS INTRODUCTION MATERIAL FOR GWENT, MANY THINGS IN THE GAME HAVE CHANGED!

In 2015 under the skillful hands of the guys from CD Projekt RED came out the third installment of The Witcher. Among the many interesting things the game added both as mechanics and story, it also added a new mini-game - Gwent. The game became so popular among the fans that they demanded it to be made into standalone game. Strange enough CD Projekt listened and now you can enjoy Gwent on its own. 

Before I start this preview I must say that Gwent is in closed beta test and the only way to play it is to sign up for the beta and receive a key. There are a lot of things which are work in progress, but the base of the game is set and the main mechanics are there so I think I have a pretty clear opinion on Gwent as it is now. 

The base idea of Gwent is really simple. You have a deck of cards, in it there is a leading mechanic depending on the faction to which your deck belongs. There is no mana or any other resource necessary to play cards. Each card you play affect your or your opponents score. To win you must win two out of three rounds. You win a round when both players pass and you have more points. You will be surprised how many ways are there to achieve that. 
At the start of the next round you draw cards, the board is cleared, all cards from it discarded and you start from zero points again. 

Does not sound that hard, right? It does not, BUT in Gwent you draw cards only at the start of each round. Two at the start of second round and one at the start of the third. There are characters and other cards which let you draw too but they are not that many. 
In other words you need to know your deck perfectly and carefully plan how and when you will try to overcome your opponent. You can try to push the first two rounds or you can let him win one and take the other two etc. Often in the middle of the second round you will know can you make it or not. Sometimes even in the middle of the first you will realize that you have over committed and you do not have the cards to take second round. But most of the times you will be in situation where both players will try to trick each other in over committing so they then can trigger their decks and safely push to the victory.

  

May be here is the place to say that although taken from The Witcher there is no need for you to have played the RPGs if you want to enjoy the card game(I recommend you to do it though, the games are one of the best in the genre). If you have not played The Witcher you will miss the "A-ha" moments when you see familiar monsters or favorite characters, but that does not affect your gameplay or your enjoyment from the game in any way.

Of course as original as Gwent is, it cannot go without some things which all digital CCG games have. Here also you will find boosters to buy, PvP and friendly matches. There is no ladder mode for now, but I expect this soon also. Interesting mechanic which you do not see that often is essentially tipping the opponent at the end of the match. If you say GG ( Good Game) to him/her(or he/she to you) he(you) will receive small amount of bonus materials for crafting cards. I am still not positive is this a good mechanic as right now everyone are saying to everyone GG thinking that this increase their chance they themselves to get a GG. But this lead to very deep and dangerous waters so let us just say that it is an interesting mechanic.

Conclusion

Gwent for sure offers a fresh breeze to the genre. CD Projekt has come up with simple at first look, but actually original and highly strategic card game which despite its habit to throw you into thinking rounds ahead, does not continue for hours, it is actually no more than 20-30 minutes per game. I try to limit myself and not recommend every game which I like, but this one I am positive have something to offer to everyone who are fans but a bit tired of the genre.

For now the only way to play is to sign up for the closed beta test. CD Projekt are fairly generous and there will be few give away waves so you have a good chance to get into the game.

Where to find:

 Official site

Elder Scrolls: Legends - Bethesda gives it a try too

This review should have been done last week and I even said publicly in the Something podcast that I will write it for last week. Problem is that I really struggled with this review. What to say, how to make it useful on what to accent. After all it is just another digital CCG, but then again when I played it I felt it is worth it to tell you about it so...In the end I decided to just do the same I did with some of the previous CCG reviews which I did. I will keep it short and accent on the things which make it different. As in previous reviews games for comparison will be Hearthstone and Magic: The Gathering. Here we go...

As you can guess from the title this is Bethesda's card game and it takes place in the Elder Scrolls universe. I was not overly excited when I heard about it as I am not really a fan of Elder Scrolls, but my love for CCG games prevailed and I subscribed for the beta. I will kind of spoil the review but after I played it I actually like it and think it is really good and interesting CCG. 

First ESL have tutorial merged with an interesting and well done, for a CCG, story which will give you not only cards but few whole decks and bunch of crystals to craft cards with if you so desire. In other words - really great way to learn and start the game is to play the story. Always a nice thing to have.

The core gameplay differs from other CCGs too. You still play on board against your opponent (being player or AI) but here the board is separated in two lanes and each can have certain passive effects which affect it. For example most of the times left lane will be normal, while the right will be Shadow lane, in which every minion played cannot be target by another creature for one turn. In the solo campaign you will see other effects too. The two lanes really change things and you will have to constantly think where what to play, to focus one or to try and play on both etc. It takes some time to get used to it, but it makes the game deeper and more strategic. This deep and strategic gameplay gives a more of a Magic feeling to the game. You know I heavier card game. To some degree the rich lore which can be felt from the story and even from the cards contribute also for this "Magic" feeling.

Another interesting innovation is that ESL has two Arena modes - one solo and one versus other players. This again shows some deep understanding of how card games work and how hard is to learn when you start. The solo arena costs the same as the other variant, but you play against AIs which become more and more powerful the more wins you get. In the end you fight a boss AI at the end of the Arena. 

Elder Scrolls: Legends use the same class system as Hearthstone, but here they are races instead. By playing different races you unlock different cards depending on the colours this race use mainly. The big difference is that some cards (marked with green arrow in the top right corner) you can level up when you level up. When you level a card you will get two possible choices and will have to choose one. The differences can range from stats to abilities. Getting one of the two variances of a card does not stop you from getting the other from packs so you can end up with both variants.

And last but by all means not least is probably the most unique mechanic Legends has and that is the runes. When you fight around the portrait of your character you will see blue runes. For every 5 health which you lose one rune breaks and you draw a card. Affected by this are two types of cards - ones which tells if a rune was broken this game somethings happens and the more interesting ones are the ones having the keyword "Prophecy". If you draw a "Prophecy" card from broken rune you may play it immediately for zero mana. 

Speaking about keywords something else which made me feel like playing Magic are the amount of keywords and subtypes. Every race from Elder Scrolls is present in the game and then some more like beasts and certain animals. This opens the possibilities for a lot of decks built around those subtypes and new keywords. 

And while on the subject of deckbuilding there are some things which should be mentioned. ESL's decks are bigger than those in Hearthstone - they can go as far as 70 cards. Also they can contain two colours of cards (should I even mention Magic here?). The colours determine to some degree the style of play the cards tend to be. For example red are aggressive and purple are more control oriented etc. 

Conclusion

I went in a bit more details than I intended but that is why conclusions exist. Elder Scrolls: Legends is a sibling of Magic: The Gathering for players who look for something faster and more casual but at the same time caring the same feeling and depth which MTG have. At the same time it brings a lot of new things to the table as well as some improved mechanics which have stood the test of time. You will find everything you like in a CCG and then some more. Try it, it is free and at the time of this review it should be already in open beta.

  

Where to find:

Official site

Chronicles: Runescape Legends - The first look is deceiving

First, before everything else I want to say that my experience with Runescape is around 2 hours so there will be no comparison to characters from there, lore, places from the game etc.

Card Collecting games are seeing huge resurgence and that is no secret for anyone. Hearthstone is still huge, not to mention how many more came after it. Some of them good, some bad, but that's how always it is. After Hearthstone though every CCG was proclaimed to be clone of Blizzard's hit. When information came that Chronicles: Runescape Legends which is Runescape's CCG is going to be released the same was said for it too and to be honest it looked like one. But oh my how wrong we were, because this has very little to do with Hearthstone or any other card game.

In Chronicles you and your opponent go through five levels, on which you fight monsters, buy items, get money. There are two important things to mention - first you do not fight the same monsters so this is not co-operative game. Second you choose what monsters to fight and when by playing them from your hand. Yes, that's right! Essentially you are building the encounters on each floor or level by playing cards from your hand. As I mentioned cards are not only monsters they can be helpers, or weapons, healing items, money or even spells.

Basically your idea is to build your character by increasing his attack and armour for which you will need money from helpers and monsters. And at the same time if opportunity presents itself to weaken or even kill your opponent. The moment one of you is dead the match is over. If after the end of the last floor both of you are alive you fight until there is only one. Battles with both monsters and opponent happen the same way - you just smack each other and the tougher guy wins. Despite this there is good variety of tactics based on the character you are playing. Some will gain armour quickly and win by simply being tough as nails and by beating you to a pulp with their massive plates of armour. Others will collect money with ease and will buy items quickly, another will shower you with spells and so on you got the idea. The classes feel different, each with their own weaknesses and strengths. Each being able to be played aggressively or not depending on your preferences. You can go for the kill when you duel or you can try the cruel way and kill your opponent during the encounters, by playing different spells and monsters which allow you to strike the enemy. 

Chronicles will offer you 3 main ways to play which are the same as in any other CCG - Ladder, Dungeoneering (draft/Arena) and Singleplay. Also there are a lot of daily task to do when you log in so if you do not like to just climb the ladder you will have things to do. Boosters are sold for both real and in-game currency and also you will be rewarded cards and boosters when completing daily quests.

Visually the game will remind you of Runescape. The battles are bit clunky looking as the characters (Legends) are made like figures. This is something I hope they change at some point as it will make the game a bit more enjoyable to watch by the ones who are playing it. Although I must say that this gives the game this boardgame feel. Interesting idea is to make you see across the board the character of your opponent in humanlike size sitting against you and watching the game and even mimicking and reacting to things that happen. This also helps to recreate the feeling that you are sitting against someone and playing a boardgame. Chronicles is a lot more like a dungeon crawl mixed with card collecting and deckbuilding than a cardgame.

Conclusion

Chronicles: RuneScape Legends is one more game which is blending genres together but the difference is that this time two tabletop game are mixed - boardgame and CCG, making something unique and interesting. The greatest thing for me is that you do not need to know anything for RuneScape if you want to play the game and enjoy it. It also offers something unique to all fans of CCGs. Another thing which I noticed is that because you play your cards for your benefit somehow it feels that card collection size does not matter as much and starting decks feel more competitive capable than in other similar games. That said do not expect to reach the top of the ladder but you will have easier start once you grasp the game. 

Where to find:

Official Site

Jagex Games

RuneScape

Spellweaver - Or how to successfuly make a CCG

Now that I have started talking about digital CCGs, let us continue? How about that? Today I will tell you about the Bulgarian CCG Spellweaver. The game is made by Dream Reactor and at its very start (closed beta) it quickly gathered quite a bunch of followers. Process that continues even now when the game is live.

I plan to miss the general talk about CCG as a genre and tell you more about what puts Spellweaver apart from the others. In other reviews you will read that it is a mix between MTG and Hearthstone and while it is not incorrect there is more precise description and that will be Hearthstone ( because of its lightness and quick games) and Might&Magic: Duel of Champions ( because of it two lane board ). From Duels is also taken the idea about the characters abilities, but here you can even upgrade them during play. Spellweaver is...how to say it...the Warcraft of CCGs. It is a mix of a lot of good things which complement each other and sum up to a good game. 

Another interesting mechanic which makes the matches short and quick is the ability to see the top 5 cards and if there is a Shrine ( the ones which give you mana ) take it and put it in your hand. That really helps with the mana problem a lot.  Mentioning mana is important to say that there are two requirements for playing cards - magic levels and mana. Both are given by the Shrines and you choose what to get when you play one. Special Shrines will also give new skills to your heroes.

Oh, oh! I almost forgot and it is important and different from other CCGs. The creatures in Spellweaver have one more stat - speed. You can even build your deck around it. Speed is important when you try to block because slow creatures cannot block faster ones. Forgetting it made me lose more games than I want to confess. I want to also mention something about I am not sure how I feel. That is the art style of the game. Spellweaver has this baroque theme going for it and while it is rather unique and fitting for the game it somehow annoys me it looks good but at the same time...enough of this you got it! Or not...anyway!

Now that we are done with what sets the game apart from the others let’s see what else it has to offer. First of all there are six factions each with its own playstyle and story. Dream Reactor has done a lot to flesh out a whole world with its own story and lore. Each faction has its own kingdom on the map and your faction will decide your starting deck. With time you will be able to buy other starting decks and with that unlock other kingdoms and more quests to do. There is competent vs AI mode and unraked against people. There are bossfights which will reward you with rare, powerful cards. Despite all those ways to play singleplayer Spellweaver is more PvP oriented and it is obvious from the fact that you get better rewards for winning PvP matches instead of PvE. There are also Tournaments organized regularly.

Spellweaver is well done, beautiful, infused with a lot of hard work and love CCG which is obviously done by people who know their games and their CCGs even more. The team is ambitious and motivated, they have clear idea what they want to do with the game and what they want to implement. If you have not found your CCG (everyone needs one) try Spellweaver, it might be what you are looking for!

Where to find: 

Official site

Steam