Slay the Spire - Външността не е всичко

Преди време имах идея да направя рубрика тип "Late for the party" и тя да е за игри, които са излезли преди време, но за които не ми е останало време да играя и съм пробвал дълго след това. Е случаят със Slay the Spire не е такъв. Купих си играта на Megacrit още когато влезе в Ранен достъп в Стийм през 2017. От тогава Slay the Spire не е спирала да бъде част от игрите, които играя когато нямам какво да играя или искам да убия малко време. Защо обаче пиша чак сега за нея, имайки предвид, че официално излезе преди повече от година и през това цялото време съм я играел постоянно? Отговорът е труден и комплексен, но като цяло се свежда до липса на време и малко мързел. Но ето ни тук и е време за Slay the Spire.

Външен вид

Редът в този блог обикновено е на обратно и си говорим първо за геймплей, но в случаят искам да направя разместване, защото външността на Slay the Spire е нещо много важно. Да не говорим че колкото и да повтаряме, че геймплеят е важното, графиката е първото нещо което забелязваме. Та...Slay the Spire не е впечатляваща визуално игра. Тя има анимации и SFX, колкото играчът да има някакъв фийдбек за действията си. Първото впечатление е, че едва ли не артът на играта е временен. Но когато поиграете виждате, че той не просто не е временен, артът на играта е консистентен. Външният вид на Slay the Spire е съзнателен избор, който може и някога да е бил породен от липса на средства или време, но в някакъв момент е станал финален, превръщайки се в неизменна част от играта. Има две неща, за които хората се сещат, когато се спомене името на играта - безпощадният геймплей и специфичният арт.

Геймплей

Но защо реших да ви говоря първо за външният вид на Slay the Spire? Ако не е станало ясно, след като казах, че почти не съм спирал да я играя през последните две години, то ще го кажа в прав текст - Много харесвам Slay the Spire. Говорейки първо за арта на играта(като предупреждение един вид), имаше за цел само едно нещо и това е след като видите първите снимки от играта да не си кажете "О, това е много грозно, защо да си губя времето с него?!", а вместо това "Окей, това не изглежда впечатляващо, но може би геймплеят не е лош....". Ами не искам да ви развалям изненадата, но геймплеят не е лош...меко казано.

Някъде по-нагоре споменах нещо, като "безпощаден геймплей", който е част от играта. Това може би беше малко пресилено, но Slay the Spire е deck builder roguelite, така че определено има известна...безпощадност. 

Бързо вмятане преди да продължим. Deck builder са игри с карти, в които играчът започва със предетерминирано стартово тесте и в процеса на игра му се дава възможност да подобри това начално тесте с нови карти. Целта е тестето да съдържа възможно най-много работещи помежду си карти.

Rogeulite е под-жанр RPG-та, които са известни с трудността си. Ако умрете, започвате от начало.

Не мога да кажа, че съществува някаква история, но рамката, която дава оправдание за това, което се случва е, че вие попадате в кула и трябва да се изкачите до нейният връх. Нямате много ясни спомени как сте попаднали на това място, но често ще получавате намеци, че не го правите за първи път. 

В началото на играта вие имате избор от четири персонажа(След като отключите вторите два). Всеки със свой стил на игра и уникално стартово тесте, както и карти, които може да отключи и които да му се паднат по време на игра. Има и карти, които са достъпни и за четирите героя, но те са по-скоро изключения. 

Като казвам "свой начин на игра" за всеки от персонажите, наистина го имам предвид. Особено за вторите два - The Defect и Watcher, които имат изцяло нови механики около които се гради начина по който се играе с тях. Четирите героя могат да бъдат грубо разделени на две категории - стартови(Ironclad и Silent) и за напреднали(Defect и Watcher). 

Ironclad може да е танк или да прави много поражение на един противник. Картите за него могат да правят поражение според това колко блок има, получава блок накрая на хода си и има едни от най-силните атаки в играта. Също така е единственият герой, който от началото на играта си възстановява малки количества живот в края на всеки бой. Може би най-лесният за игра герой.

Silent специализира в хвърляне на ножове и отрови, които са много ефективни в дълги боеве и могат да афектират много врагове. Бидейки от по-крехките герои в играта, нейните карти често дават блок и теглят карти. Тя(или поне аз си мисля, че е жена) е нинджата в Slay the Spire. 

The Defect може да бъде прави кажи речи всяко от горните неща, но по малко по-различен начин, тъй като механиката на робота(да, The Defect e робот) е че той създава и унищожава орбове. Картите му задействат ефектите на орбовете без да ги унищожават, създават нови орбове, правят поражение на базата на това колко орба от вид има създадени до момента, засилват ефектите на орбовете и други подобни. Орбовете могат да бъдат четири вида и всеки си има собствен ефект докато е активен и когато бъде унищожен. Орбовете са: 

• Светкавица - всеки орб Светкавица прави 3(+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг, накрая на хода на Defect. Когато бъде унищожен всеки орб Светкавица прави 8 (+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг.
• Скреж - Накрая на хода на Defect всеки орб Скреж дава 2 блок(1блок поема 1 поражение преди поражението да намали живота на героят ви). Когато бъде унищожен всеки орб Скреж дава 5 блок, когато бъде унищожен.Скреж, както и всички останали орбове(без Плазма), също се афектира от Фокус.
• Тъмнина - Накрая на всеки ход на Defect, Тъмнина увеличава поражението което прави, когато бъде унищожен с 6. Когато бъде унищожен прави цялото натрупано поражение на най-слабият противник.
• Плазма - Накрая на всеки ход на Defect, Плазма дава 1 енергия(използва се за да се плащат картите, които играете). Когато бъде унищожен орб Плазма дава 2 енергия. Фокус няма ефект върху Плазма.

Defect е магьосника в Slay the Spire.

Watcher е може би най-уникалният от четирите героя. Тя(канон е, че е жена) e монах и уникалната й механика са позиции(stances). Всяка позиция работи различно и може да дава бонус докато Watcher е в нея или излиза от нея. Много от картите й също така я вкарват в позиции или дават бонуси когато излиза от тях. Watcher е единственият герой, който може да си направи тесте около това да задържа карти в ръката си накрая на хода си, също така разчита да търси карти в тестето си, да си връща такива от изиграните си и като цяло да контролира тестето си. Тя е най-трудният за игра герой, но и най - задоволителният когато го овладеете. Watcher е якият герой, който се играе трудно.

След като си изберете герой, започва вашето пътешествие нагоре из кулата. Четири етажа, на края на всеки етаж има главен лош, който пази входа за следващият и дава три уникални реликви от които можете да вземете една по ваш избор. 

На всеки етаж вие ще се биете с нормални или елитни противници(освен големият лош, накрая). Елитните са доста по-силни, но ви дават бонус точки, както и реликва. Ще срещате търговци на карти и реликви, най-различни евенти

както и места за почивка, където ще можете да си възстановявате точките живот или да си ъпгрейдвате една карта вместо това. 

След всеки бой ще получите избор между три карти, пари и най-често някаква отвара, понякога и реликва. Реликвите са предмети, които остават във вас до краят на настоящият ви опит. Рядко можете да загубите реликва и всяка дава уникален пасивен бонус. Точките накрая на всяка игра ви отключвате нови карти за героят с който току-що сте играли. 

Отварите ви позволяват да правите най-различни неща. Почти всички имат ефекти на карти, можете да ползвате всяка една само по веднъж, но не струват нищо. В началото на играта можете да носите до три отвари. 

Заключение

С четирите си уникални героя, многобройните начини да играете всеки от тях, стотиците карти, реликви, босове, видове противници и постоянно надвисналата над вас опасност от смърт Slay the Spire е игра, която няма време за външният си вид. Той не е важен за нея и не трябва да бъде и за вас, когато я играете. Да, играта е нишова. Не всички харесват игри с карти или пък roguelite, но за всички, които ги харесват Slay the Spire е нещо, което задължително трябва да играят. 

Линкове:

Сайт на производителя

GoG

Humbe Bundle

Steam

Indivisible - Смесица от старо, създаваща ново

За никой, който е разглеждал този блог повече от две минути, не е тайна, че съм голям фен на RPG жанра. Походови, в реално време, смесица, с фокус върху боя или историята, леки, хардкор, през годините всичко това е минало през ръцете ми и в един или друг момент съм намирал наслада във всяка една от изброените вариации на жанра.
От друга страна, като много други, които са навлезли в гейминга през 90те и аз имам топли спомени от оригинални и фалшиви конзоли и безбройни часове Супер Марио, Соник и Контра, които по-късно преминаха в неща като Earth Worm Jim, Jazz Jack Rabbit, Rayman, Оri и други култови платформъри.

Но защо ви говоря за два жанра, които рядко имат силни допирни точки? Защото днес съм решил да ви разкажа за една играя, която е смесица от точно тези два жанра. Ако трябва да бъдем съвсем точни Indivisible на Lab Zero Games( точно така, хората зад Skullgirls) е шантава смесица между JRPG, fighting game и platformer. Но да започнем едно по едно...

История и безброй герои

В Indvisible вие влизате в ролята на Ajna, тя живее сама с мистериозният си баща и не знае нищо за миналото си...или дори за това на баща си. Един ден селото им е нападнато и баща ѝ е убит. И докато тя се бие с убиеца открива, че има невероятна способност - да абсорбира хора в ума си, след което да ги материализира обратно за да се бият на нейна страна. И да, първият човек, който абсорбирате е Dhar убиеца на баща ѝ. От него научава къде да намери шефа му, който е причината селото ѝ да е в руини, а баща ѝ мъртъв. Без нищо, което да я задържа, Аjna решава, че отмъщението е единственият път и се отправяте да търси шефът на Dhar.

 По пътят ще среща много герои, които "изяжда в ума си" и по този начин се сдобива с нови съюзници. Въпреки, че историята не е нищо уникално, то Lab Zero, верни на себе си са създали повече от 20 героя(добре де, не са безброй), които да се присъединят към вас. Всеки е изграден характер с уникално умение и сила. И това честно казано е един от най - приятните елементи на играта. Всеки път когато видех нов герой си казвах "О! А този какъв ли е?! Какво ли може? Изглежда шантав!" и веднага захвърлях всичко и се опитвах да ида да се срещна с него или нея. За жалост срещите ви с повечето герои няма как да се случат преди играта да иска това.
Когато съберете много хора в ума си, разбира се те не стоят мирно и да си траят. Всеки от тях има какво да каже и не се свенят да се включват в диалозите ви било с герои в или извън главата ви. И тук мога да ви разказвам много за всеки един от героите, но както казах е истинска наслада сами да откриете кой какъв е, така че ще замлъкна тук относно спътниците ви.

Геймплей

Вече най-вероятно сте се досетили горе-долу както представлява основният геймплей, но нека все пак ви обясня с малко повече подробности.

Гейплеят може да бъде разделен на две части - щуране по картата/platforming и тупане на лошковци.
Първата част е класическа метроидвейния. Подскачате насам-натам, поглъщате нови хора в главата си, получавате нови сили и когато можете се връщате назад за да отворите тайни зони от вече минати нива. Платформинга включва някои изискващи прецизност действия, но не е нищо от висотите на Оri или Hollow Knight. И това е добре, защото ако и за напредването през терена ви бяха нужни пъргави пръсти, щеше да е прекалено.

И като си говорим за пъргави пръсти...


С времето Ajna ще се сдобие и с други оръжия освен брадвата си и това ще ви дава някои допълнителни опции преди битка, когато срещнете някой лош, но като цяло преди да започне битката и двете страни ще се опитате да се ударите и който удари първи, ще е и първи в битката. В битка вашето парти може да бъде от четирима герои най-много. Когато битката започне те излизат от Ajna и се разпределят по местата си. Всеки герой има две атаки - ниска и висока, както и още едно действие, което е различно за всеки. Също така всеки може да блокира поотделно, но има и парти блок, с който всички блокират едновременно и честно казано не видях никакъв смисъл да рискувате да блокирате само с един, когато можете с всички едновременно. В играта има телеграфиране на атаките и знаете кого враговете ви ще ударят, но боят е доста динамичен и е лесно да объркате героите. Също така често има АоЕ атаки, които може да не видите правилно.

Но блокирането не е нещото за което ще ви трябват пъргави пръсти. Това за което ще са ви нужни е атакуването. За разлика от други JRPG-та ( Защото, каквото и да си говорим Indivisible е JRPG), тук битката не се случва на ходове, а едновременно. Атаките са точно като във fighting game - всеки от четиримата герои в битка използва едно копче за да атакува. Това което много помага да се ориентирате без постоянно да си гледате ръцете е, че героите са разположени в ромб, подобно на десните копчетата на геймпад и мястото на всеки герой отговаря на това кой бутон използва този персонаж. Без да влезе в куулдаун всеки може три пъти да използва атака. И тук е момента, в който идва истинското усещане, че играете fighting game, а не JRPG. Постоянно ще помпате някакви бутони и то не само атаката, защото ще трябва да блокирате, ще искате героите ви да използват специалните си умения и ще искате ниски и високи атаки, тъй като те чупят блока на враговете ви. Общо взето няма момент, в който не натискате копчета по време на битка, ако не го правите просто ще загубите. Усещането за динамика е невероятно. Колкото и да е дълга битката тя минава неусетно защото постоянно правите нещо. И тук идва единият минус на бойната система(за мен) - толкова висока динамика натоварва. Както и когато спечелите много труден мач на  *любимият ви fighting game*, така и тук се чувствате изтощени след тежка битка и искате да си починете или дори и известно време да не играете. Другият голям минус на бойната система, всъщност минус на играта, защото проблема не лежи точно в начина по който се биете, а в това как играта нарочно не обяснява себе си добре. И това може да доведе до много фрустриране, защото елементарни противници ще ви се струват много трудни, понеже не знаете, че в играта има комбота. Точно така, определени атаки, статус ефекти и някои други неща работят заедно и ви позволяват да правите доста повече на враговете си, отколкото когато просто ги блъскате и се надявате те да умрат преди вас. Това е знание, което и в голяма степен спомага за намаляване на натоварването след битка, но от Lab Zero са решили, че тази доста основна механика на играта, ще я оставят на играчите да я открият. Което, не ме разбирайте грешно, не е лошо като идея - да оставят част от играта да бъде откривана от играчите. Просто не смятам, че са избрали правилната част която да ни оставят сами да разберем.

Визията на играта

Indivisible със сигурност е една от най-красивите игри, които съм играл някога. Арта е на нивото на анимация правена от Гибли или КиоАни. Всяко движение е анимирано с всяка подробност. Всяка анимация незабележимо се прелива в следващата. Истинско удоволствие е да гледаш как се движат героите. Всеки герои е нарисуван пълен с подробности и малки детайли, които допринасят за пълното изграждане на всеки персонаж, като уникален.

Заключение

Indivisible със сигурност е уникална и интересна комбинация между жанрове, която не съм виждал до сега. Ако харесвате JRPG-та и търсите нещо ново, то със сигурност тази игра има какво да ви предложи откъм геймплей. Да не говорим за страхотният начин по който изглежда и всички невероятни и уникални герои, които ще срещнете. Но играта има своите минуси, най-големият от които е че не обяснява себе си добре, също така е почти задължително да я играете с геймпад. Не че не може с клавиатура и мишка, но играта не е направена да бъде играна с тях. Дали на мен ми хареса? Не знам. Играта предлага интересни стари неща, съчетани в нещо ново, но по-скоро не е точно за мен.

Линкове:

Официален сайт
Lab Zero Games
GoG
Steam

Banner Saga 3 - Краят на един епос

Неизбежно e и за това предупреждавам от рано - това ревю съдържа спойлери за всички три игри от поредицата Banner Saga.

През януари 2014 от едно неизвестно студио, наречено Stoic излезе игра, която бързо привлече много фенове под знамето си. Това беше първата, от каквото се оказа трилогия, Banner Saga. За щастие на феновете, играта беше успех и две години по-късно я последва втора част, кръстена простичко Banner Saga 2. И след още две години, през лятото на 2018 излезе и последната част на това което за мнозина вече се беше превърнало в една от най-епичните истории, в които са участвали. 

За никой не е тайна, че аз съм голям фен на поредицата и няма извинение, което да ви опрости грешката, че не знаете за какво става дума в играта. Въпреки това, ще приема, че не всички са имали късмета да се срещнат с Banner Saga и ще ви разкажа накратко за поредицата, преди да преминем към подробности за третата част.

Всички три игри се развиват в силно вдъхновен от викингската митология, невероятно изрисуван, свят. В този свят боговете са мъртви и слънцето е спряло. Тегне вечен здрач. Светът е населен от хора, варл(рогати гиганти), конеродени(horseborn), които са практически кентаври и дредж(dredge) - същества облечени в каменни брони, които някога хората и варл побеждават и изтласкват в най-затънтените кътчета на света. По време на първата игра дредж се завръщат за както изглежда, масирана инвазия и вие влизате в ролята на Руук, който заедно с дъщеря си Алете и варла Айвър, повежда хората от своето село в опит да надбягат заплахата. В краят на първата част сте изправени пред избора дали Руук или Алете да стрелят с магическа стрела, която е единственото нещо което може да убие безсмъртния дредж Белоулър. Който стреля по Белоулър умира и във втората част водач на кервана е оцелелият от двамата. И докато историята варира малко, то решенията и развитието на героите варират силно в зависимост от това дали Руук или Алете водят кервана. 

Във втората игра научавате, че дредж не нападат хората и варл, а бягат от нещо и това е Тъмнината, която поглъща света. На сцената се появява и огромна змия, която започва да разрушава света (ако в главата ви изниква асоциация с Йормунгандр, то не е случайно). Във втората част се появява и нова раса, с която имате шанс да играете - легендарните конеродени. Banner Saga 2 е доста по-драматична от първата, с множество обрати и разкрития за героите и дредж. На краят на играта една част остават да защитават столицата на хората, докато малък отряд воден от двама Валка(човешки магьосници, практически) се отправя към източникът на всички проблеми. 

И докато героите и историята претърпяват шеметни промени, особено ако използвате сейвовете си от едно в две, то от гледна точка на механики двете игри са еднакви. През по-голяма част от играта вие менажирате керван, като се грижите хората да са щастливи и да имат провизии. Нивото на тези два фактора влияят и на това какви евенти ви се случват докато пътувате по картата. Когато не пътувате, то на вас ще се пада спорната чест, като водачи на кервана да решавате различни спорове и проблеми между членовете на групата ви. Какво избирате често може да е определящо дали някой няма да умре, да ви напусне или дори да се опита да ви забие нож в гърба. 

Когато не се мъчите(и имам предвид мъчите, в буквалният смисъл на думата) да запазите хората в кервана си да не се хванат за гърлата, то вие ще се биете с преследващите ви по петите дредж. Битките и в двете игри са походови, като преди битка имате шанс да си изберете кого да вземете в битка. Ако някой от героите ви падне в боят, то той най-често е ранен просто и му трябват няколко дни да се възстанови напълно. Ранените герои могат да бъдат използвани в бой, но техните статистики са намалени, което ги прави по-слаби. В играта има множество класове, които различните герои могат да бъдат. Всеки клас със свои собствени умения и показатели. Това дава много голяма възможност за най-разнообразни композиции и стратегии, които да използвате в бой.

Битките в играта се въртят около една много проста, но елегантна механика, която е и основополагаща за цялата система за бой. Това са бронята и силата на героите/противниците ви. Силата на дадена единица определя колко поражение единицата нанася, но в същото време е и животът, който тази единица има. Бронята от друга страна директно намаля количеството поражение, което някой прави. Пример: Ако някой с 8 сила удари някой с 6 броня, то той без да използва Воля(Will, което е една от статистиките на героите, но за нея след малко) ще му направи 2 поражение, защото 8-6=2. За да се справите с бронята на някого, то вие можете и да ударите нея, вместо силата му. Изборът кой показател да намалите е много важен и е разликата между това дали ще победите или не. Не е невъзможно герой с малко броня, но много сила да извършее през вашите хора, ако не успеете да му намалите силата навреме. И не само, че не е невъзможно, а дори има такъв клас варл - Warhawk, който е този, който има за цел да влезе в мелето накрая и да довърши всички с няколко добре прицелени удара. Обратното също е напълно възможно. Герой с малко сила, но много броня да се окаже препъни камъчето, когато големите ви момчета са умрели, а другите нямат достатъчно сила за да му свалят ефективно нито силата, нито бронята. 

И така, след като ви поприпомних, доста по-надълго, отколкото ми се искаше, какво представлява Banner Saga, да поговорим малко за третата част. Поразказах ви за историята на предишните две, но за третата ще кажа само, че отговаря на почти всички, ако не и на всички въпроси, които изникват по време на предишните две. Краят е епичен, като равнището е невероятно, смисъл разпалвате подземно слънце наново, не знам как да ви го кажа по друг начин. Краищата са пет, като почти всеки е в някаква степен лош и добър. 

Но по какво се отличава третата игра от поредицата, от своите предшественици? Ами по срамно малко всъщност. Системата за взимане на решения е същата и докато всяко от тях е все така тежко, то това не е нищо ново. Втората най-важна част от играта - битките, са същите в голяма степен, като остават и много от проблемите, които пречат на системата да блесне изцяло. Особено статичната камера, която е причината, както елементи от терена да пречат, така и участници в битката, правейки избора на цели за героите ви доста досадна понякога. Това което внася малко свежест са трите дреджа, които ще имате шанса да убедите да дойдат с вас. Да, точно така, най-накрая имаме шанса да си поиграем и с лошите. Ако пожелаете, вие ще имате възможността да вземете един Stonesinger, един Hurler и един Stoneguard(Освен ако не сте били част от кикстартъра или сте pre-order-нали играта. Тогава получавате още един Stoneguard.). О, да! Най-накрая ще можете да дадете на дредж от тяхното горчиво лекарство! И тримата са полезни и много силни, като са подходящи за различни конфигурации. За жалост няма как и тримата да са част от една и съща конфигурация, тъй като Stoneguard-а се присъединява към другата група, а не към тази в която са първите двама. 

Но колкото и да са готини дреджовете, то са далеч от достатъчни за да раздвижат играта достатъчно. За това и от Stoic са направили две други промени. За една от групите герои е премахнат Рогът, който ви позволява да давате допълнително Воля за да подсилвате атаките и уменията на героите и е заменен от Жезелът на Айвин, който ви позволява да използвате умение подобно на неговата верижна гръмотевица. И втората промяна е, че за определени битки ще имате таймер от ходове, които ако изтекат и не сте победили, за противниците ви ще дойдат подкрепления. Ако успеете да победите в даденото ви време, то ще имате шанс да изберете нови воини, които да заменят падналите в боя и да продължите да се биете с нова вълна от врагове, като освен очевидната награда от повече Renown, то получавате и бонус шанс да спечелите хубави предмети за героите си. Само дето много малко предмети са по-ценни от това да имате здрави герои, които да заместят ранените в бой. Рискът е много по-голям от наградата и аз честно казано за цялото изиграване на играта не мисля, че съм го правил повече от веднъж. С други думи и тези две промени са далеч от достатъчни за да се почувства играта различна.

Заключение

Третата част от сагата носи нова, дългоочаквана раса, с която може да се играе - дредж. Отговаря на множество въпроси в историята и завършва абсолютно епично. Въпреки убежденията от Stoic, че четвърта игра няма да има, то краят определено оставя повече от достатъчно място за такава. За жалост в третата част единственото развиващо се е историята. Всички останали механики са същите, дори и битките, където имаше голяма нужда от оправяне на проблеми като статичната камера и дървеният интерфейс, който изисква прекалено много кликания. Не ме разбирайте погрешно, както казах и в началото аз съм огромен фен на играта и Banner Saga 3 ми хареса не по-малко от предишните, защото решенията в нея не са без значение, дори напротив; битките не са по-малко предизвикателни и изискват познаване както на противниците, така и на своите; историята е страхотна и те държи на ръба през цялото време... Просто тайничко се надявах Stoic да са изчистили малките петна по иначе толкова добрата си поредица. Ако сте фенове, определено трябва да изиграете и тази част, ще ви хареса със сигурност. Само не се надявайте на много нови неща. 

Къде да намерите:

GoG

Steam

Ash of Gods - Looking like someone is not enough

This review is based on the release version of the game. Since then AurumDust have shipped many patches and updates.

In March 2018 under the hands of the studio AurumDust came out the game Ash of Gods: Redemption. The title both attracted me and worried me, because it reminded me of Banner Saga. Ash of Gods is mildly said inspired by Banner Saga and in the following text I will do something that I avoid usually and that is to heavily compare two titles. Is Ash of Gods imitating Banner Saga, is it better, is it worse? All these questions will be answered in the following text.

But first - what makes Banner Saga the awesome game it is (opinion me, as always)? Two separate reviews are written on the topic, but in short what make Banner Saga so good are it's hand drawn gorgeous world, it's captivating narrative with tense story, realistic situations, hard, meaningful decisions and real, breathing characters. The battles in the game are challenging, the game has polished, deep mechanics, vast roster of warriors and a bunch of viable play styles.

The above mentioned characteristics will also be the ones I will use for the comparison with Ash of Gods.

Visuals and Sound

Ash of Gods has its faults and I will talk about them in a little, but how it looks is not one of them. In it's looks Ash of Gods greatly remind me of Banner Saga with it's hand-drawn style. The difference is that unlike Banner Saga, Ash of Gods take place in a more medieval setting. In battle characters have nice fluid animations when attacking or using skills. For some reason though everyone while fighting calmly stride around the battlefield and when stricken their knees buckle. I clearly understand that animations are one of the things that gives the feeling that your attack is doing something, but  when everyone react the same way...it does not work so well.

The sound is in general good although you can hear it bug off when some skills are used in certain situations. For example AoE sword skills used on less than the maximum targets. The music is good but unimpressive without much value for immersion. 

Stories and Characters

 This is where Ash of Gods fails and it fails hard. The story idea is decent, but the characters feel flat, the dialogues are awkward. The game tries to set up dark, gritty atmosphere, but it manages just a bit of a tense situations where few action heroes through a lot of swearing and killing manage to get stuff done. Even one of the main characters feel weird as his lines are contradictive and make him feel like two different people. I know that the original script is written in Russian and all this might be because of a poor translation, but this does not change the facts...it makes it even worse. 

Also the choices you make do not feel as important. Stuff depend on what you do, but first the resolutions of your actions are long time after making the decisions, second they do not feel as impactful. Banner Saga will kill off characters of importance if you are not careful.

Traveling and Battles

After I talked about the worst in Ash of Gods, let me tell you about the best. Biggest flaw of Banner Saga is its linearity. You do not have a choice where to go, you just follow the story. In Ash of Gods you have few choices, mainly what way to go on the map toward your goal. These choices while minor still breed in some fresh air as they bring different events and some replayability of the game ( If you can get past the horrible dialogues and boring characters.). Sadly all the traveling is done on the map alone and there are no gorgeous views to enjoy while wondering what crisis the game will hit you with. When you arrive somewhere you can choose between places in the area which to "explore". Again, very similar to Banner Saga where instead of places to visit, you had people to talk with.

But I said I will talk about the best and this is far from the beast. The best are the battles.

The battle is turn based, where your chosen before the fight warriors fight against the enemy. So far nothing new, right? What makes it different are two main mechanics - power cards(or whatever is called in the game) and that you can choose with whom to act when it is your turn. The power cards are exactly what they sound like - every turn you can play one of limited number of cards. They are either buffs or harmful for the enemy effects. During your playthrough you will be able to find, craft and buy more cards. The really interesting mechanic is the second one - you choose who to use when it is your turn. Of course when you play with some one you cannot use them until you take turn with everyone else from your squad, but what this does is gives you immense freedom during battle, you decide how and when your men and women will act. You need your archers you got them, you need your melee to intercept someone, great, done. The mechanic feels great and it was the sole reason I enjoyed the combats in the game so much. Other than that the units have two stats - health and magic and both can be attacked. To use skills you will need to pay either with magic or health, but if you do not have magic you take double damage to your health. The characters have good, variable pools of skills including stances which give enough freedom how to and for what to use your fighters. Speaking about them, in the course of the game you will be able to level your guys, improve their abilities and equip them with items. From the whole game this is probably the best part even if it has its flaws like the speed and how everybody walk calmly around and the animations when someone is struck.

Conclusion

As much as I do not want to say it, Ash of Gods is a copy of Banner Saga which lacks most things that make Banner Saga the great game it is. It almost seem like AurumDust have made a checklist for their game but first of all have not polished each peace of the game and second they have missed to make the separate things from the checklist to work well with one another. 

Where to find:

Official site
GoG

Steam

Hob - The power to change the world

Among all the great games and things in general, which happened in 2017, there were also some unfortunate events for the industry. One of those is the closing of Runic, creators of the Torchlight series. But before their end, they managed to finish something people were waiting for long time - Hob.

When you create two games which are similar in many ways you want a change. You want something new, different, something that has nothing to do with your previous creations. This pretty much was Runic's explanation why they have decided to make adventure game with puzzles and a lot of exploration. Have they managed to do it when they have made only ARPGs? Read on...

The power to change the world

In many games you can argue that your actions change the world. And in many they does indeed. Wars are waged, villages are burned, people are killed, even worlds and galaxies are saved or doomed. But in none of the games I have played I've been able to change the landscape of the world. In Hob you can. And what is more amazing is that you can not because you are almighty hero who can deliver blows powerful enough to bring down mountains, but you can because the world of Hob is one huge, intricate machine. An artificial world a lot like the one in Terry Pratchett's  "Strata" or even Douglas Adams's "The Hitchhiker's guide to the Galaxy". A world where thunderstorms fall around field sized power generators and valves the size of houses need to be turned for new regions of the world to be risen and become accessible. It can hardly be described in words and you must see it to appreciate not only how awesome it is as an idea, but also how well it is accomplished. And because a mechanical planet built by robots is not enough there are also hidden beautiful vistas, a lot like in a real world. 

The topic of changing the world can also be found in the story of the game. The great world and civilization of the robots is invaded by unknown evil, spreading across their world destroying both them and the nature, twisting and driving creatures mad. After you are touched by this corruption you are saved by one of the surviving robots. He cuts your infected arm and replaces it with his own thus giving you some super powers. This is interesting moment as the robot in typical for a machine, cold manner judges that the best action is to cut your arm without you even have a chance to say something about it, but then he sacrifices his own arm so you are able to keep on. Your task is to fight the corruption and free the world of this blight. You must change it/return it back to healthy state. The whole story of the game is told without a single word and much is revealed through exploration. Not forcing you to seek it, but there if you want to know it.

Fighting the baddies, exploring and some issues

Hob is not an intense game. This goes for both exploration and fighting. This does not mean the game is boring, no, quite the opposite. What I am trying to say is that the game will never forcefully push you forward, instead you are let to do everything at your own pace. Wander around, look for collectibles, go forward, return later, whatever you wish. And as for fighting - the game is a lot more about waiting for the right time to attack than rushing and mashing buttons until everything dies. Smaller enemies while easy to kill on their own often will come in groups and your shield will protect only from attacks coming to your front so be careful to where you turn your back. Big enemies will need a lot more effort on other hand, even when there are only one or two of them. The game offers good amount of different opponents with new ones popping often enough for the fights to not become tedious and repetitive.  As for skills you will collect green orbs from fallen foes and hidden statues and with these orbs you will unlock new skills for Hob. You will also be able to upgrade your sword by finding fragments in the world and even increase your maximum life. 

Exploration is rewarding business in Hob, it brings lot more than beautiful vistas and meetings with weird wildlife.

Speaking about exploration. The world of the game is separated in zones which need to be unlocked in order to be accessed. That usually will include fighting a boss and solving a bunch of puzzles. Your exploration often will be hindered by puzzles and this is where few of the problems of the game come. First Hob is close to unplayable with mouse and keyboard. The battles are ok, but the good amount of platforming and the tight controls needed for it will quickly make you plug in a game pad. 

Second problem of the game is its map. The world of Hob is vast and interconnected and you will often backtrack around when you go for collectibles. The problem is that the features of the world are not shown clearly enough on the map and you will literally need time to get used to the map and zoom in on it so you can better judge is the collectible shown next to you on the map is really close to you or you will have to backtrack zone and a half to get to it. So be prepared for some pointless wandering back and forth trying to figure how to get to the place you want or need to go. 

Conclusion

Hob is not revolutionary game, but neither it was Torchlight. But Torchlight were well made games and Hob continues this trend showing that the people at Runic knew what they are doing. 

Hob is beautiful and charming, bit at the same time cruel and dangerous of the unwary. It is not a long game with its 7 zones it will take you around 30 or so hours to finish but in this time you have the pleasure to wander in one unique world which will challenge your wits, patience and fighting prowess. 

We can only wonder what other great worlds Runic could have made if the studio continued to exist.

Where to find:

Official site

Humble Store

GoG

Steam

Divinity - Original Sin 2 - Some immpressions(And oh am I immpressed!?)

I delayed this article for long time and in general had my doubts if I will write it at all as I wanted to finish the game before writing about it. But as I was getting more and more into the game I realized that it will be one of my GOTYs. But if I wanted to include it in the Top 10 for the end of the year I will have to write on the blog about it. And here it is. Eighty hours into the game - what I think about Divinity OS2. Wait, I already said that...then let's try what is this game about. Because the game is really huge and I can actually talk about it for few days probably, here I will try to talk briefly about core components of DOS2. If you want more, go watch some gameplay or even better - go and play the game! Here it comes...

What is this Divinity thing?

The Divinity saga starts really long ago and it will take few articles to talk about the old games, so I will cut to the last two games by Larian - Divinity Original Sin and Divinity Original Sin 2. 

In the first game you played as a duo of Source Hunters which had the heavy task to rid the land of the dangerous magic called Source. Now you will have the chance to see things from the other side. Yes, you are a Sourcerer. As such you are captured by the Divine Order and are send to Fort Joy to be "cured". And there...no, no, this is lore rich and complex story and relations between characters is half of the game so I will stop here with the story. Find it for yourself.

"Ok, it has awesome story, but what else?" - you ask. Divinity OS2 is massive CRPG where you will recruit companions, explore vast territories, solve mysteries and grow to be the next Divine. As I mentioned I am eighty hours into it and I am barely in the middle of the second zone. This should give you some clue for how big and rich the world is. But let us put some order into this preview. 

Characters and Battles

At the beginning you will create your character. The character customization includes class and race but also background and several skills and perks which will be important for your interaction with other characters and the world in general. For example you might be Scholar and be versatile in several languages and know foreign customs which will allow you to know how to talk to other races or even how to handle ancient temples and the right prayers for them. Or you can be outlaw and be streetwise and know how to talk to other bandits and such or even how to scare them. These skills and perks will not just give you more dialogue options, but will also define how you will go through the world and how will interact with it. Your race will give you few race characteristics and skills and your class will define your starting skills and spells. The cool part here is that you are not bound to your class. Skills in Divinity are learned through skillbooks which can be easily bought from merchants or found in the world. So at any point if you do not like your class you just need to learn the appropriate General skill and buy skillbooks and voa la you have a new class. Or two...there is no other restriction than the amount of skill points you get on level up. 

One of the new things in character creation is that now you can be a Origin Character. That is someone well known in the world of Revelion with built relationships, backstories and skills. There is also a new race - undead which comes with few benefits and some severe downsides like taking damage from healing spells and items for example.  

In general they have taken the previous game system and have built on top of it giving it some more depth.

After you create your character you are free to go(in your current zone), act and fight however you wish to. Only bear in mind that people you meet during your adventures will remember how you have treated them and this have consequences. A lot of the characters are also part of factions so mistreating one of them may ruin your reputation with all of them. The opposite is also true - you might be their friend if you help them with their problems. If you act right you can even find love and romance in the world of Rivelion and having the key to someones heart can open more than few doors for you. You can be a hero or you can be a villain.
You will make many important decisions in the course of the game, but one which will define your whole experience you should make from the beginning - you will travel alone(with one companion maximum) or you will go with whole merry band of misfits. Both ways of play are viable and possible and offer different experience of the game. There are even skills which give you bonuses while there are only two of you. And while at the start those bonuses seem quite huge and overpowered, there are some really tough battles up ahead and you will need all the overpowerness you can get.
Something which I will like to see is more non origin characters for the player to recruit for the party. True there are two in Fort Joy and there is a lizard selling mercenaries at some point of the game, but there are also a ton of other fighters you meet and some of them are cools guys. Speaking about cool guys... As I mentioned the origin characters have their stories and relationships already built so it is absolutely possible for you to enter a town and if a certain character is with you, to get jumped by the guards because of that guy. Which is cool...and not. But enough about the characters lets talk battles.

The battles continue the tradition of being turn-based, with each character having action points to spend on movement, attacks and skills. What I noticed is that here the battles are even more crowd control oriented or at least for me was easier to win when I knockdown, freeze, turn into chickens and stun my opponents constantly.  There are also few more types of "basic" surfaces which you can create by casting spells on the ground and a lot more "advanced" surfaces which you can create by casting spells of different elements on already created surfaces. The most notable being the cursed variant of everything which is more powerful often volatile and almost impossible to remove from both characters and from the ground and the blessed variants of some elements which heal and cure when you stand into them. Other examples for surfaces which will make both your life and the life of your enemies harder include steam, water, blood which can be electrocuted, frozen or in the case of blood absorbed to heal, oil which slows and burn, ice which forces a skill check and you might fall on your butt while trying to pass through it. But I derailed, the important thing is to experiment with surfaces they are useful and fun to play around with.
Big change is that to prevent dropping heavy objects on enemies and one hitting them now there are two new stats - magic and physical armor. Both are given by the equipment your characters wear. In general it can be said that equipment for intelligence characters give more magic armor and for strength characters give more physical. For characters which seek balance between the two like battlemages and some rogues there is balanced equipment too but is a bit harder to find. But these two stats does not just protect you from the their corresponding types of damage, but also resist effects from these types of damage. For example while you have physical armor you cannot be knocked down or while you have magical you cannot be poisoned or burned.  
The idea of "magical shield" given by your clothes is not new to the RPG genre, but here it has interesting twist which combines both armor and resistance in one stat. These two stats may also lead your characters builds as you may want to quickly destroy physical or magical or try to have balanced party able to shatter both.

With the new stats, surfaces, types of enemies and skills the battles have been brought to new height in Original sin 2, but they have also become longer and harder. Almost every battle will feel like a boss battle as all enemies after Fort Joy are strong and you will be often outnumbered. You will need to carefully plan each of your moves and take advantage of all weaknesses your enemies might have. Often you will even fail and replay battles until you learn the tricks of the constant flow of new monsters.
I have only one little complain related to the battles in the game(they can be reaaaally long and while this is annoying sometimes I do not really mind). There few occasions where AI controlled characters will fight on your side and they are really bad at prioritizing who to attack sometimes acting almost like they try kill themselves on purpose. This is especially true if the fight have some condition, for example protect someone for X number of turns. The AI does not care about the one you must protect and just attacks whoever they want.

Quests, Stories, World

As I already mentioned the world of DOS2 is separated zones. In which zone you will do part of your main quest. Аs usual despite the fact that everybody tries to convince you that your task is urgent have all the time in the world to explore the wondrous world surrounding you. And while it is not needed to see every corner of the map you will miss a lot of amazing places and characters. Whole parts of the map shattered bu usage of source, burning pigs pleading for help, silly cursed cows looking for your аssistance, demon ridden islands surrounded by deadly fog, undead looking for a way to kill herself(may be) a witch flying crucified on a burning cross and many more. The world of the game is grim with the danger of a apocalypse upon it, but at the same time is living breathing place filled with truly magical places and people each worth of visiting and meeting. To me there was pure joy in just exploring the world and seeing its wonders with the added benefit of a hundred side quest, each a fully fledged story. Mentioning quests here is the place to say that if you did not like the Log in the previous game you will not like here either as it is basically the same. Often it will even be of no use if you do not remember dialogues and such. As I said it is a Log, not a Questlog... 

Conclusion

How can I even begin this conclusion...Any explanation will fall short. Divinity is a game which creates not just experiences which is the point of most games, but it creates stories, memories. It is a world so vibrant and full of treasure, mystery and miracle that you want to see every corner of it, speak to every man, woman and animal just to hear their story and learn more about what surrounds you...
If you the time and like massive RPGs just go and play it. You will not finish it probably, but even 20-30 hours are worth it. Divinity OS 2 is like that place everyone need to see for themselves.  

And here I am not even talking about the modding which the game supports or the gamemaster mode where you create your own story campaign. Sadly I still have not tried neither of those...

Where to find:
GoG
Steam
Larian