Slay the Spire - Външността не е всичко

Преди време имах идея да направя рубрика тип "Late for the party" и тя да е за игри, които са излезли преди време, но за които не ми е останало време да играя и съм пробвал дълго след това. Е случаят със Slay the Spire не е такъв. Купих си играта на Megacrit още когато влезе в Ранен достъп в Стийм през 2017. От тогава Slay the Spire не е спирала да бъде част от игрите, които играя когато нямам какво да играя или искам да убия малко време. Защо обаче пиша чак сега за нея, имайки предвид, че официално излезе преди повече от година и през това цялото време съм я играел постоянно? Отговорът е труден и комплексен, но като цяло се свежда до липса на време и малко мързел. Но ето ни тук и е време за Slay the Spire.

Външен вид

Редът в този блог обикновено е на обратно и си говорим първо за геймплей, но в случаят искам да направя разместване, защото външността на Slay the Spire е нещо много важно. Да не говорим че колкото и да повтаряме, че геймплеят е важното, графиката е първото нещо което забелязваме. Та...Slay the Spire не е впечатляваща визуално игра. Тя има анимации и SFX, колкото играчът да има някакъв фийдбек за действията си. Първото впечатление е, че едва ли не артът на играта е временен. Но когато поиграете виждате, че той не просто не е временен, артът на играта е консистентен. Външният вид на Slay the Spire е съзнателен избор, който може и някога да е бил породен от липса на средства или време, но в някакъв момент е станал финален, превръщайки се в неизменна част от играта. Има две неща, за които хората се сещат, когато се спомене името на играта - безпощадният геймплей и специфичният арт.

Геймплей

Но защо реших да ви говоря първо за външният вид на Slay the Spire? Ако не е станало ясно, след като казах, че почти не съм спирал да я играя през последните две години, то ще го кажа в прав текст - Много харесвам Slay the Spire. Говорейки първо за арта на играта(като предупреждение един вид), имаше за цел само едно нещо и това е след като видите първите снимки от играта да не си кажете "О, това е много грозно, защо да си губя времето с него?!", а вместо това "Окей, това не изглежда впечатляващо, но може би геймплеят не е лош....". Ами не искам да ви развалям изненадата, но геймплеят не е лош...меко казано.

Някъде по-нагоре споменах нещо, като "безпощаден геймплей", който е част от играта. Това може би беше малко пресилено, но Slay the Spire е deck builder roguelite, така че определено има известна...безпощадност. 

Бързо вмятане преди да продължим. Deck builder са игри с карти, в които играчът започва със предетерминирано стартово тесте и в процеса на игра му се дава възможност да подобри това начално тесте с нови карти. Целта е тестето да съдържа възможно най-много работещи помежду си карти.

Rogeulite е под-жанр RPG-та, които са известни с трудността си. Ако умрете, започвате от начало.

Не мога да кажа, че съществува някаква история, но рамката, която дава оправдание за това, което се случва е, че вие попадате в кула и трябва да се изкачите до нейният връх. Нямате много ясни спомени как сте попаднали на това място, но често ще получавате намеци, че не го правите за първи път. 

В началото на играта вие имате избор от четири персонажа(След като отключите вторите два). Всеки със свой стил на игра и уникално стартово тесте, както и карти, които може да отключи и които да му се паднат по време на игра. Има и карти, които са достъпни и за четирите героя, но те са по-скоро изключения. 

Като казвам "свой начин на игра" за всеки от персонажите, наистина го имам предвид. Особено за вторите два - The Defect и Watcher, които имат изцяло нови механики около които се гради начина по който се играе с тях. Четирите героя могат да бъдат грубо разделени на две категории - стартови(Ironclad и Silent) и за напреднали(Defect и Watcher). 

Ironclad може да е танк или да прави много поражение на един противник. Картите за него могат да правят поражение според това колко блок има, получава блок накрая на хода си и има едни от най-силните атаки в играта. Също така е единственият герой, който от началото на играта си възстановява малки количества живот в края на всеки бой. Може би най-лесният за игра герой.

Silent специализира в хвърляне на ножове и отрови, които са много ефективни в дълги боеве и могат да афектират много врагове. Бидейки от по-крехките герои в играта, нейните карти често дават блок и теглят карти. Тя(или поне аз си мисля, че е жена) е нинджата в Slay the Spire. 

The Defect може да бъде прави кажи речи всяко от горните неща, но по малко по-различен начин, тъй като механиката на робота(да, The Defect e робот) е че той създава и унищожава орбове. Картите му задействат ефектите на орбовете без да ги унищожават, създават нови орбове, правят поражение на базата на това колко орба от вид има създадени до момента, засилват ефектите на орбовете и други подобни. Орбовете могат да бъдат четири вида и всеки си има собствен ефект докато е активен и когато бъде унищожен. Орбовете са: 

• Светкавица - всеки орб Светкавица прави 3(+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг, накрая на хода на Defect. Когато бъде унищожен всеки орб Светкавица прави 8 (+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг.
• Скреж - Накрая на хода на Defect всеки орб Скреж дава 2 блок(1блок поема 1 поражение преди поражението да намали живота на героят ви). Когато бъде унищожен всеки орб Скреж дава 5 блок, когато бъде унищожен.Скреж, както и всички останали орбове(без Плазма), също се афектира от Фокус.
• Тъмнина - Накрая на всеки ход на Defect, Тъмнина увеличава поражението което прави, когато бъде унищожен с 6. Когато бъде унищожен прави цялото натрупано поражение на най-слабият противник.
• Плазма - Накрая на всеки ход на Defect, Плазма дава 1 енергия(използва се за да се плащат картите, които играете). Когато бъде унищожен орб Плазма дава 2 енергия. Фокус няма ефект върху Плазма.

Defect е магьосника в Slay the Spire.

Watcher е може би най-уникалният от четирите героя. Тя(канон е, че е жена) e монах и уникалната й механика са позиции(stances). Всяка позиция работи различно и може да дава бонус докато Watcher е в нея или излиза от нея. Много от картите й също така я вкарват в позиции или дават бонуси когато излиза от тях. Watcher е единственият герой, който може да си направи тесте около това да задържа карти в ръката си накрая на хода си, също така разчита да търси карти в тестето си, да си връща такива от изиграните си и като цяло да контролира тестето си. Тя е най-трудният за игра герой, но и най - задоволителният когато го овладеете. Watcher е якият герой, който се играе трудно.

След като си изберете герой, започва вашето пътешествие нагоре из кулата. Четири етажа, на края на всеки етаж има главен лош, който пази входа за следващият и дава три уникални реликви от които можете да вземете една по ваш избор. 

На всеки етаж вие ще се биете с нормални или елитни противници(освен големият лош, накрая). Елитните са доста по-силни, но ви дават бонус точки, както и реликва. Ще срещате търговци на карти и реликви, най-различни евенти

както и места за почивка, където ще можете да си възстановявате точките живот или да си ъпгрейдвате една карта вместо това. 

След всеки бой ще получите избор между три карти, пари и най-често някаква отвара, понякога и реликва. Реликвите са предмети, които остават във вас до краят на настоящият ви опит. Рядко можете да загубите реликва и всяка дава уникален пасивен бонус. Точките накрая на всяка игра ви отключвате нови карти за героят с който току-що сте играли. 

Отварите ви позволяват да правите най-различни неща. Почти всички имат ефекти на карти, можете да ползвате всяка една само по веднъж, но не струват нищо. В началото на играта можете да носите до три отвари. 

Заключение

С четирите си уникални героя, многобройните начини да играете всеки от тях, стотиците карти, реликви, босове, видове противници и постоянно надвисналата над вас опасност от смърт Slay the Spire е игра, която няма време за външният си вид. Той не е важен за нея и не трябва да бъде и за вас, когато я играете. Да, играта е нишова. Не всички харесват игри с карти или пък roguelite, но за всички, които ги харесват Slay the Spire е нещо, което задължително трябва да играят. 

Линкове:

Сайт на производителя

GoG

Humbe Bundle

Steam

Sunless Skies - "Там където отиваме, не ни трябват пътища"

За тези от вас, които следят блога от по-отдавна, не е тайна, че аз съм голям фен на Failbetter Games. Fallen London е град към чийто тесни, опасни и пълни с чудатости улици се връщам постоянно, а капитаните ми в Sunless Sea са видели както най-големите ужаси на подземното море, така и са държали най-големите му богатства в ръцете си. Така че вълнението ми никак не беше малко, когато най-накрая на пазара се появи и Sunless Skies, третата игра в споделената вселена на Failbetter, започнала с Fallen London.

"This is Sunless Sea in space..."

Въпреки, че перафразираният цитат на нашият добър приятел Артанис казва повечето, все пак нека поясня.

Sunless Skies се развива десет години след събитията в Sunless Sea и Империята вече не се простира само на земята. Императрицата Предателка е изпратила експедиции в космоса и нови колонии са основани сред звездите. Вашата роля е на един от по-късните приключенци дошли от Лондон да търсят късмета или смъртта си сред необятните небесни ширини. За тази цел разбира се ви трябва и ново превозно средство и ако не сте се досетили от подзаглавието на статията, това е парен локомотив, да. Вие ще летите с парен локомотив в космоса. 

В началото, както и в Sunless Sea и тук започвате с малък, раздрънкан кораб, няколко достатъчно луди, че да ви следват за екипаж, дрехите на гърба ви и забуленото ви в тайни минало. За разлика от Sunless Sea обаче, Sunless Skies доста по-добре ви обяснява какво можете да правите и ви дава няколко добри насоки как да започнете кариерата си. Една от тях бидейки да станете търговец. Купувате от едно място, продавате в друго на печалба, като играта дори ви захранва с добри сделки, от които ако сте достатъчно бързи можете да изкарате не лоши пари в началото. Друго подобрение са нещата, които можете да намерите, докато изследвате небесната шир. Най-различни места ще привличат интереса ви и ако локомотивът ви е снабден с правилното оборудване ще можете да събирате ценни материали, които да продавате. Ще трябва разбира се да внимавате. Вие не сте единствените, които искат тези ценности и те често привличат други изследователи, разбойници или дори представители на фауната. Да не пропускаме и факта, че много от местата ще накарат дъските в главите ви не просто да захлопат, а направо да изхвърчат и ако не внимавате бързо ще приключите живота си сред лудост и болка. Сред подмамващата светлина на умиращите звезди ще откриете разбира се и много градове, както малки, така и големи. Ще се запознаете с чудатите им обитатели: ще помогнете на изследовател на гъбите, ще добивате часове, ще можете да подобрите душата си, ще пиете вино с бохемите докато се надявате гигантски космически пчели да не дойдат, ще транспортирате затворници и висши благородници, ще трябва да изберете страна във водещата се война и още милион и едно неща. 

И докато някои от тези неща не сте ги правили в Sunless Sea, то те не правят геймплея на Sunless Skies кой знае колко по-различен. Обикаляте, изпълнявате куестове, печелите пари, купувате си по-хубави неща за кораба, умирате...Почвате от начало. Да не говорим, че битките и управлението на кораба ви са копирани от предната игра и поставени в тази, без никаква значителна промяна. Дали карате параход или парен локомотив, няма никаква разлика.

Няколко други неща обаче правят Sunless Skies доста по-различна.

Първо, играта е много по-голяма от Sunless Sea. Четири зони изпълнени с ужаси, чудеса и богатства, всяка с размерите на Подземното море, ако не и по-големи. 

Второ, Небето изглежда много по-добре от Морето. Вярно че второто е под земята и глухите му, еднообразни цветове играят ролята си чудесно, то не може да се отрече, че Небето със своите ярки цветове, богата растителност(дори няма да се опитам да обяснявам за нея) и звездна светлина запленява и прави дългите пътувания много по-приятни. 

Трето, Капитаните ви имат много повече дълбочина, като герои и можете много повече да ги развиете според историята, която искате да имат или според показателите, които искате да имат(ако случайно сте решили, че играта е за това). Вече не просто си избирате какъв произход имате (в случая какъв сте били преди да дойдете в Небето) и какво дава смисъл на живота ви(амбиция), а бавно, с всяко ниво което вдига Капитанът ви вие градите какъв е бил и какъв ще бъде. Всички произходи се разклоняват, като всяко разклонение дава различни бонуси. Освен произхода си на всяко ниво вие ще получавате и избор между няколко "минали случки", някои от които винаги са налични, докато други се отключват по време на игра според това какво ви се случва. Всяка случка дава бонус към показателите на Капитана, а в някои ситуации може да има ефект и върху отношението ви към света или на света към вас. И разбира се докато играете има шанс Капитаните ви да получат характеристики, базирани на това какво им се случва. 

И четвърто, може би най-важно. Всичките три игри споделящи този свят са центрирани около историите си и най-голямата им сила е колко добре са написани. В своята същност това са книги-игри, в които имате свобода на действие. За това и най-важното е че Sunless Skies е написана чудесно. Чудати създания, които никога не сте помисляли, че могат да съществуват оживяват пред очите ви. Невероятни места и гледки, които никога не сте знаели, че искате да посетите и видите се откриват пред вас. Това не значи, че Sunless Sea беше написана лошо, напротив. Просто тук като че ли са вдигнали летвата още по-високо с нивото на текстовете. Да не говорим за подобренията по UI, които са направили за да може да е по-лесно да четете, да виждате предишните си избори, както и опциите си. Failbetter знаят коя е силната им страна и работят единствено тя да става по-силна.

Заключение

Sunless Skies е Sunless Sea in space, но е едно подобрено, изчистено и лъснато Sunles Sea in space. Ако сте играли предишната, то тази ще ви е позната достатъчно, за да не затриете първият си Капитан в първият половин час, но в същото време играта е развита и определено има какво да предложи. Вярно, някои неща са си същите за жалост, като битките и странно държащият се кораб. Но тези игри никога не са били фокусирани върху това. Те винаги са били за историите, които създават. А в тази можете да имате истории, които не сте си и представяли дори.

Къде да намерите:
Официален сайт
GoG
Humble Store
Steam

Witcher Tales: Thronebreaker - Нима някой успя да направи CCG RPG игра ?!

През 1997 MicroProse, все още със Сид Майер в редиците си, разработват първата Magic: The Gathering видео игра. В нея вие сте плейнсуолкър и се щурате из Шандалар, събирате карти и биете други магьосници. Играта си има много проблеми, особено когато я играеш повече от десет години след като е излязла, но въпреки това сама по себе си е нещо, което не е правено до тогава и мина дълго време докато бъде направено отново, както трябва, а именно успява да комбинира CCG с RPG елементи. Имате свят, който да изследвате, имате история, подземия и дори битки случващи се чрез игра на Меджик. След играта на MicroProse Wizards of The Coast правят още много видео игри за картовата си игра, но никоя от тях не прави същото по този начин. Дори и Duels of the Planeswalkers в никой от 5те си варианта. Освен Wizards през годините и други се опитват да направят нещо подобно, но никой не успява да стигне по-далеч от малък свят, който в определени граници да може да бъде изследван.

Но защо ви говоря за Magic: The Gathering ? Защото играта за която всъщност искам да си говорим успява по чудесен начин да доразвие идеята на MicroProse от 1997г. и това е Thronebreaker, новата игра на CD Projekt Red. Thronebreaker е базирана на Gwent, за която ако искате да научите повече и как се играе, можете да го направите тук.

Играта се развива в света на Вещерът, но този път вместо приключенията на Гералт, играта проследява партизанската война водена от кралица Мийв, след като Нийлфгард завладяват Лирия и Ривия. В ролята на строгата, но обаятелна кралица вие ще можете да видите света на Вещерът през едни различни очи - тези на човек, за който чудовищата са смъртна опасност, а във войната не може да си позволи лукса да не вземе страна. По време на играта вие ще трябва да обедините разкъсаната от война родина, да намерите съюзници и да внимавате на кой се доверявате, тъй като много хора на базата на решенията ви може да решат, че не прадставлявате каузата им добре. Но достатъчно с историята, преди да съм издал нещо, нека си поговорим за геймплея.

От начало започвате с няколко базови карти, които са най-вече войници, но по време на кампанията си вие ще срещнете много хора и взависимост от решенията ви и как се отнасяте към тях ще имате възможност да ги привлечете на своя страна, получавайки ги като карти, които можете да използвате за тестетата си. Но, и тук идва едно от яките неща в играта, това, че веднъж сте успели да привлечете някой не значи, че той ще бъде с вас завинаги. Ще има много случаи, при които някой от спътниците ви може да ви напусне. Когато това се случи картата му изчезва от тестето ви и не можете да я ползвате повече.
Освен като срещате хора, вие ще можете да получавате нови карти и когато строите в лагера си нужните сгради. Това се случва с два основни ресурса - дървета и пари. И двете ще намирате основно из света, докато обикаляте, както и когато се биете и изпълнявате куестове. Аз завърших играта на нормална трудност и имах една единствена ситуация, в която ми трябваха пари, а такива нямах и никога не съм имал недостиг на дървета. Но от тогава играта е преживяла един баланс пач със сигурност, така че това може и да се е променило. Третият ресурс, който също имах в изобилие е новобранци и тях ще използвате, когато искате да си правите нови карти.

Когато не обикаляте из света, не си говорите с населението и не се чудите кой ще е следващият, който ще ви забие нож в гърба, то вие най-вероятно се биете с някой. Битките представляват игри на Gwent, които биват три основни типа - нормална битка, битка свързана с историята и пъзел. В първият вариант просто взимате вече готовото си тесте и в стандартна гуент игра се опитвате да надвиете опонента си. Във вторият битката често има някакво специално условие за да спечелите и често имате тесте, което ви е направено от играта, но може и да ви се наложи вие да си направите ваше специално за случая. В третият вариант имате специално условие, както и тесте което ви е предварително направено от играта и не можете да го променяте. Ако не успеете да изпълните условието за един ход губите и трябва да почнете от начало.

Играта е разделена на няколко части, като във всяка от тях вие се намирате в различен регион от света. От своя страна, на краят на всеки регион ви очаква главен лошковец, който ще трябва да ступате преди да можете да продължите в следващият регион. Това е колкото яка, толкова и класическа идея и като цяло нямам проблем с подхода, но последният лошковец е откровенно счупен и ми се наложи да използвам доста счупено и скучно, но ефективно срещу него тесте. Това за жалост не е единственият случай на проблеми с баланса. Битките в играта са доста непостоянни, като трудност. Повечето са доста лесни, докато не стигнете до краят на всяка част, където има някакъв доста труден бой, на който ако зациклите накрая просто ви се иска да се свършва, за да можете да продължите да си играете играта(това важи с особена сила за последният такъв в играта, почти ме отказа от играта). В същото време пъзелите са приятни и ви карат да се замислите, а накрая има чуството на удовлетворение от това, че сте ги минали.

Заключение

Witcher Tales: Thronebreaker от CDPR е много успешна комбинация за която отдaавна си мечтая - RPG и CCG. Но поляците дарили ни с Гуент и Вещерът не само са наблъскали двете заедно, а ясно си личи вложеното старание. Играта предлага интересна, алтернативна история с изцяло нови герои, които никога не са били част от игрите за Вещера(с някои изключения). Няколкото типа "битки" също разнообразяват доста геймплея и предлагат различни видове предизвикателства. 

Играта разбира се не е перфектна и си има своите проблеми, като за мен най-големият беше балансът на битките и особено последната. Както и това, че на ниска трудност менажирането на лагера и ресурсите няма голямо значение. Някои хора се оплакаха и от стила на графиката, който е продължение на използваният такъв за Гуент, вместо този за Вещерът. На мен ми допадна лично.

Като цяло, въпреки треските за дялане, играта ми хареса много и се надявам CD Projekt да направят още такива "сагички" комбинирайки страхотната си картова игра с един интересен свят.

Къде да намерите:

Steam
GoG

Banner Saga 3 - Краят на един епос

Неизбежно e и за това предупреждавам от рано - това ревю съдържа спойлери за всички три игри от поредицата Banner Saga.

През януари 2014 от едно неизвестно студио, наречено Stoic излезе игра, която бързо привлече много фенове под знамето си. Това беше първата, от каквото се оказа трилогия, Banner Saga. За щастие на феновете, играта беше успех и две години по-късно я последва втора част, кръстена простичко Banner Saga 2. И след още две години, през лятото на 2018 излезе и последната част на това което за мнозина вече се беше превърнало в една от най-епичните истории, в които са участвали. 

За никой не е тайна, че аз съм голям фен на поредицата и няма извинение, което да ви опрости грешката, че не знаете за какво става дума в играта. Въпреки това, ще приема, че не всички са имали късмета да се срещнат с Banner Saga и ще ви разкажа накратко за поредицата, преди да преминем към подробности за третата част.

Всички три игри се развиват в силно вдъхновен от викингската митология, невероятно изрисуван, свят. В този свят боговете са мъртви и слънцето е спряло. Тегне вечен здрач. Светът е населен от хора, варл(рогати гиганти), конеродени(horseborn), които са практически кентаври и дредж(dredge) - същества облечени в каменни брони, които някога хората и варл побеждават и изтласкват в най-затънтените кътчета на света. По време на първата игра дредж се завръщат за както изглежда, масирана инвазия и вие влизате в ролята на Руук, който заедно с дъщеря си Алете и варла Айвър, повежда хората от своето село в опит да надбягат заплахата. В краят на първата част сте изправени пред избора дали Руук или Алете да стрелят с магическа стрела, която е единственото нещо което може да убие безсмъртния дредж Белоулър. Който стреля по Белоулър умира и във втората част водач на кервана е оцелелият от двамата. И докато историята варира малко, то решенията и развитието на героите варират силно в зависимост от това дали Руук или Алете водят кервана. 

Във втората игра научавате, че дредж не нападат хората и варл, а бягат от нещо и това е Тъмнината, която поглъща света. На сцената се появява и огромна змия, която започва да разрушава света (ако в главата ви изниква асоциация с Йормунгандр, то не е случайно). Във втората част се появява и нова раса, с която имате шанс да играете - легендарните конеродени. Banner Saga 2 е доста по-драматична от първата, с множество обрати и разкрития за героите и дредж. На краят на играта една част остават да защитават столицата на хората, докато малък отряд воден от двама Валка(човешки магьосници, практически) се отправя към източникът на всички проблеми. 

И докато героите и историята претърпяват шеметни промени, особено ако използвате сейвовете си от едно в две, то от гледна точка на механики двете игри са еднакви. През по-голяма част от играта вие менажирате керван, като се грижите хората да са щастливи и да имат провизии. Нивото на тези два фактора влияят и на това какви евенти ви се случват докато пътувате по картата. Когато не пътувате, то на вас ще се пада спорната чест, като водачи на кервана да решавате различни спорове и проблеми между членовете на групата ви. Какво избирате често може да е определящо дали някой няма да умре, да ви напусне или дори да се опита да ви забие нож в гърба. 

Когато не се мъчите(и имам предвид мъчите, в буквалният смисъл на думата) да запазите хората в кервана си да не се хванат за гърлата, то вие ще се биете с преследващите ви по петите дредж. Битките и в двете игри са походови, като преди битка имате шанс да си изберете кого да вземете в битка. Ако някой от героите ви падне в боят, то той най-често е ранен просто и му трябват няколко дни да се възстанови напълно. Ранените герои могат да бъдат използвани в бой, но техните статистики са намалени, което ги прави по-слаби. В играта има множество класове, които различните герои могат да бъдат. Всеки клас със свои собствени умения и показатели. Това дава много голяма възможност за най-разнообразни композиции и стратегии, които да използвате в бой.

Битките в играта се въртят около една много проста, но елегантна механика, която е и основополагаща за цялата система за бой. Това са бронята и силата на героите/противниците ви. Силата на дадена единица определя колко поражение единицата нанася, но в същото време е и животът, който тази единица има. Бронята от друга страна директно намаля количеството поражение, което някой прави. Пример: Ако някой с 8 сила удари някой с 6 броня, то той без да използва Воля(Will, което е една от статистиките на героите, но за нея след малко) ще му направи 2 поражение, защото 8-6=2. За да се справите с бронята на някого, то вие можете и да ударите нея, вместо силата му. Изборът кой показател да намалите е много важен и е разликата между това дали ще победите или не. Не е невъзможно герой с малко броня, но много сила да извършее през вашите хора, ако не успеете да му намалите силата навреме. И не само, че не е невъзможно, а дори има такъв клас варл - Warhawk, който е този, който има за цел да влезе в мелето накрая и да довърши всички с няколко добре прицелени удара. Обратното също е напълно възможно. Герой с малко сила, но много броня да се окаже препъни камъчето, когато големите ви момчета са умрели, а другите нямат достатъчно сила за да му свалят ефективно нито силата, нито бронята. 

И така, след като ви поприпомних, доста по-надълго, отколкото ми се искаше, какво представлява Banner Saga, да поговорим малко за третата част. Поразказах ви за историята на предишните две, но за третата ще кажа само, че отговаря на почти всички, ако не и на всички въпроси, които изникват по време на предишните две. Краят е епичен, като равнището е невероятно, смисъл разпалвате подземно слънце наново, не знам как да ви го кажа по друг начин. Краищата са пет, като почти всеки е в някаква степен лош и добър. 

Но по какво се отличава третата игра от поредицата, от своите предшественици? Ами по срамно малко всъщност. Системата за взимане на решения е същата и докато всяко от тях е все така тежко, то това не е нищо ново. Втората най-важна част от играта - битките, са същите в голяма степен, като остават и много от проблемите, които пречат на системата да блесне изцяло. Особено статичната камера, която е причината, както елементи от терена да пречат, така и участници в битката, правейки избора на цели за героите ви доста досадна понякога. Това което внася малко свежест са трите дреджа, които ще имате шанса да убедите да дойдат с вас. Да, точно така, най-накрая имаме шанса да си поиграем и с лошите. Ако пожелаете, вие ще имате възможността да вземете един Stonesinger, един Hurler и един Stoneguard(Освен ако не сте били част от кикстартъра или сте pre-order-нали играта. Тогава получавате още един Stoneguard.). О, да! Най-накрая ще можете да дадете на дредж от тяхното горчиво лекарство! И тримата са полезни и много силни, като са подходящи за различни конфигурации. За жалост няма как и тримата да са част от една и съща конфигурация, тъй като Stoneguard-а се присъединява към другата група, а не към тази в която са първите двама. 

Но колкото и да са готини дреджовете, то са далеч от достатъчни за да раздвижат играта достатъчно. За това и от Stoic са направили две други промени. За една от групите герои е премахнат Рогът, който ви позволява да давате допълнително Воля за да подсилвате атаките и уменията на героите и е заменен от Жезелът на Айвин, който ви позволява да използвате умение подобно на неговата верижна гръмотевица. И втората промяна е, че за определени битки ще имате таймер от ходове, които ако изтекат и не сте победили, за противниците ви ще дойдат подкрепления. Ако успеете да победите в даденото ви време, то ще имате шанс да изберете нови воини, които да заменят падналите в боя и да продължите да се биете с нова вълна от врагове, като освен очевидната награда от повече Renown, то получавате и бонус шанс да спечелите хубави предмети за героите си. Само дето много малко предмети са по-ценни от това да имате здрави герои, които да заместят ранените в бой. Рискът е много по-голям от наградата и аз честно казано за цялото изиграване на играта не мисля, че съм го правил повече от веднъж. С други думи и тези две промени са далеч от достатъчни за да се почувства играта различна.

Заключение

Третата част от сагата носи нова, дългоочаквана раса, с която може да се играе - дредж. Отговаря на множество въпроси в историята и завършва абсолютно епично. Въпреки убежденията от Stoic, че четвърта игра няма да има, то краят определено оставя повече от достатъчно място за такава. За жалост в третата част единственото развиващо се е историята. Всички останали механики са същите, дори и битките, където имаше голяма нужда от оправяне на проблеми като статичната камера и дървеният интерфейс, който изисква прекалено много кликания. Не ме разбирайте погрешно, както казах и в началото аз съм огромен фен на играта и Banner Saga 3 ми хареса не по-малко от предишните, защото решенията в нея не са без значение, дори напротив; битките не са по-малко предизвикателни и изискват познаване както на противниците, така и на своите; историята е страхотна и те държи на ръба през цялото време... Просто тайничко се надявах Stoic да са изчистили малките петна по иначе толкова добрата си поредица. Ако сте фенове, определено трябва да изиграете и тази част, ще ви хареса със сигурност. Само не се надявайте на много нови неща. 

Къде да намерите:

GoG

Steam

Quick Opinion: Far Lone Sails, TREE, Cultist Simulator

There are more than few games which deserve their own article on the blog, but I have not played enough of most of them (insert sad face here) BUT I have played enough of these three small games. And trust me they are more than worthy of your time. First is...

Far Lone Sails

Far Lone Sails is an atmospheric post-apocalyptic puzzle adventure game in which you need to get from what looks like the memorial place of someone to...somewhere else. For this you will travel on a vehicle powered both by sails and an engine. During your adventure you will solve puzzles, upgrade the vehicle ( ship? ), collect fuel for its engine and most of all deal with all kinds of defects. Defects which are not taken care for will start fires and render parts of the ship useless and will also cause further damage. You cannot finish the game without your ship, so you will have take good care for it. When you are not dealing with the ship you will solve (simple even for me) puzzles in the ruins of the world and uncover what has happened to it. 

While theoretically Far Lone Sails has failure state it is hard to get to it and not finish the game. The puzzles you will encounter are also not extremely challenging. What stands out from the game is its atmosphere of loneliness,  beautiful environments and the open for interpretation story ( including the ending itself ). Far Lone Sails is really about the journey more than about the destination, its an experience. Although the destination is also quite interesting.

 

Where to find:

Official site

GoG 

HumbleStore

TREE 

TREE is developed by group of industry veterans calling themselves The Strangers and it came out in September. It is a simple game about a boy planting a tree ( shocking, right? ) and collecting the fruits of the tree each season. But TREE is not about its game element, it is about life. While you are growing the TREE and gathering its fruits you will witness how the boy grows and what fruits he gathers from life. TREE is a short, half-hour game about life and what you can get from it...or not.

Where to find:

Steam

Cultist Simulator

The long time readers of the blog are aware that I am no small fan of Failbetter Games, the creators of the browser adventure game Fallen London and the naval adventure Sunless Sea. And now the creator of these two gems - Alexis Kennedy has made Cultist Simulator. By its nature Cultist Simulator is a digital board game in which your task is to create your own Cult and achieve Immortality. To achieve this you will explore the secret occult places in a city and work so you can have money for pieces on mysticism ( and to support your life ). In the progress of the mentioned explorations you will not only attract people for your Cult, but there is also good chance you will attract unwanted attention of both people who are against your interest in the occult and from occult powers. Both will attempt to end your life. 

How all this works is very confusing - you have...lets call them nouns, those are the cards in the game, they are separated in all kinds of categories and types - Tools, Skills, Books, Rites, Enemies, etc.. And you have verbs, those are the actions you can attempt - Work, Study, Dream, Explore, etc. For the actions you use cards. Most cards can be used with different actions and provide different results. The confusing part comes from the fact that Cultist Simulator as all other Failbetter games leave a lot to the user. You will fail and start a new many times before you learn the ropes of the game and how to play it if not optimally at least manage to finish it without dying. The game is also very chaotic - verbs happen in real time and once you get few going at the same time you will be clicking and hovering stuff all the time, wondering what to do next, seasons will pass, money will disappear and your only friend in this madness is the pause, but even it will not help you enough sometimes. 

Despite all these Cultist Simulator also has this great, unique, mystic vibe all other Failbetter titles have. And while the game is probably not set in Fallen London, because Kennedy has released it independently, it can easily find its place in the underground city and if you like Fallen London and Sunless Sea there is something for you in Cultist Simulator too.

Where to find:

Humble

GoG
Steam

Divinity - Original Sin 2 - Some immpressions(And oh am I immpressed!?)

I delayed this article for long time and in general had my doubts if I will write it at all as I wanted to finish the game before writing about it. But as I was getting more and more into the game I realized that it will be one of my GOTYs. But if I wanted to include it in the Top 10 for the end of the year I will have to write on the blog about it. And here it is. Eighty hours into the game - what I think about Divinity OS2. Wait, I already said that...then let's try what is this game about. Because the game is really huge and I can actually talk about it for few days probably, here I will try to talk briefly about core components of DOS2. If you want more, go watch some gameplay or even better - go and play the game! Here it comes...

What is this Divinity thing?

The Divinity saga starts really long ago and it will take few articles to talk about the old games, so I will cut to the last two games by Larian - Divinity Original Sin and Divinity Original Sin 2. 

In the first game you played as a duo of Source Hunters which had the heavy task to rid the land of the dangerous magic called Source. Now you will have the chance to see things from the other side. Yes, you are a Sourcerer. As such you are captured by the Divine Order and are send to Fort Joy to be "cured". And there...no, no, this is lore rich and complex story and relations between characters is half of the game so I will stop here with the story. Find it for yourself.

"Ok, it has awesome story, but what else?" - you ask. Divinity OS2 is massive CRPG where you will recruit companions, explore vast territories, solve mysteries and grow to be the next Divine. As I mentioned I am eighty hours into it and I am barely in the middle of the second zone. This should give you some clue for how big and rich the world is. But let us put some order into this preview. 

Characters and Battles

At the beginning you will create your character. The character customization includes class and race but also background and several skills and perks which will be important for your interaction with other characters and the world in general. For example you might be Scholar and be versatile in several languages and know foreign customs which will allow you to know how to talk to other races or even how to handle ancient temples and the right prayers for them. Or you can be outlaw and be streetwise and know how to talk to other bandits and such or even how to scare them. These skills and perks will not just give you more dialogue options, but will also define how you will go through the world and how will interact with it. Your race will give you few race characteristics and skills and your class will define your starting skills and spells. The cool part here is that you are not bound to your class. Skills in Divinity are learned through skillbooks which can be easily bought from merchants or found in the world. So at any point if you do not like your class you just need to learn the appropriate General skill and buy skillbooks and voa la you have a new class. Or two...there is no other restriction than the amount of skill points you get on level up. 

One of the new things in character creation is that now you can be a Origin Character. That is someone well known in the world of Revelion with built relationships, backstories and skills. There is also a new race - undead which comes with few benefits and some severe downsides like taking damage from healing spells and items for example.  

In general they have taken the previous game system and have built on top of it giving it some more depth.

After you create your character you are free to go(in your current zone), act and fight however you wish to. Only bear in mind that people you meet during your adventures will remember how you have treated them and this have consequences. A lot of the characters are also part of factions so mistreating one of them may ruin your reputation with all of them. The opposite is also true - you might be their friend if you help them with their problems. If you act right you can even find love and romance in the world of Rivelion and having the key to someones heart can open more than few doors for you. You can be a hero or you can be a villain.
You will make many important decisions in the course of the game, but one which will define your whole experience you should make from the beginning - you will travel alone(with one companion maximum) or you will go with whole merry band of misfits. Both ways of play are viable and possible and offer different experience of the game. There are even skills which give you bonuses while there are only two of you. And while at the start those bonuses seem quite huge and overpowered, there are some really tough battles up ahead and you will need all the overpowerness you can get.
Something which I will like to see is more non origin characters for the player to recruit for the party. True there are two in Fort Joy and there is a lizard selling mercenaries at some point of the game, but there are also a ton of other fighters you meet and some of them are cools guys. Speaking about cool guys... As I mentioned the origin characters have their stories and relationships already built so it is absolutely possible for you to enter a town and if a certain character is with you, to get jumped by the guards because of that guy. Which is cool...and not. But enough about the characters lets talk battles.

The battles continue the tradition of being turn-based, with each character having action points to spend on movement, attacks and skills. What I noticed is that here the battles are even more crowd control oriented or at least for me was easier to win when I knockdown, freeze, turn into chickens and stun my opponents constantly.  There are also few more types of "basic" surfaces which you can create by casting spells on the ground and a lot more "advanced" surfaces which you can create by casting spells of different elements on already created surfaces. The most notable being the cursed variant of everything which is more powerful often volatile and almost impossible to remove from both characters and from the ground and the blessed variants of some elements which heal and cure when you stand into them. Other examples for surfaces which will make both your life and the life of your enemies harder include steam, water, blood which can be electrocuted, frozen or in the case of blood absorbed to heal, oil which slows and burn, ice which forces a skill check and you might fall on your butt while trying to pass through it. But I derailed, the important thing is to experiment with surfaces they are useful and fun to play around with.
Big change is that to prevent dropping heavy objects on enemies and one hitting them now there are two new stats - magic and physical armor. Both are given by the equipment your characters wear. In general it can be said that equipment for intelligence characters give more magic armor and for strength characters give more physical. For characters which seek balance between the two like battlemages and some rogues there is balanced equipment too but is a bit harder to find. But these two stats does not just protect you from the their corresponding types of damage, but also resist effects from these types of damage. For example while you have physical armor you cannot be knocked down or while you have magical you cannot be poisoned or burned.  
The idea of "magical shield" given by your clothes is not new to the RPG genre, but here it has interesting twist which combines both armor and resistance in one stat. These two stats may also lead your characters builds as you may want to quickly destroy physical or magical or try to have balanced party able to shatter both.

With the new stats, surfaces, types of enemies and skills the battles have been brought to new height in Original sin 2, but they have also become longer and harder. Almost every battle will feel like a boss battle as all enemies after Fort Joy are strong and you will be often outnumbered. You will need to carefully plan each of your moves and take advantage of all weaknesses your enemies might have. Often you will even fail and replay battles until you learn the tricks of the constant flow of new monsters.
I have only one little complain related to the battles in the game(they can be reaaaally long and while this is annoying sometimes I do not really mind). There few occasions where AI controlled characters will fight on your side and they are really bad at prioritizing who to attack sometimes acting almost like they try kill themselves on purpose. This is especially true if the fight have some condition, for example protect someone for X number of turns. The AI does not care about the one you must protect and just attacks whoever they want.

Quests, Stories, World

As I already mentioned the world of DOS2 is separated zones. In which zone you will do part of your main quest. Аs usual despite the fact that everybody tries to convince you that your task is urgent have all the time in the world to explore the wondrous world surrounding you. And while it is not needed to see every corner of the map you will miss a lot of amazing places and characters. Whole parts of the map shattered bu usage of source, burning pigs pleading for help, silly cursed cows looking for your аssistance, demon ridden islands surrounded by deadly fog, undead looking for a way to kill herself(may be) a witch flying crucified on a burning cross and many more. The world of the game is grim with the danger of a apocalypse upon it, but at the same time is living breathing place filled with truly magical places and people each worth of visiting and meeting. To me there was pure joy in just exploring the world and seeing its wonders with the added benefit of a hundred side quest, each a fully fledged story. Mentioning quests here is the place to say that if you did not like the Log in the previous game you will not like here either as it is basically the same. Often it will even be of no use if you do not remember dialogues and such. As I said it is a Log, not a Questlog... 

Conclusion

How can I even begin this conclusion...Any explanation will fall short. Divinity is a game which creates not just experiences which is the point of most games, but it creates stories, memories. It is a world so vibrant and full of treasure, mystery and miracle that you want to see every corner of it, speak to every man, woman and animal just to hear their story and learn more about what surrounds you...
If you the time and like massive RPGs just go and play it. You will not finish it probably, but even 20-30 hours are worth it. Divinity OS 2 is like that place everyone need to see for themselves.  

And here I am not even talking about the modding which the game supports or the gamemaster mode where you create your own story campaign. Sadly I still have not tried neither of those...

Where to find:
GoG
Steam
Larian

Pyre - Is basketball a ritual?

In the Commonwealth everyone live happily together. Different races, but no hate and no discrimination. Or at least it sounds like that, but if so why people are send to the Downside into an exile? This and many other question appear during the game and some are even answered, others not and the answers of third create even more questions.

The Story, The World, The Characters

You awake in a dessert like area and hear voices around you. Other exiles. Your first companions. But who are you? Why you are the soon to become Reader or the Reader of this band of exiles. Readers are people who, despite of it being forbidden, learn to read. Not clear does they learn to read in general or read only special books, but as a Reader you are the one who will command the team during the Rites. You have no other name than Reader and you have no face. Everything is shown like you are seeing it first person through your own eyes. Which is great touch, because Pyre in many ways is a personal experience. For both you as a Reader and for your companions.

After you have enough strength your companions explain to you who they are (The Nightwings), where are you and ask you to become their Reader. Becoming part of the Nightwings is the first step toward regaining your freedom. Or what you thought is freedom. This is a spoiler to some degree, but may be one of the most precious things about Pyre is its musing about freedom and what it is, and how the player sees it. But that I will leave to you, to discover in more details. Back to your objective in the game. To have the chance to return to the Commonwealth you have to take part in Rites and defeat the opposing teams. Do this enough times and you will return to civilization. Before speaking about the Rites though I like to mention few things about the world and the characters you meet.

In Pyre you will move between nodes in the area you currently are. Usually you will have a choice which way you to go and there are slight differences between what will happen and what you will find there. You might want to choose carefully though as you will not be able to come back soon and visit the places you missed. The way traveling happens is one of my biggest problems I had with the game. Nothing happens while you travel. You just travel from point A to point B and that is. Truly the surrounding world is beautifully drawn with great amount of detail, bright colors and imagination, but the pure uneventfulness of traveling make it tedious and boring. It felt like a missed opportunity. To me the only good thing which came from those travels (other than the beautiful world and amazing, amazing music!!!) are the dialogues with the other characters. These are one of the two sources of lore and information about the world. And as someone who loves delving into game lore those were great.

Speaking about the characters...

Because all the characters you meet are part of the story and I hold pride in my fairly spoilerless ( it is a word now) reviews let me tell you how the creatures you meet fit in the world. The world of Pyre is colorful and a bit quirky, but at the same time serious and a bit gloomy. Its residents are the same. You will meet speaking dogs, sentient trees and demons as well as many others weird creatures, but all of them have their own tragedy, their personal story and reason why they should be the ones who are going back to the Commonwealth. Each character is distinctive and well-built with their own specific temper and drives. But other than lore source and something to talk with, the characters you meet will also be your adversaries or your teammates in the Rites. And this brings us to the most controversial part of the game - The Rites.

It is ceremonial basketball 

The Rites are the action part of Pyre. They are your objective and your sole purpose. They are the way to return to the Commonwealth. But only if you win enough of them.  During a Rite two teams of three characters meet in an arena. Each team has a pyre at certain health. In the middle is dropped a fallen star which you should bring into the pyre of your opponents effectively quenching their pyre until you extinguish it. Your adversaries are trying to do the same. 

All the characters you have managed to convince to come with you will form your rooster and after you have more than three, before each match you will have to pick a team. Each character has a special ability and is useful in a team. Some are small and fast and hard to intercept, others fly, some are big and stompy, but slow, etc. There is something for each style of play and each is viable. Aside from special abilities each character can jump, dash (in some form) and release his aura (in some form again) to damage enemies. Each character, depending on their size, deal different amount of damage to the enemy pyre. 

Now I said this is the most controversial part of the game. What I mean? The Rites are interesting to play especially against some harder opponents and it is satisfying when you win or when you turn around a Rite, but...it did not feel ceremonial to me. It did not feel like a Rite. It felt like a sport match. Fun, but not in the right game...

Conclusion

Pyre bears many of the Supergiant's typical characteristics. Great music, good atmosphere, interesting story (reminded me a bit of “Fahrenheit 451”), looks gorgeous and alive. At the same time it is not on par with Transistor or with Bastion. It felt a bit repetitive and on rails. True, the world opens up a little after certain point, bit it turns into a grind basically which is bearable only because more lore is revealed during this part. On another hand it is a short game with its 12-15 hours length. 

The strangest part? I loved it. I did not like some things, but the more I played Pyre the more I liked it and I do not know why or how it happened. I guess Supergiant is Supergiant after all.

Where to find:

Official site

Steam