През 1997 MicroProse, все още със Сид Майер в редиците си, разработват първата Magic: The Gathering видео игра. В нея вие сте плейнсуолкър и се щурате из Шандалар, събирате карти и биете други магьосници. Играта си има много проблеми, особено когато я играеш повече от десет години след като е излязла, но въпреки това сама по себе си е нещо, което не е правено до тогава и мина дълго време докато бъде направено отново, както трябва, а именно успява да комбинира CCG с RPG елементи. Имате свят, който да изследвате, имате история, подземия и дори битки случващи се чрез игра на Меджик. След играта на MicroProse Wizards of The Coast правят още много видео игри за картовата си игра, но никоя от тях не прави същото по този начин. Дори и Duels of the Planeswalkers в никой от 5те си варианта. Освен Wizards през годините и други се опитват да направят нещо подобно, но никой не успява да стигне по-далеч от малък свят, който в определени граници да може да бъде изследван.
Но защо ви говоря за Magic: The Gathering ? Защото играта за която всъщност искам да си говорим успява по чудесен начин да доразвие идеята на MicroProse от 1997г. и това е Thronebreaker, новата игра на CD Projekt Red. Thronebreaker е базирана на Gwent, за която ако искате да научите повече и как се играе, можете да го направите тук.
Играта се развива в света на Вещерът, но този път вместо приключенията на Гералт, играта проследява партизанската война водена от кралица Мийв, след като Нийлфгард завладяват Лирия и Ривия. В ролята на строгата, но обаятелна кралица вие ще можете да видите света на Вещерът през едни различни очи - тези на човек, за който чудовищата са смъртна опасност, а във войната не може да си позволи лукса да не вземе страна. По време на играта вие ще трябва да обедините разкъсаната от война родина, да намерите съюзници и да внимавате на кой се доверявате, тъй като много хора на базата на решенията ви може да решат, че не прадставлявате каузата им добре. Но достатъчно с историята, преди да съм издал нещо, нека си поговорим за геймплея.
От начало започвате с няколко базови карти, които са най-вече войници, но по време на кампанията си вие ще срещнете много хора и взависимост от решенията ви и как се отнасяте към тях ще имате възможност да ги привлечете на своя страна, получавайки ги като карти, които можете да използвате за тестетата си. Но, и тук идва едно от яките неща в играта, това, че веднъж сте успели да привлечете някой не значи, че той ще бъде с вас завинаги. Ще има много случаи, при които някой от спътниците ви може да ви напусне. Когато това се случи картата му изчезва от тестето ви и не можете да я ползвате повече.
Освен като срещате хора, вие ще можете да получавате нови карти и когато строите в лагера си нужните сгради. Това се случва с два основни ресурса - дървета и пари. И двете ще намирате основно из света, докато обикаляте, както и когато се биете и изпълнявате куестове. Аз завърших играта на нормална трудност и имах една единствена ситуация, в която ми трябваха пари, а такива нямах и никога не съм имал недостиг на дървета. Но от тогава играта е преживяла един баланс пач със сигурност, така че това може и да се е променило. Третият ресурс, който също имах в изобилие е новобранци и тях ще използвате, когато искате да си правите нови карти.
Когато не обикаляте из света, не си говорите с населението и не се чудите кой ще е следващият, който ще ви забие нож в гърба, то вие най-вероятно се биете с някой. Битките представляват игри на Gwent, които биват три основни типа - нормална битка, битка свързана с историята и пъзел. В първият вариант просто взимате вече готовото си тесте и в стандартна гуент игра се опитвате да надвиете опонента си. Във вторият битката често има някакво специално условие за да спечелите и често имате тесте, което ви е направено от играта, но може и да ви се наложи вие да си направите ваше специално за случая. В третият вариант имате специално условие, както и тесте което ви е предварително направено от играта и не можете да го променяте. Ако не успеете да изпълните условието за един ход губите и трябва да почнете от начало.
Играта е разделена на няколко части, като във всяка от тях вие се намирате в различен регион от света. От своя страна, на краят на всеки регион ви очаква главен лошковец, който ще трябва да ступате преди да можете да продължите в следващият регион. Това е колкото яка, толкова и класическа идея и като цяло нямам проблем с подхода, но последният лошковец е откровенно счупен и ми се наложи да използвам доста счупено и скучно, но ефективно срещу него тесте. Това за жалост не е единственият случай на проблеми с баланса. Битките в играта са доста непостоянни, като трудност. Повечето са доста лесни, докато не стигнете до краят на всяка част, където има някакъв доста труден бой, на който ако зациклите накрая просто ви се иска да се свършва, за да можете да продължите да си играете играта(това важи с особена сила за последният такъв в играта, почти ме отказа от играта). В същото време пъзелите са приятни и ви карат да се замислите, а накрая има чуството на удовлетворение от това, че сте ги минали.
Заключение
Witcher Tales: Thronebreaker от CDPR е много успешна комбинация за която отдaавна си мечтая - RPG и CCG. Но поляците дарили ни с Гуент и Вещерът не само са наблъскали двете заедно, а ясно си личи вложеното старание. Играта предлага интересна, алтернативна история с изцяло нови герои, които никога не са били част от игрите за Вещера(с някои изключения). Няколкото типа "битки" също разнообразяват доста геймплея и предлагат различни видове предизвикателства.
Играта разбира се не е перфектна и си има своите проблеми, като за мен най-големият беше балансът на битките и особено последната. Както и това, че на ниска трудност менажирането на лагера и ресурсите няма голямо значение. Някои хора се оплакаха и от стила на графиката, който е продължение на използваният такъв за Гуент, вместо този за Вещерът. На мен ми допадна лично.
Като цяло, въпреки треските за дялане, играта ми хареса много и се надявам CD Projekt да направят още такива "сагички" комбинирайки страхотната си картова игра с един интересен свят.
Къде да намерите:
Няма коментари:
Публикуване на коментар