Cult of the Lamb - Защото понякога вие сте жертва на агнето

 

 

Всичко започва с това, че вие сте...агънце...което ще бъде пренесено в жертва на Боговете. И не, никой не ви спасява в последният момент..."спасяват" ви СЛЕД последният момент. След като сте пренесени в жертва се озовавате пред друго създание, което както се оказва е враг на Боговете и ви предлага силата си и да ви върне към живот, ако вие му помогнете да събере вярващи, които да му върнат цялата сила и то да се освободи. След като се съгласявате(не че имате избор), вие се озовавате на мястото на древен храм, където да съберете своят култ...на Агнето.

 

Играта е разделена на две големи части, които се застъпват взаимно - менажиране на култа ви и roguelike екшън част, където се биете с последователите на боговете.

Чрез развиването на култа си вие ставате по-силни, отключвате нови ритуали, оръжия, магии, събирате повече последователи, но за да правите това са ви нужни ресурси. И докато култът има своите начини да произвежда ресурси, много голяма част от ресурсите ще ги събирате докато показвате на "лошите" култисти силата на правата вяра.

И двата основни елемента на играта са много силно развити. Противниците ви са многобройни и разнообразни, като всяка зона ще предлага нови лошковци, които ще имат нови номера, с които ще трябва да се научите да се справяте. Арените са малки, да не кажа интимни и боевете винаги са много динамични, като често има и bullet hell елементи. Босовете са коварни и безмилостни. Повечето от тях телеграфират атаките си, но това е само защото 2-3 удара ще са достатъчни за да ви пратят обратно в Храма на Култа, където да размишлявате над грешките си. Всичко това ще ви държи постоянно на нокти и ще тества рефлексите ви. Отгоре на това играта ще ви даде 35 оръжия, разделени в 5 категории, всяка със свои сили и слабости, както и 20 магии или проклятия, както са наричани в играта.

Култът от друга страна изисква много и постоянни грижи. Вие трябва да храните последователите си, което включва както сдобиването с храна(било то чрез сеитба или лов), така и приготвянето й. Трябва да им осигурите места за живеене, къде да задоволяват хигиенните си нужди, както и да чистите територията на култа. Всеки ден трябва да давате служба, за да събирате вярата им и да увеличавате силата си. Трябва да си говорите със своите последователи, да ги благославяте, да им давате дарове и т.н. и т.н. Последователите ви също така остаряват и умират. Вие трябва да се погрижите за тялото...или...да го използвате за други цели. Ако не обръщате внимание на култистите си или занемарите култа, вярата им започва да намалява, стават нещастни, а някои дори и открито започват да проповядват срещу вас. Ако изпуснете нещата от контрол, има начин как да си ги върнете. Опонентите ви винаги могат да бъдат пренесени в жертва на тъмни сили или наказани, докато не проумеят грешките си. Различни ритуали ще ви позволяват да се справяте с много разнообразни проблеми, макар и временно. Последователите ви ще могат да работят повече, ще оцеляват без да ядат, ще имат по-силна вяра, ще ви е по-лесно да събирате храна и много, много други.

 

Играта има много интересен арт стил, който всъщност е добра метафора за същността на повечето култове. На пръв поглед всичко е чудесно, последователите ви са малки, сладки животни, които правят всичко което им кажате и ви обожават докато го правят. Но след като успеете да надникнете под повърхността...всичко е само привидно. Малките сладки животинки, без да се замислят нахлузват култистките си одежди за да принесат свой другар в жертва. Безцеремонно ще събират данъци от други култисти, ако им наредите или ще следят кой започва да губи вяра във великата ви кауза и ще го...убеждават, че това не е правилно.

От друга страна е впечатляващо как в един и същи стил могат да бъдат изобразени малките сладки животинки, които са последователите ви, но също така и враговете ви, особено босовете които лесно човек може да си представи, че са излезли от нечий кошмар.

 

И тук някъде започват проблемите на играта(не, не от визуалният й стил). Играта всъщност е две много добри игри събрани в една. И понеже и двата й основни елемента са много развити, те в един момент започват да си пречат(или поне ми пречеха на мен), защото...просто има прекалено много за правене. Инциденти в култа може да ви наложат да се върнете спешно насред рън или да игнорирате споменатите инциденти за да запазите ресурсите събрани по време на ръна и/или дори да победите някой бос. И докато в началото това предоставя интересна дилема, нужда да балансирате между това кое е по-важно на момента, то колкото повече напредва играта, толкова по-често трябва да избирате между двете без да можете да се съсредоточите върхо нито едно от двете. О, и дори не питайте, ако една от двете части на играта не ви харесва...по-добре въобще не захващайте Cult of the Lamb, ако едно от двете не звучи като вашето нещо.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Cult of the Lamb е една от онези "мениджмънт игри И още нещо". Но докато в игри като Stardew Valley основните неща, които ще правите се преливат чисто една в друга, то в Cult of the Lamb ги усещах, че по-скоро се борят за вниманието ми, като всеки път обръщах повече внимание на тази, която ми е по-интересна на момента, но това не винаги се препокриваше с тази, която ми беше нужна за да прогресирам с играта.

Къде да намерите:

Steam

GoG

PS Store 

Xbox Store

Nintendo Switch 

Monster Train - Още вагони за deckbuilder влака

Не толкова отдавна ви разказах за Slay the Spire и защо външният вид не трябва да е първото, което да определя дали една игра е добра или не. Там си говорихме за съзнателни избори в това как изглежда играта, как това създава атмосфера и много други неща. Да не ви преразказвам цялото ревю, можете да си го прочетете и сами.

Днес ще си говорим за един друг много нашумял deckbuilder и това е Monster Train. Играта е силно вдъхновена от Slay the Spire, но има и свои интересни хрумки. Дали тези хрумки са достатъчни за да отличат двете игри една от друга или Shiny Shoe са преписали от "другарчето" си Mega Crit прекалено дословно е целта на това ревю...разбира се можете и да отидете да си купите Monster Train и да видите за себе си, но аз ви препоръчвам да дочетете това ревю първо.

История

Историята на Mosnter Train e, че Ада е замръзнал в резултат на война с Рая и сега на един влак е последната Искра от Ада. Вашата цел е да я опазите и да успеете да я откарате обратно в недрата на Презподнята, за да разпалите обратно огнищата на Пъкъла. Доста метъл е цялото нещо, няма какво да се лъжем. Както и в Slay the Spire, разбира се и тук историята няма особена роля и докато играете ще намирате разхвърляни късчета от нея, които с нищо няма да променят геймплея, но са малки хапки тематичност, които да разнообразяват нещата.

Геймплей

И двете игри са роуглайк декбилдъри, в които имате нива, на края на всяко ниво имате бос, който трябва да биете за да продължите. Ако умрете започвате от начало, но на базата на прогреса си отключвате нови неща. Ако стигнете до последният бос и го биете....пак започвате от начало, но си отключвате нови, по-яки неща. Разликата в тази прогресия при двете игри е, че Slay the Spire ви предлага много пътеки по които да стигнете до края на всяко ниво, като по различните пътища имате различни препятствия и/или евенти, търговци, места за почивка, правейки пътя ви по-интерес, но и по-дълъг. Но ви дава малко избори на местата за почивка - можете да си възстановите живот или да си ъпгрейдвате карта. За разлика от това Monster Train не ви дава избор за пътя той е само един и от време на време може да има някакъв евент по пътя, но само това. Но след всеки бос има място за почивка, където можете да правите доста неща - можете да си ъпгрейдвате картите, да "излекувате" Искрата, да си разчистите ненужни карти от тестето, да си купите предмети, да си купите карти. Аз лично предпочитам Slay the Spire, защото макар пътя да е по-дълъг всеки път е различен. Начина на Monster Train обаче като че ли предлага по-голям шанс да построите тестето така че да стигнете до краят. 

Преди да преминем към основната разлика между двете игри е нужно да споменем и още една прилика, а именно различните фракции, в Monster Train. Няма да навлизам в детайли за всяка от тях, тъй като определено е по-интересно да си ги откриете сами, но това са различните тестета, които ще отключвате с прогреса си в играта. И докато фракциите са доста различни една от друга и да, разнообразяват геймплея безспорно, то не са нищо иновативно, което да заслужава повече от вече отделеното му време...та към интересната част, а имено:

Голямата разлика между двете игри е как протичат сблъсъците ви с вразите. И тук идва единственият плюс на Monster Train за мен. В нея боят се случва във един вагон от влака. На последният етаж на вагона(?!) се намира последната Искра. Лошите искат да я унищожат, а вие да ги спрете. На всеки ход (с някои изключения) те се местят един етаж нагоре. Всеки етаж си има лимит от демони, които може да поеме, като много от по-силните заемат повече от едно място. Искрата сама по себе си не е беззащитна и не умира от един удар, но все пак не трябва да се оповавате на нейната възможност да се защитава сама прекалено много. 

Това е механиката, която прави Monster Train интересна и различна, защото ситуацията докато се биете постоянно се променя, изисква много повече планиране напред - кого ще убиете, кой ще се качи, кой може да оставите жив, кой не, къде да играете демони и т.н. Да не говорим за босовете, които се местят всеки ход нагоре-надолу, по етежите и правят какви ли не мизерии.

И след най-големият плюс, преди да минем към Заключението, от което не мисля че има нужда който и да е, който е изчел всичко до тук, искам да спомена най-големият минус на играта. И това е как изглежда. Monster Train, визуално прилича на една от многото мобилни игри на пазара или с други думи нишо впечатляващо, дори напротив изглежда претупано. Все едно Shiny Shoe в последният момент са се сетили че играта им трябва да има и front end, за очите на играчите. Нали си спомняте как темата е доста метъл и всичко, но играта изглежда адски cartoony и то не дори добре нарисувано cartoony. Разбирам, че това може да е съзнателен избор за да привлекат по-голяма аудитория, но... И отгоре на това тези ужасни анимации, когато играта е на максимална скорост и масово преизползваният арт...тези неща категорично пречупиха нещо в мен и влакът на играта пътуващ към сърцето ми дерейлира дълго преди да стигне.

Заключение

Mosnter Train е декбилдър роуг-лайт, в който вие сте последните оцелели демони от Ада и трябва да опазите последната Искра от иначе замръзналият Пъкъл. Играта предлага много малко в посока оригиналност, с изключение на начина по който протичат сблъсъците ви с агентите на Светлината. За жалост тази чудесно разработена механика само прави останалите не особено оригинални такива да изпъкват повече. Това комбинирано с невзрачният вид на играта я изхвърлят от всякакви класации, за мен. Казвайки това, разбира се осъзнавам огромният успех, който имаше играта, така че...за всеки влак си има пътници. Може пък на вас да ви хареса.

Къде да намерите:

Официален сайт
GoG
Steam

Slay the Spire - Външността не е всичко

Преди време имах идея да направя рубрика тип "Late for the party" и тя да е за игри, които са излезли преди време, но за които не ми е останало време да играя и съм пробвал дълго след това. Е случаят със Slay the Spire не е такъв. Купих си играта на Megacrit още когато влезе в Ранен достъп в Стийм през 2017. От тогава Slay the Spire не е спирала да бъде част от игрите, които играя когато нямам какво да играя или искам да убия малко време. Защо обаче пиша чак сега за нея, имайки предвид, че официално излезе преди повече от година и през това цялото време съм я играел постоянно? Отговорът е труден и комплексен, но като цяло се свежда до липса на време и малко мързел. Но ето ни тук и е време за Slay the Spire.

Външен вид

Редът в този блог обикновено е на обратно и си говорим първо за геймплей, но в случаят искам да направя разместване, защото външността на Slay the Spire е нещо много важно. Да не говорим че колкото и да повтаряме, че геймплеят е важното, графиката е първото нещо което забелязваме. Та...Slay the Spire не е впечатляваща визуално игра. Тя има анимации и SFX, колкото играчът да има някакъв фийдбек за действията си. Първото впечатление е, че едва ли не артът на играта е временен. Но когато поиграете виждате, че той не просто не е временен, артът на играта е консистентен. Външният вид на Slay the Spire е съзнателен избор, който може и някога да е бил породен от липса на средства или време, но в някакъв момент е станал финален, превръщайки се в неизменна част от играта. Има две неща, за които хората се сещат, когато се спомене името на играта - безпощадният геймплей и специфичният арт.

Геймплей

Но защо реших да ви говоря първо за външният вид на Slay the Spire? Ако не е станало ясно, след като казах, че почти не съм спирал да я играя през последните две години, то ще го кажа в прав текст - Много харесвам Slay the Spire. Говорейки първо за арта на играта(като предупреждение един вид), имаше за цел само едно нещо и това е след като видите първите снимки от играта да не си кажете "О, това е много грозно, защо да си губя времето с него?!", а вместо това "Окей, това не изглежда впечатляващо, но може би геймплеят не е лош....". Ами не искам да ви развалям изненадата, но геймплеят не е лош...меко казано.

Някъде по-нагоре споменах нещо, като "безпощаден геймплей", който е част от играта. Това може би беше малко пресилено, но Slay the Spire е deck builder roguelite, така че определено има известна...безпощадност. 

Бързо вмятане преди да продължим. Deck builder са игри с карти, в които играчът започва със предетерминирано стартово тесте и в процеса на игра му се дава възможност да подобри това начално тесте с нови карти. Целта е тестето да съдържа възможно най-много работещи помежду си карти.

Rogeulite е под-жанр RPG-та, които са известни с трудността си. Ако умрете, започвате от начало.

Не мога да кажа, че съществува някаква история, но рамката, която дава оправдание за това, което се случва е, че вие попадате в кула и трябва да се изкачите до нейният връх. Нямате много ясни спомени как сте попаднали на това място, но често ще получавате намеци, че не го правите за първи път. 

В началото на играта вие имате избор от четири персонажа(След като отключите вторите два). Всеки със свой стил на игра и уникално стартово тесте, както и карти, които може да отключи и които да му се паднат по време на игра. Има и карти, които са достъпни и за четирите героя, но те са по-скоро изключения. 

Като казвам "свой начин на игра" за всеки от персонажите, наистина го имам предвид. Особено за вторите два - The Defect и Watcher, които имат изцяло нови механики около които се гради начина по който се играе с тях. Четирите героя могат да бъдат грубо разделени на две категории - стартови(Ironclad и Silent) и за напреднали(Defect и Watcher). 

Ironclad може да е танк или да прави много поражение на един противник. Картите за него могат да правят поражение според това колко блок има, получава блок накрая на хода си и има едни от най-силните атаки в играта. Също така е единственият герой, който от началото на играта си възстановява малки количества живот в края на всеки бой. Може би най-лесният за игра герой.

Silent специализира в хвърляне на ножове и отрови, които са много ефективни в дълги боеве и могат да афектират много врагове. Бидейки от по-крехките герои в играта, нейните карти често дават блок и теглят карти. Тя(или поне аз си мисля, че е жена) е нинджата в Slay the Spire. 

The Defect може да бъде прави кажи речи всяко от горните неща, но по малко по-различен начин, тъй като механиката на робота(да, The Defect e робот) е че той създава и унищожава орбове. Картите му задействат ефектите на орбовете без да ги унищожават, създават нови орбове, правят поражение на базата на това колко орба от вид има създадени до момента, засилват ефектите на орбовете и други подобни. Орбовете могат да бъдат четири вида и всеки си има собствен ефект докато е активен и когато бъде унищожен. Орбовете са: 

• Светкавица - всеки орб Светкавица прави 3(+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг, накрая на хода на Defect. Когато бъде унищожен всеки орб Светкавица прави 8 (+какъвто и да е бонус от Фокус) поражение на случаен враг.
• Скреж - Накрая на хода на Defect всеки орб Скреж дава 2 блок(1блок поема 1 поражение преди поражението да намали живота на героят ви). Когато бъде унищожен всеки орб Скреж дава 5 блок, когато бъде унищожен.Скреж, както и всички останали орбове(без Плазма), също се афектира от Фокус.
• Тъмнина - Накрая на всеки ход на Defect, Тъмнина увеличава поражението което прави, когато бъде унищожен с 6. Когато бъде унищожен прави цялото натрупано поражение на най-слабият противник.
• Плазма - Накрая на всеки ход на Defect, Плазма дава 1 енергия(използва се за да се плащат картите, които играете). Когато бъде унищожен орб Плазма дава 2 енергия. Фокус няма ефект върху Плазма.

Defect е магьосника в Slay the Spire.

Watcher е може би най-уникалният от четирите героя. Тя(канон е, че е жена) e монах и уникалната й механика са позиции(stances). Всяка позиция работи различно и може да дава бонус докато Watcher е в нея или излиза от нея. Много от картите й също така я вкарват в позиции или дават бонуси когато излиза от тях. Watcher е единственият герой, който може да си направи тесте около това да задържа карти в ръката си накрая на хода си, също така разчита да търси карти в тестето си, да си връща такива от изиграните си и като цяло да контролира тестето си. Тя е най-трудният за игра герой, но и най - задоволителният когато го овладеете. Watcher е якият герой, който се играе трудно.

След като си изберете герой, започва вашето пътешествие нагоре из кулата. Четири етажа, на края на всеки етаж има главен лош, който пази входа за следващият и дава три уникални реликви от които можете да вземете една по ваш избор. 

На всеки етаж вие ще се биете с нормални или елитни противници(освен големият лош, накрая). Елитните са доста по-силни, но ви дават бонус точки, както и реликва. Ще срещате търговци на карти и реликви, най-различни евенти

както и места за почивка, където ще можете да си възстановявате точките живот или да си ъпгрейдвате една карта вместо това. 

След всеки бой ще получите избор между три карти, пари и най-често някаква отвара, понякога и реликва. Реликвите са предмети, които остават във вас до краят на настоящият ви опит. Рядко можете да загубите реликва и всяка дава уникален пасивен бонус. Точките накрая на всяка игра ви отключвате нови карти за героят с който току-що сте играли. 

Отварите ви позволяват да правите най-различни неща. Почти всички имат ефекти на карти, можете да ползвате всяка една само по веднъж, но не струват нищо. В началото на играта можете да носите до три отвари. 

Заключение

С четирите си уникални героя, многобройните начини да играете всеки от тях, стотиците карти, реликви, босове, видове противници и постоянно надвисналата над вас опасност от смърт Slay the Spire е игра, която няма време за външният си вид. Той не е важен за нея и не трябва да бъде и за вас, когато я играете. Да, играта е нишова. Не всички харесват игри с карти или пък roguelite, но за всички, които ги харесват Slay the Spire е нещо, което задължително трябва да играят. 

Линкове:

Сайт на производителя

GoG

Humbe Bundle

Steam

Into the breach - Pacific Rim meets chess

Few days ago I realized that I have not written about Into the breach. So I am here to fix this mistake.

In 2012 a small studio called Subset Games created their debut game - Faster than Light - FTL. Despite the small team and niche genre FTL was a hit and turned into classic, becoming benchmark for many people in the industry. In February 2018 Subset returned and on the market appeared Into the Breach.

Small piece of perfection

I usually like to separate my reviews into sub-sections about the different aspects of the game, but Into the Breach is too small and too simple of a game for such thing, so here comes everything.

In the game you take command of a special time traveling squad which goes into the distant feature attempting to prevent the end of humanity. Similar to  FTL Into the Breach is also roguelike where when you die you teleport back to the past, re-assemble your team and can try again. During the game by completing objectives you will unlock new mechs for your squad. 

When you choose from your mechs and you are ready to start, the game transports you to the future. The world consists of islands which consist of regions. Each island have its own climate which can lead to thunderstorms, earthquakes, sandstorms and erupting volcanoes. Each region have also different objectives, some with buildings which if you succeed to keep whole to the end of the battle will provide you with bonuses and sometimes even units. 

If in a run you cleaned an island next time you will be able to start from it. 

Speaking of battles...

When you choose an island you will have a choice between few regions on this island. Each region with different advantages and disadvantages for you. What is important about the island's regions is that you will not be able to save all, some of them will fall to the insects, so you will need to choose carefully what you want and what you need. When you choose a region it is time to squash some bugs.

The battlefield is a small 8x8 square and on it the whole battle takes place. Before the battle you will have the chance to deploy your troops and this can be crucial for the battle to develop in your favor. What was surprising to me was how simple the game is and what big variety of units ( both mechs and bugs) there is in the game. The first make the game really easy to pick up and the second make it tactical masterpiece. The two together make it the gem it is. Among the bugs and the mechs you will see melee, charging units, tanks shooting in straight line, flying bugs and aircrafts, siege cannons, units creating  lightning and dust storms, bugs which bind targets stopping them from moving and more and more. The combinations and tactics are enormous amount. You will unlock thematic squads of mechs, but you can freely combine mechs from the pre-made squads into a custom squad. 
But how do you win? ( or lose at that matter) A good question. In each region you have buildings and you have power grid stat. If your power grid reaches zero you lose the run. When a building is destroyed you lose one grid and it is not restored after the battle. To win a battle you must survive X number of turns only, even in the bossfights, BUT in most battles you will also have side objectives which in some cases will give you grid, stars for unlocks or upgrade cores for your units. 

Conclusion

Into the Breach is simple game with simple mechanics. What make it so good is how well the mechanics are picked and how well they work together. It is not overburdened with complicated stats, skills or units, it is clean, only what is necessary and at the same time the game will make you bang your head against the wall and carefully plan every click you make. 

Where to find:

GoG
Steam
Humble

Kingsway - Is this the dream operating system?

Kingsway is a roguelike game, coming from Adult Swim and Andrew Morrish. The game did not look like that much to me, but it made some noise so I decided to try it and see what all the ruckus is about.

This Good old Roguelike is...

The game starts pretty standard - you choose a face for your character, class(warrior, rogue, wizard, beastman(the exact name escapes me) ), name and you are ready to go. Kingsway take place on the map of the world and you will move between nodes on it. Even if you enter a dungeon the movement system remains the same. While moving between nodes you will have the chance to have an encounter. Either with another wanderer which will give you some options to interact with him or you will encounter a monster. When the encounter is finished and you are not dead(which might happen with both types of encounters) you continue to your destination. Your goal lies to the East and while nothing stops you to rush to there, you will probably die if you try to. And while on the topic if you die you are death for good(for bad I guess, but...), but you can leave something for your next character who is brave enough to venture into Kingsway. 

Kingsway is so rouguelike-ish that even its graphics are in retro pixel style.

 ...not like the others?

If you want your game to be seen and people to talk about it(which Kingsway managed) you need to do something if not unique at least different enough. The different about Kingsway is that it is like an OS. Yes, you read that right. Everything is happening in windows on the desktop of a retro OS. Your Inventory is a folder, Start menu is the Main Menu of the game, your quests come as e-mails, progress while traveling and attacking is shown with loading bars, etc. And you can open all these helpful windows all at the same time and just put them around the map or order them in any way you want on your desktop effectively ordering the UI of the game in the most comfortable for you way. 

But the most interesting part is the battles. When you encounter an enemy he will pop up on your desktop into a separate window with a picture of the monster and your skills as buttons at the bottom. Here comes the tricky part - the monster window unlike any other windows will not stay stationary letting you choose skills and hit the monster. Oooh, no..it will move and bounce around making it really hard for you to click that skill button and because that is not enough some enemies and traps will throw projectiles at you which in their turn will pop up in little moving windows with "avoid" button on them and you will have to click it if you do not want to get hit. It is really, really chaotic and tough. It takes more than little to get good at this game.

Conclusion

While the fighting mechanic is unique indeed and there are huge amounts of nostalgia with its pixel graphic style and retro OS-like environment, Kingsway has nothing much else to offer.You make a character, make a run find cool items, reach fairly far, you die. Rinse and repeat. Now do not get me wrong all roguelikes are like that and I like the genre as I have said many times. It is just that the game did not seemed that different or original to me. It felt like any other(good) roguelike out there. That may be good thing or not, depending on what you are looking for. 

Where to find:

Official site
Steam Store
GoG
Humble Store

Dead Cells - Pixel jewel of hardship

Disclaimer: Dead Cells is still in Early Access.

Dead Cells is a rougelite game by Motion Twin. In it you are a headless prisoner who is trying to escape the prison? Or should I say you are a head using a body? Why are you escaping? How you got there? Those are question not explained by the game - the mysteries of Early Access. 

Despite being in early access Dead Cells offers quite the finished product gameplay-wise and lacks only more levels, story and real end. What it offers? Read on.

As in every roguelike/lite you have only one life. When you die, you start from the beginning and you lose money, stat upgrades and any items you have found or bought during the run. But Dead Cells also has a progression system to make the grind easier. When you kill monsters, you will get souls and between every two levels you will meet The Collector and be able to permanently upgrade items. After that you will be able to fully heal and fill your life flask (in case you have unlocked it) and then next level. As you can see almost classical roguelite formula. 

Unlike many games of the genre Dead Cells is not turn based. Instead it is metroidvania action-platformer combined with souls-like combat. So be ready to do some dodging! Honestly while I am huge turn-based fan the action platforming is done really well in the game and makes the grind not so tedious as you zap through the first levels and get to the interesting part quicker. Not to mention that the platformer gives freedom for a lot more interesting boss fights. 

Conclusions

It is impossible for Dead Cells to not remind you of the Souls series as it shares a lot of similarities to the evillest game ever (which is not a roguelike). In each fight, you should be careful. Boss or not everything can kill you easily because of this there is a lot of dodging. The boss fights are hard, but epic. And probably the best, bearing in mind you will see the same zones again and again, you can skip big chunks of the levels just by running, ignoring the enemies and mini bosses. In the spirit of the recently ended GDC I predict that we will see Dead Cells there as soon as it is out. 

Dead Cells has only one downside and that is its Early Access state, because of which you do not get enough for the price (Right now you can beat it for hour or two, the end is obviously work in progress and if you are not a completionist you will have nothing to do once you reach the end.). My advice is to wait until it is released and then enjoy the great game it will be. 

Where to find:

Official site
Steam

Quick Opinion: Has-been Heroes, Old Man's Journey, Outland

After short content break we are back with a quick opinion about few interesting games. Some of which are older some of which are new. Here we go!

Old Man's Journey

I had really hard time with telling what this game is, so I decided to call it...a journey. And the more I think about it, the more I like this definition. You play an old man who receives a letter contents of which you don't know, bit this letter pushes you to go on a journey not only through the country, but also through your memories. Because of this I feel like this game is a personal experience something which you want to experience alone and see for yourself. The Old Man journeys alone and one's memories are something also personal and something you want to sometimes review alone.

First I want to say something here just so I do not forget it. Old Man's Journey is fabulously looking game. So colorful with rich pallets fitting to every mood and moment of the game. The game is visual feast. That said let me tell you how the game works as there are also some interesting mechanics in this small two hours game.

Old Man's Journey is separated in chapters and in each chapter you need to "find" a memory. To achieve this you need to traverse the area by solving puzzles. All puzzles are connected to the main mechanic of the game - you have the ability to change the landscape of the area by moving hills around and making them lower or higher. There is even slight color coding indicating that you can move the different parts of the hill to different altitudes. For example you can move one part of a hill (color x) higher and another lower (color z) which is impossible to do with single color hills. Using this and by aligning hill's altitude you will need to find ways around fences, herds of sheep, waterfalls and even scale cliffs or make way for a train.

Old Man's Journey is amazing, charming, filled with bittersweet feelings small game which might make you think about life in different light. Give it a chance it is barely a two hours journey each minute of which is worth it.

Official site

Developer

Steam Store

Has-been Heroes

By the creators (Frozenbyte) of one of my favorite platformers - Trine comes Has-been Heroes.  Has-been heroes is a party based real time RPG with tactical pause and roguelike elements. But this is not accurate description so do not quote me on it. "What is it then?" you ask well... Here comes the hard part, but let me try. You are three heroes which are trying to escort two princesses to school (mhm, exactly...). You do that by moving between points on the map and on each point you can find different things - shops, treasure, special items like keys or candles or rest camps etc. You cannot backtrack! You cannot visit a place where you have been already so you will have to plan from where you want to go. On the maps you will also find fights. Which are what the game shines with. 

When you engage into battle you will have to either survive for certain time or defeat all enemies. Here comes the interesting part of the game. Your opponents have stamina and if you want to damage them you need to drain their stamina by hitting them. The thing is when you manage to damage the health of an opponent he is knocked back and his stamina RESETS. It does not matter how damage you deal when you hit stamina. One hit will remove one stamina. The interesting part and the one thing you will need to learn and get used to it is the tactical lane based aspect of the game. Each hero has a lane and enemies coming at him/her. When one hero attacks and strikes he is not on his position and while it is empty you can swap him with another character which now can attack the same opponent combo-ing the two. Basically you want to drain the enemy stamina and then hit them as hard as you can to deal as much damage as you can. 

At the end of each map there is a nasty, nasty boss. You lose the game when ONE of your heroes die. How they die? Heroes also has stamina and when something reaches them it hits them reducing their stamina. Heroes’ stamina is not recovered between battles. 

There is a lot to get used to and learn in the game as it has quite unique approach. But there is also possible to not like the battle system and therefore hate the game. Another downside is how hard the boss is and if you do not manage to beat him in few runs you will feel like the game is not progressing at all. But if you manage to beat him and get his 80+ unlocks well that is a different story.

Has-been heroes has intriguing battle system, but sadly I did not saw anything else in the game which to keep me playing it. Also go and watch a video of it, it is impossible to explain how the game works with words alone.

 Official site

 Steam Store

Outland

Now I know that Outland is a bit older than the other two, but I always wanted to cover or remind you of old but good games so here it is - Outland. In Outland you are a simple boy which escapes from the hut of his teacher and goes on an adventure led by mystical light. On this adventure he will need to rediscover the powers of hero of old, because a horror is upon this world. The game sports very interesting art style, but what is really interesting about the game is its core mechanic which is color switching. Outland is puzzle platformer with bullethell moments, but all this is mixed up with your ability to change your affinity between blue and red. Everything in the game is related to those two colors. For example red projectiles can be absorbed if you are red, but blue enemies can be damaged only by red. Also there are color coded platforms - you will be able to stand on blue while you are blue and you will fall through them if you are red. Now this does not sound that cool but the game will force you to dynamically change colors while jumping, fighting or dodging obstacles which creates amazing dynamic gameplay keeping you on the edge all the time.

While not impressive with its story or visuals Outland is great action platformer and while might be a bit too hard for people not experienced in the genre it can offer some really good fun to fans of platformers. 

Oh...and it has co-op.

Official site

Steam Store

Quick Opinion: Samorost 3, The Curious expedition, Everspace, Seasons After Fall

I do not have an excuse anymore other than the ridiculous amount of games which catch my attention and the opposite in amount time I have. So this will be fairly regular format for smaller games.

Today we will take a look at Samorost 3 ( old favorite series of mine ) a crazy adventure game, The Curious Expedition which is similar to Renowned Explorers International Society, Everspace a FTL like game with a twist and last Seasons after Fall a cute platformer  for which I had certain hopes which it may or may not have fulfilled. First is...

Everspace

Everspace is a sci-fi roguelike, similar to FTL, created by ROCKFISH Games. But here you control a small fighter and try to reach the center of the Universe(mhmm, familiar I know) for unknown even to you reason, but pushed by the AI of your ship. The other big and may be the main difference is that Everpsace is not turn-based, instead is a dogfight/exploration game where you mine, fight, collect money, find equipment for your ship and run when needed(often at the beginning) from bigger ships. In similar to FTL way you will jump from system to system when you are done with each one.
After each try(read after each death) you can modify your ship with the collected money trying to make it better. Strange fact storywise - your pilot remembers his previous attempts which rise some questions like is this real, are you revived somewhere after each dead? 

With your progress you will learn form the AI more and more about not only your mission but also about the few factions and the story of the game in general. The AI will also occasionally mock you or urge you to do this and that which brings strange humorous note to the otherwise kind of grim and lonely space around you.
Sadly as most roguelikes Everspace have the specific for the genre slow start and steep learning curve which may easily put you off from this otherwise great looking space dogfight/roguelike game.

Oh, oh the game is in early access so you might want to wait a little.

Where to find:

Official site

Steam

GoG

Seasons after Fall

I have great amount of love for Ori and The Blind Forest, a game which is not only great in very aspect but also a title which rekindled my attraction to platformers. So when I saw the first shots from Seasons after Fall I was immediately reminded of Ori and got excited...may be too much. In Seasons after Fall you are small "seed" which by a mysterious voice is given the task to gather the powers of the Seasons by meeting their Guardians. Seasons after Fall is very beautiful game with charming characters and interesting idea - solving puzzles by controlling the weather. BUT it is repetitive, there is a ton of backtracking and not in the sense of metroidvania, no, there is only one way. So when you acquire new power and need to return back you can go only the way you came. Which is boring to say the least... This together with the fact that you do the same over and over again, which is going, getting the power from the Guardian and going back makes for one not very interesting or exciting game. Which is sad as it does has potential and it does look great.

...or may be I expected too much of it...

Where to find:

Official site

Steam

The Curious Expedition

Because I have started with the disappointing games and I want to end this post in good spirit I will tell you about another title which sadly did not meet my expectations. May be, again, because I compared it to something else and expected more. The game is The Curious Expedition by  Maschinen-Mensch where you will take the role of a famous person( like Lovecraft, Tesla, Alister Crowley, Charles Darwin etc.) who, for some reason, has decided to explore what seems like the jungles of South America. During your adventures you will collect loot which you can sell for honor or money. At the beginning of this post I have stated the game to be similar to Renowned Explorers International Society and while both games share some similar mechanics like the honor cost of items, choose your own adventure aspects and the whole expedition theme Curious Expedition is a lot lighter, simpler and sadly repetitive game where you will always look for the Golden Pyramid. Granted Renowned Explorers had its repetitive moments and you always tried to beat the most famous explorer but it had unique battle system, genuine feeling for exploration and adventure and a lot more interaction between the different characters which all together managed to make you feel invested in the game. While CE I have the feeling is targeted more to the people who like to jump in a game, make a short session or two and be on their way. Which for exploration game like this one it does not really work for me.

Where to find:

Official site

Steam

Samorost 3

And last but by no means least an old favorite of mine with its third installment - Samorost. For those of you aware of the series I can only say more of the same which we so much loved in the previous games. Interesting puzzles, quirky characters, beautiful and very detailed environments. For those of you who have not heard of Samorost ( and I will not be surprised if there are such among you ) this is an adventure exploration puzzle game where you will have to solve some really original puzzles if you manage to undestand what is wanted from you only from the gestures and pictures provided by other characters as there is no speech in the game. Samorost is work of Amanita Design the creators of Machinarium and will easily charm you with its amazing aesthetic, music and bizarre characters. And the story is pretty decent too...if you manage to figure it out.

Where to find:

Official site

Steam

GoG