Всичко започва с това, че вие сте...агънце...което ще бъде пренесено в жертва на Боговете. И не, никой не ви спасява в последният момент..."спасяват" ви СЛЕД последният момент. След като сте пренесени в жертва се озовавате пред друго създание, което както се оказва е враг на Боговете и ви предлага силата си и да ви върне към живот, ако вие му помогнете да събере вярващи, които да му върнат цялата сила и то да се освободи. След като се съгласявате(не че имате избор), вие се озовавате на мястото на древен храм, където да съберете своят култ...на Агнето.
Играта е разделена на две големи части, които се застъпват взаимно - менажиране на култа ви и roguelike екшън част, където се биете с последователите на боговете.
Чрез развиването на култа си вие ставате по-силни, отключвате нови ритуали, оръжия, магии, събирате повече последователи, но за да правите това са ви нужни ресурси. И докато култът има своите начини да произвежда ресурси, много голяма част от ресурсите ще ги събирате докато показвате на "лошите" култисти силата на правата вяра.
И двата основни елемента на играта са много силно развити. Противниците ви са многобройни и разнообразни, като всяка зона ще предлага нови лошковци, които ще имат нови номера, с които ще трябва да се научите да се справяте. Арените са малки, да не кажа интимни и боевете винаги са много динамични, като често има и bullet hell елементи. Босовете са коварни и безмилостни. Повечето от тях телеграфират атаките си, но това е само защото 2-3 удара ще са достатъчни за да ви пратят обратно в Храма на Култа, където да размишлявате над грешките си. Всичко това ще ви държи постоянно на нокти и ще тества рефлексите ви. Отгоре на това играта ще ви даде 35 оръжия, разделени в 5 категории, всяка със свои сили и слабости, както и 20 магии или проклятия, както са наричани в играта.
Култът от друга страна изисква много и постоянни грижи. Вие трябва да храните последователите си, което включва както сдобиването с храна(било то чрез сеитба или лов), така и приготвянето й. Трябва да им осигурите места за живеене, къде да задоволяват хигиенните си нужди, както и да чистите територията на култа. Всеки ден трябва да давате служба, за да събирате вярата им и да увеличавате силата си. Трябва да си говорите със своите последователи, да ги благославяте, да им давате дарове и т.н. и т.н. Последователите ви също така остаряват и умират. Вие трябва да се погрижите за тялото...или...да го използвате за други цели. Ако не обръщате внимание на култистите си или занемарите култа, вярата им започва да намалява, стават нещастни, а някои дори и открито започват да проповядват срещу вас. Ако изпуснете нещата от контрол, има начин как да си ги върнете. Опонентите ви винаги могат да бъдат пренесени в жертва на тъмни сили или наказани, докато не проумеят грешките си. Различни ритуали ще ви позволяват да се справяте с много разнообразни проблеми, макар и временно. Последователите ви ще могат да работят повече, ще оцеляват без да ядат, ще имат по-силна вяра, ще ви е по-лесно да събирате храна и много, много други.
Играта има много интересен арт стил, който всъщност е добра метафора за същността на повечето култове. На пръв поглед всичко е чудесно, последователите ви са малки, сладки животни, които правят всичко което им кажате и ви обожават докато го правят. Но след като успеете да надникнете под повърхността...всичко е само привидно. Малките сладки животинки, без да се замислят нахлузват култистките си одежди за да принесат свой другар в жертва. Безцеремонно ще събират данъци от други култисти, ако им наредите или ще следят кой започва да губи вяра във великата ви кауза и ще го...убеждават, че това не е правилно.
От друга страна е впечатляващо как в един и същи стил могат да бъдат изобразени малките сладки животинки, които са последователите ви, но също така и враговете ви, особено босовете които лесно човек може да си представи, че са излезли от нечий кошмар.
И тук някъде започват проблемите на играта(не, не от визуалният й стил). Играта всъщност е две много добри игри събрани в една. И понеже и двата й основни елемента са много развити, те в един момент започват да си пречат(или поне ми пречеха на мен), защото...просто има прекалено много за правене. Инциденти в култа може да ви наложат да се върнете спешно насред рън или да игнорирате споменатите инциденти за да запазите ресурсите събрани по време на ръна и/или дори да победите някой бос. И докато в началото това предоставя интересна дилема, нужда да балансирате между това кое е по-важно на момента, то колкото повече напредва играта, толкова по-често трябва да избирате между двете без да можете да се съсредоточите върхо нито едно от двете. О, и дори не питайте, ако една от двете части на играта не ви харесва...по-добре въобще не захващайте Cult of the Lamb, ако едно от двете не звучи като вашето нещо.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Cult of the Lamb е една от онези "мениджмънт игри И още нещо". Но докато в игри като Stardew Valley основните неща, които ще правите се преливат чисто една в друга, то в Cult of the Lamb ги усещах, че по-скоро се борят за вниманието ми, като всеки път обръщах повече внимание на тази, която ми е по-интересна на момента, но това не винаги се препокриваше с тази, която ми беше нужна за да прогресирам с играта.
Къде да намерите:
Няма коментари:
Публикуване на коментар