Pentiment - За изкуството, като начин на живот

 

ТОЗИ ТЕКСТ ВКЛЮЧВА ДЕТАЙЛИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ИГРАТА.

Представете си, че вървите през останките на манастир, някъде в Баварските Алпи. Изпод останките от греди и боклуци виждате да лежи прашен том. Някак си успявате да го измъкнете и внимателно го разтваряте. Това е Илюминиран ръкопис(Illuminated Manuscript), на първата страница пише името на художника - Андреас Малер. Отваряте на следващата страница и виждате прекрасни рисунки в издържан, традиционен за XVIв. стил. Отгръщате още една страница и...изведнъж сте в играта. 

Pentiment e игра на Obsidian, в която вие влизате в ролята на младият художник Андреас Малер и чрез действията си променята живота на монасите от манастира Хирзау и на обитателите на градчето Тасинг. Obsidian са постигнали нещо невероятно правейки цялата игра във визуалният стил на Илюминиран Ръкопис, което съчетано с отгръщащи се страници, шум от хартия, бележки под линия(добре познатата glossary система от Tyranny.) създава усещане, доста близко до това, че четете книга И в същото време сте герой в нея. 

И като си говорим за герои...

Нещо, което ми направи огромно впечатление и което въпреки че има малко значение за играта добавя много плътност на героите е че веднага разбирате от каква прослойка идва човекът, с когото говорите, защото репликите на всеки се изписват в балонче над главите им, но в зависимост от това колко е "начетен" човека и от какво поприще идва, то играта използва различен шрифт за репликите му.

Това може, а може и да не ви помогне да разбере кой стои зад всичко случващо се в Тасинг. И като споменахме Тасинг.

Pentiment e разделена на три части. Във всяка част от играта се случва по едно убийство за което вие ще се опитате да откриете кой е виновникът. Интересната...или по-скоро странната промяна от други подобни игри е, че разкриването на убийството не е най-важното,защото Pentiment не е история за убийства, а е история за животът на хората в едно планинско село, за техните трудности и радости, от които те ви позволяват да бъдете част. Играта в голяма степен е направена, така че да не видите всичко от нея за едно изиграване, а в зависимост от дейстивята ви може би не и в две.

Това разбира се не означава, че решенията, които взимате нямат значение. Напротив, животите на много хора зависят от това какво правите и на чия страна заставате и на кого какво казвате.

 

За добро или за лошо обаче, Pentiment не е перфектна игра. Много от действията ви и нещата, които казвате имат значение, но въпреки това в много моменти играта се усеща като да ви води без да имате избор. Отгоре на това геймплеят е доста еднообразен и често ще се усещате, че правите едни и същи неща отново и отново, все едно са искали изкуствено да я направят малко по-дълга. От време на време има по някой пъзел, който трябва да направите и докато това разнообразява играта, то пъзелите са елементарни.

 

Заключение

Pentiment е point and click приключенска игра с много силна атмосфера и интересни герои, която много автентично пресъздава епохата, в която се развива. И въпреки, че има някои негативни страни, като да се усеща излишно дълга, на моменти бавна и да ви кара да правите едно и също отново и отново, за краткото време от 15-20 часа, които ще са ви нужни за да я изиграете, жителите на Тасинг и монасите и сестрите от манастира Хирзау ще се превърнат в eдни от най-скъпите ви хора и всяка смърт и грешка ще ви тежат на сърцето...защото често ще са заради вас.

Къде да намерите:
Steam
Официален сайт
Xbox

Cult of the Lamb - Защото понякога вие сте жертва на агнето

 

 

Всичко започва с това, че вие сте...агънце...което ще бъде пренесено в жертва на Боговете. И не, никой не ви спасява в последният момент..."спасяват" ви СЛЕД последният момент. След като сте пренесени в жертва се озовавате пред друго създание, което както се оказва е враг на Боговете и ви предлага силата си и да ви върне към живот, ако вие му помогнете да събере вярващи, които да му върнат цялата сила и то да се освободи. След като се съгласявате(не че имате избор), вие се озовавате на мястото на древен храм, където да съберете своят култ...на Агнето.

 

Играта е разделена на две големи части, които се застъпват взаимно - менажиране на култа ви и roguelike екшън част, където се биете с последователите на боговете.

Чрез развиването на култа си вие ставате по-силни, отключвате нови ритуали, оръжия, магии, събирате повече последователи, но за да правите това са ви нужни ресурси. И докато култът има своите начини да произвежда ресурси, много голяма част от ресурсите ще ги събирате докато показвате на "лошите" култисти силата на правата вяра.

И двата основни елемента на играта са много силно развити. Противниците ви са многобройни и разнообразни, като всяка зона ще предлага нови лошковци, които ще имат нови номера, с които ще трябва да се научите да се справяте. Арените са малки, да не кажа интимни и боевете винаги са много динамични, като често има и bullet hell елементи. Босовете са коварни и безмилостни. Повечето от тях телеграфират атаките си, но това е само защото 2-3 удара ще са достатъчни за да ви пратят обратно в Храма на Култа, където да размишлявате над грешките си. Всичко това ще ви държи постоянно на нокти и ще тества рефлексите ви. Отгоре на това играта ще ви даде 35 оръжия, разделени в 5 категории, всяка със свои сили и слабости, както и 20 магии или проклятия, както са наричани в играта.

Култът от друга страна изисква много и постоянни грижи. Вие трябва да храните последователите си, което включва както сдобиването с храна(било то чрез сеитба или лов), така и приготвянето й. Трябва да им осигурите места за живеене, къде да задоволяват хигиенните си нужди, както и да чистите територията на култа. Всеки ден трябва да давате служба, за да събирате вярата им и да увеличавате силата си. Трябва да си говорите със своите последователи, да ги благославяте, да им давате дарове и т.н. и т.н. Последователите ви също така остаряват и умират. Вие трябва да се погрижите за тялото...или...да го използвате за други цели. Ако не обръщате внимание на култистите си или занемарите култа, вярата им започва да намалява, стават нещастни, а някои дори и открито започват да проповядват срещу вас. Ако изпуснете нещата от контрол, има начин как да си ги върнете. Опонентите ви винаги могат да бъдат пренесени в жертва на тъмни сили или наказани, докато не проумеят грешките си. Различни ритуали ще ви позволяват да се справяте с много разнообразни проблеми, макар и временно. Последователите ви ще могат да работят повече, ще оцеляват без да ядат, ще имат по-силна вяра, ще ви е по-лесно да събирате храна и много, много други.

 

Играта има много интересен арт стил, който всъщност е добра метафора за същността на повечето култове. На пръв поглед всичко е чудесно, последователите ви са малки, сладки животни, които правят всичко което им кажате и ви обожават докато го правят. Но след като успеете да надникнете под повърхността...всичко е само привидно. Малките сладки животинки, без да се замислят нахлузват култистките си одежди за да принесат свой другар в жертва. Безцеремонно ще събират данъци от други култисти, ако им наредите или ще следят кой започва да губи вяра във великата ви кауза и ще го...убеждават, че това не е правилно.

От друга страна е впечатляващо как в един и същи стил могат да бъдат изобразени малките сладки животинки, които са последователите ви, но също така и враговете ви, особено босовете които лесно човек може да си представи, че са излезли от нечий кошмар.

 

И тук някъде започват проблемите на играта(не, не от визуалният й стил). Играта всъщност е две много добри игри събрани в една. И понеже и двата й основни елемента са много развити, те в един момент започват да си пречат(или поне ми пречеха на мен), защото...просто има прекалено много за правене. Инциденти в култа може да ви наложат да се върнете спешно насред рън или да игнорирате споменатите инциденти за да запазите ресурсите събрани по време на ръна и/или дори да победите някой бос. И докато в началото това предоставя интересна дилема, нужда да балансирате между това кое е по-важно на момента, то колкото повече напредва играта, толкова по-често трябва да избирате между двете без да можете да се съсредоточите върхо нито едно от двете. О, и дори не питайте, ако една от двете части на играта не ви харесва...по-добре въобще не захващайте Cult of the Lamb, ако едно от двете не звучи като вашето нещо.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Cult of the Lamb е една от онези "мениджмънт игри И още нещо". Но докато в игри като Stardew Valley основните неща, които ще правите се преливат чисто една в друга, то в Cult of the Lamb ги усещах, че по-скоро се борят за вниманието ми, като всеки път обръщах повече внимание на тази, която ми е по-интересна на момента, но това не винаги се препокриваше с тази, която ми беше нужна за да прогресирам с играта.

Къде да намерите:

Steam

GoG

PS Store 

Xbox Store

Nintendo Switch 

Hades - Адски добра

ТОВА РЕВЮ РАЗКРИВА ЧАСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ИГРАТА!

Всеки тинейджър в някакъв момент от живота си мисли, че живее в Ад. Е, в случая с главния герой на Hades това си е буквално така. В играта вие влизате в ролята на Загреъс, син на Хадес, който не се разбира с баща си и иска да избяга от вкъщи(Ада).

Играта е roguelite и докато е наистина добър roguelite интересното е как основното за жанра(почването от начало, когато умрете) е вплетено в интерекцията с останалите герои в играта и развитието на историята. Когато умрете, вие се връщате обратно в двореца на баща си, по пътя по който идват и душите на останалите мъртви. Само че вие не сте от тях. На входа, мъртвите биват посрещани от Хипнос, който не изпуска шанс да ви подразни за поредния провал, често дори споменавайки причината за него. Баща ви Хадес също постоянно ще ви казва, че това което правите няма смисъл и е обречено на вечен провал. Непрестанно ще се дърлите и с еринеята Мегара, която не само е първият boss в играта, но и изглежда е имала и романтични отношения със Загреъс преди.

В двореца на Хадес живеят и много други герои, разбира се, много от които са добронамерени към бунтуващият се тийнейджър. Ахил, който отдавна е преосмислил грешките от живота си, Никта, древната богиня на Нощта, която е отгледала сина на Хадес, Цербер(който можете да галите) и други, появяващи се в развитието на историята герои. Но интересните срещи не са лимитирани само до двореца на Хадес. Много известни герои обитават нивата на Ада, така че проучвайте всяко ъгълче на и без това малките нива. Не се знае кой може да срещнете. 

И като казвам история, имам предвид истински древногръцки мит! Спорове между богове, лична драма, стара любов, пълен комплект. Хадес, който не иска да излезете от Ада, ще изпраща по дирите ви ериниите и дори известни герои почиващи в Елисейските полета. От другата страна лелите и чичовците ви Олимпийци ще се появяват и ще ви помагат с каквото могат. 

Ще привлечете вниманието на някои първични сили, ще разберете, че майка ви не е тази, която сте мислили и какви ли не други обрати и повратности. Игрите в жанра много рядко разчитат на историята, но все пак говорим за Supergiant тук. Дори и да не сте от хората, които следят историите на игрите, които играят, то има голям шанс докато играете Hades, да установите че има още нещо което ви кара да опитвате отново и отново. Да, Хидрата ви е направила на решето отново и това не може да остане така. Да, Минотавъра ви е стъпкал отново в прахта и това също си заслужава още един опит, но...коя е майка ви, какво ще стане с Мег, зъл ли е всъщност баща ви...кой е Скели? Често след всеки нов развой на истоирята вие ще оставате с повече въпроси, отколкото отговори, но това е красотата на добре разказваната история - да ти дава точно толкова и от двете за да продължаваш с хъс напред.

И когато към горното добавите невероятна визия, страхотна музика и озвучение на героите и изчистен до максимум геймплей, няма как да не е адски добра играта. 

Къде да намерите:

Официабен сайт
Steam
Epic
Xbox