Не толкова отдавна ви разказах за Slay the Spire и защо външният вид не трябва да е първото, което да определя дали една игра е добра или не. Там си говорихме за съзнателни избори в това как изглежда играта, как това създава атмосфера и много други неща. Да не ви преразказвам цялото ревю, можете да си го прочетете и сами.
Днес ще си говорим за един друг много нашумял deckbuilder и това е Monster Train. Играта е силно вдъхновена от Slay the Spire, но има и свои интересни хрумки. Дали тези хрумки са достатъчни за да отличат двете игри една от друга или Shiny Shoe са преписали от "другарчето" си Mega Crit прекалено дословно е целта на това ревю...разбира се можете и да отидете да си купите Monster Train и да видите за себе си, но аз ви препоръчвам да дочетете това ревю първо.
Днес ще си говорим за един друг много нашумял deckbuilder и това е Monster Train. Играта е силно вдъхновена от Slay the Spire, но има и свои интересни хрумки. Дали тези хрумки са достатъчни за да отличат двете игри една от друга или Shiny Shoe са преписали от "другарчето" си Mega Crit прекалено дословно е целта на това ревю...разбира се можете и да отидете да си купите Monster Train и да видите за себе си, но аз ви препоръчвам да дочетете това ревю първо.
История
Историята на Mosnter Train e, че Ада е замръзнал в резултат на война с Рая и сега на един влак е последната Искра от Ада. Вашата цел е да я опазите и да успеете да я откарате обратно в недрата на Презподнята, за да разпалите обратно огнищата на Пъкъла. Доста метъл е цялото нещо, няма какво да се лъжем. Както и в Slay the Spire, разбира се и тук историята няма особена роля и докато играете ще намирате разхвърляни късчета от нея, които с нищо няма да променят геймплея, но са малки хапки тематичност, които да разнообразяват нещата.
Геймплей
И двете игри са роуглайк декбилдъри, в които имате нива, на края на всяко ниво имате бос, който трябва да биете за да продължите. Ако умрете започвате от начало, но на базата на прогреса си отключвате нови неща. Ако стигнете до последният бос и го биете....пак започвате от начало, но си отключвате нови, по-яки неща. Разликата в тази прогресия при двете игри е, че Slay the Spire ви предлага много пътеки по които да стигнете до края на всяко ниво, като по различните пътища имате различни препятствия и/или евенти, търговци, места за почивка, правейки пътя ви по-интерес, но и по-дълъг. Но ви дава малко избори на местата за почивка - можете да си възстановите живот или да си ъпгрейдвате карта. За разлика от това Monster Train не ви дава избор за пътя той е само един и от време на време може да има някакъв евент по пътя, но само това. Но след всеки бос има място за почивка, където можете да правите доста неща - можете да си ъпгрейдвате картите, да "излекувате" Искрата, да си разчистите ненужни карти от тестето, да си купите предмети, да си купите карти. Аз лично предпочитам Slay the Spire, защото макар пътя да е по-дълъг всеки път е различен. Начина на Monster Train обаче като че ли предлага по-голям шанс да построите тестето така че да стигнете до краят.
Преди да преминем към основната разлика между двете игри е нужно да споменем и още една прилика, а именно различните фракции, в Monster Train. Няма да навлизам в детайли за всяка от тях, тъй като определено е по-интересно да си ги откриете сами, но това са различните тестета, които ще отключвате с прогреса си в играта. И докато фракциите са доста различни една от друга и да, разнообразяват геймплея безспорно, то не са нищо иновативно, което да заслужава повече от вече отделеното му време...та към интересната част, а имено:
Голямата разлика между двете игри е как протичат сблъсъците ви с вразите. И тук идва единственият плюс на Monster Train за мен. В нея боят се случва във един вагон от влака. На последният етаж на вагона(?!) се намира последната Искра. Лошите искат да я унищожат, а вие да ги спрете. На всеки ход (с някои изключения) те се местят един етаж нагоре. Всеки етаж си има лимит от демони, които може да поеме, като много от по-силните заемат повече от едно място. Искрата сама по себе си не е беззащитна и не умира от един удар, но все пак не трябва да се оповавате на нейната възможност да се защитава сама прекалено много.
Това е механиката, която прави Monster Train интересна и различна, защото ситуацията докато се биете постоянно се променя, изисква много повече планиране напред - кого ще убиете, кой ще се качи, кой може да оставите жив, кой не, къде да играете демони и т.н. Да не говорим за босовете, които се местят всеки ход нагоре-надолу, по етежите и правят какви ли не мизерии.
И след най-големият плюс, преди да минем към Заключението, от което не мисля че има нужда който и да е, който е изчел всичко до тук, искам да спомена най-големият минус на играта. И това е как изглежда. Monster Train, визуално прилича на една от многото мобилни игри на пазара или с други думи нишо впечатляващо, дори напротив изглежда претупано. Все едно Shiny Shoe в последният момент са се сетили че играта им трябва да има и front end, за очите на играчите. Нали си спомняте как темата е доста метъл и всичко, но играта изглежда адски cartoony и то не дори добре нарисувано cartoony. Разбирам, че това може да е съзнателен избор за да привлекат по-голяма аудитория, но... И отгоре на това тези ужасни анимации, когато играта е на максимална скорост и масово преизползваният арт...тези неща категорично пречупиха нещо в мен и влакът на играта пътуващ към сърцето ми дерейлира дълго преди да стигне.
Заключение
Mosnter Train е декбилдър роуг-лайт, в който вие сте последните оцелели демони от Ада и трябва да опазите последната Искра от иначе замръзналият Пъкъл. Играта предлага много малко в посока оригиналност, с изключение на начина по който протичат сблъсъците ви с агентите на Светлината. За жалост тази чудесно разработена механика само прави останалите не особено оригинални такива да изпъкват повече. Това комбинирано с невзрачният вид на играта я изхвърлят от всякакви класации, за мен. Казвайки това, разбира се осъзнавам огромният успех, който имаше играта, така че...за всеки влак си има пътници. Може пък на вас да ви хареса.
Къде да намерите:
