Legends of Eisenwald - Чували ли сте за Strategy First

Попаднах на Legends of Eisenwald напълно случайно, всъщност приятел ми каза за нея и реших да я пробвам. Оказа се точно като за мен. Играта е тактическа стратегия с RPG елементи и походови битки. Дело е на белоруското студио Aterdux Entertainment и излезе на 2 юли 2015г.

Света, който ви заобикаля...

Действието на играта се развива във фантастичен свят, вдъхновен от Германия през 15ти век. Вие сте млад благородник, който след като се завръща в земите си открива, че там е настъпил хаос и всичките му васали са се хванали за гушите. Върху вас пада задачата да върнете реда в земите си. Самата история не е нещо особено и лесно можете да я пропуснете, но ако решите да я четете тя ще даде своя принос за това да се потопите по-лесно в един свят на постоянни интриги и предателства, където никога няма да знаете кой наистина ви е приятел. Е, не достига висините на Игра на тронове в това отношение, но си има и своите добри попадения. 

Но дори и да решите да пропуснете историята, вие ще имате удоволствието да се насладите на един много...исторически коректен свят. В Legends of Eisenwald ще видите много замъци, които са вдъхновени от истински такива. Същото важи и за предметите, които ще ви попаднат по време на игра - изключително точни от историческа гледна точка. Тези две неща допринасят за създаването на един сравнително реалистичен свят...със зрънце магия, тъй като във войската ви ще има магьосници и лечители, както и за противници понякога ще имате и различни фантастични същества.

Мисля, че сме се срещали преди...

В ревютата, които четох за Legend of Eisewald, играта е сравнявана с Heores of Might and Magic, както и с King's Bounty и докато тези сравнения не са неточни, то на мен LoE много повече ми напомни за една друга много любима моя игра - Disciples II, дело на Strategy First. Вярно играта има същия "безкраен хода", като King's Bounty  и битките малко напомнят на класиката на 3DO, но нека ви обясня и ще видите колко общо има и с Disciples.

Като споменах "безкрайния ход" може би тук е мястото да кажа малко повече за начина на играене, тъй като това е важна механиката в играта. Вие имате два варианта - всички ще се движат, когато и вие се движите или класически RTS вариант, където всеки ще бъде независим от вашите действия. И двата варианта имат своята употреба и вероятно ще ви се налага постоянно да преминавате от единия към другият.

Нека започнем с разликите между LoE и Disciples. Първата и може би най-сериозна е тази че вие няма да развивате замъците си. Вместо това на всеки от тях е зададено какви възможности ще ви дава. В някои от тях ще можете да се лекувате, в други да си купувате войска, а в трети няма да можете да правите нищо. Следователно и втората разлика - за еволюцията на единиците ви няма да са нужни специални сгради, а единствено определено количество опит. Друга много голяма разлика е възможността да давате предмети на единиците си. Точно така. И не само можете да ги екипирате с предмети, но някои от тях ще могат да ползват и по няколко вида оръжия, които дават още по-голяма възможност да за различни войскови формации. 

Сега да видим по какво си приличат двете игри. Най-голяма прилика и това, което ме накара да си спомня за отрочето на Strategy First беше възможността бойните ви единици да  еволюират, когато вдигат нива. 

По същия начин, като и в Disciples това става бавно, но всяко ниво наистина има значение и може да обърне играта. Това което Aterdux са променили тук е, че дърветата на единиците са по..."неспециалиризани". Например, ако сте играли Disciples и си спомняте, там лечителя ви можеше да стане такъв, който може да лекува една единица или такъв, който да лекува всички. Тук на същия тип войска е даден избора да бъде лечител или вещица, като двете имат коренно различна роля във войската ви. Същото важи и свещениците ви, при първото им вдигане на ниво ще трябва да изберете дали те ще бъдат помощни единици или такива, които ще влизат в ръкопашен бой с противника. Както и в Disciples и тук избора ви е перманентен, щом изберете един клон, то другият е заключен за тази единица. Тъй като обаче еволюцията на единиците не е продиктувана от сградите, които имате в замъците си, то вие може да имате едновременно единици и от двата клона, стига да пожелаете.

Другата прилика, колкото и да е странно са битките. Защо да е странно? Защото в Disciples II битките са статични, тоест единиците не се движат, а могат да нападат само най-близката до себе си единица. В Legends of Eisenwald войската ви се движи по бойното поле, но пак може да напада само най-близките до себе си противници. Това да си призная е начина по който си представях, че ще са направени битките в Disciples III.

Заключение

Legends of Eisenwald ми напомня за игра, която обичам и към която съм се връщал множество пъти - Disciples II на студиото Strategy First. И двете игри са стратегии премесени със RPG елементи. Друга прилика между тях е механиката позволяваща на единиците ви да трупат опит и да се развиват с времето. Тук Aterdux са доразвили идеята от Disciples според мен, като са позволили на играчите да имат единици и от двата клона на еволюционното дърво. Също така и самите клонове са по-разнообразни и различаващи се. Най-голяма разлика за мен дойде от това, че тук на единиците също могат да се дават предмети, като дори някои видове войска могат да ползват повече от един вид снаряжение.

Друга голяма разлика в двете игри идва от обстановката, която създават. За разлика от предшественичката си LoE създава усещането за един сравнително реалистичен свят, в който има само зрънце магия и митични създания. Това в голяма степен е постигнато с множеството замъци, които са вдъхновени от истински такива, както и исторически точно пресъздадените оръжия и доспехи на войската ви и героите, които ще срещате по пътя си.

Legends също така изглежда добре и има прилична история, която не е фатално обаче ако не следите. Не може да се мери с тази създадена от Strategy First.

Единствените недостатъци на заглавието, които трябва да се насиля за да видя са това, че за много хора няма да изглежда много добре, както и факта, че ако сте хардкор играчи, то играта няма да ви предложи това което търсите. LoE е предвидена да бъде играна по-скоро на кратки серии, отколкото на сесии от по няколко часа.

Ако тези недостатъци не ви притесняват, то ви препоръчвам Legends of Eisenwald. Играта крие много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

Линкове:

Официален сайт

Steam

HumbleBundle Store

Legends of Eisenwald - Meet my first strategic disciple

I found about Legends of Eisenwald accidentally, to be more precise a friend told me about it. And it turned out to be right up my alley. Legends of Eisenwald is an adventure game with strategic turn based battles and many RPG elements. It’s made by the Belorussian studio Aterdux Entertainment. It came out at 2 of July 2015.

World and Story

Due to betrayal you have lost control over your lands and lords. Now everything depends on you. Will you be able to reclaim what's yours by right? The story is not extremely impressive and can be easily skimmed trough, but if you delve into it you will find that it adds good bit to immersion of the game. LoE successfully creates a feeling of world filled with intrigue and betrayal where you're never sure who is a friend and who a foe. Also the surroundings are amazingly done in my opinion. You will see realistic castles and land shafts not to mention the day-night circle and the shadows of objects which dynamically change their orientation based on the time of the day. Also all weapons, shields and armor are pretty historically accurate. Those few small at first glance things really create the feeling of realism which most fantasy games lack. At the same time you have witches and healers who are far from not educated in the arts of magic.

I think I have met you before...

In the reviews of the game that I read Eisenwald is compared to games like Heroes of Might and Magic and King's Bounty and while those comparisons are not inaccurate LoE reminds me of another classic - Disciples by Strategy First. Well its true it have the pretty much unlimited movement of KB as well as the possibility of taking side quests and talking to all characters you meet. And the battles kind of remind you of Heroes at first glance, but let me explain and you will see that I'm right.

Oh one thing before that, mentioning King's Bounty and unlimited movement here is the place to mention that the game features two kinds of...movement on the map. Real time where everything happens despite your pace of movement and the other where time passes only when you move. So the game is not exactly TBS but its not really an RTS either...

Let's start wit the differences between Disciples and LoE. The first one is that you will see is that you do not develop your castles. Some of them are set to give you the ability to recruit or heal in them, but not all. Also in them you will not build any structures. Because of that here buildings are not needed for the evolution of your troops, they are ready to be upgraded once they acquire the required amount of experience. Your troops will again have two paths from which to choose and once you have chosen path the other is locked. What I noticed is that some troops have more diverse paths than the ones in Disciples. For example the healer will be able to become a more powerful healer or a witch. For comparison in Disciples your choice was between a single target healer and mass one.

The more advanced your troops are the more experience they will need of course, but also a lot stronger they will become gaining new abilities. Again very similar to Strategy First's masterpiece where troops gained levels slowly, but every single level was of great importance. Other similarities are the rare rather powerful items that you find and strangely enough the battles. True your units are able to move during battle unlike the ones in Disciples II, but they still will be able to attack only the closest target. This increases the available strategies in combat by some and to be honest this is how I imagined the battles in Disciples III would be.

Of course you should not think that Legend doesn't offer anything different from Strategy First's child. As I already mentioned the units level paths are more diverse like the healer and the witch, the monk and the cleric - one being melee and the other support unit etc. But probably the biggest difference is that some skills of your units are dependent on their equipment. Yes, you read that correct, you are able to give equipment not only to your hero but also to your troops. For example if a unit is using a spear it will have preemptive strike or if its using a shield it will be able to block attacks coming from certain sides or weapons.

Some troops are able to even use more than one kind of weapon giving you even more possible ways to customize your small army.

Shining knights and grand castles

I don't have much to add here about the graphics of the game. It looks nice with a lot of historically accurate armours and weapons. Not to mention the great looking castles for which Aterdux have drawn inspiration from real historical ones. Those things greatly add to the immersion of the game. Also Legends of Eisenwald have very atmospheric music. As a whole very atmospheric game, that really grabs you and brings in there. Or at least it did so with me.

Conclusions

Legends of Eisenwald have reminded me of a game that I greatly love - Disciples II. Both games have units that gain levels and can become different "classes". Also it’s the same mix between an RPG and a strategy game with decent story and nice looking. But while Disciples is high fantasy TBS LoE is a lot more...historical with a bit of magic. In it you will see great castles inspired by real ones as well as weapons and armuors that are historically accurate. Those few small purely visual details add a lot more than you think to the immersion in the game.

Another big difference between the two is the ability of all your units in LoE to equip different items which together with the more diverse "level up" paths bring a lot of customization options to the table. Not to mention that the weapons doesn't give only different look to your units but some also give them unique abilities.

The only downsides of the game that I can think of are the facts that it is not visually impressive and lacks any flashy effects. Also the story is not anything special although it’s not bad either. And if you’re looking for deep strategy game, this is not for you, because I think that Loe has been created to be played in short bursts instead of long epic sessions. But if you put those aside Legends of Eisewald is very potent historical strategy game with RPG elements and a grind of magic. Try it, it hides a lot more than it show at first look.

Links:

Official site

Steam

HumbleBundle Store

Victor Vran - По-мрачния братовчед на Torchlight

RPG е може би любимият ми жанр игри, но понякога екшъна в тях не ми е достатъчен и в такива моменти се потапям в изпълнените експлозии и умиращи пълчища от врагове ARPG-та. Игри, които доста добре се справят със засищането на нуждите ми от летящи навсякъде магии и безброй гадове са Path of Exile и Torchlight II. И докато е вярно, че тези две игри имат доста голямо количество неща, които да те занимават в тях, то винаги с любопитство и надежда проучвам, когато чуя за нова игра в жанра. Нова игра в любим жанр е почти като книга от любим автор. Случаят е точно такъв и с Victor Vran, за който ще ви разкажа днес. Играта излезе 24 Юли и е дело на създателите на небезизвестната Tropico - Haemimont. В това мрачно приключение вие влизате в ролята на ловеца на чудовища Виктор Вран.

Историята на Виктор

Вие сте ловеца Виктор Вран, който следвайки следите на своя приятел достига до претъпкания с чудовища град Загоравия. В единствената все още непревзета от ужаси сграда - двореца, вие срещате кралицата на Загоравия, на която се съгласявате да помогнете, след като научавате някои тайни на града. 

Определено историята не е частта върху, която Haemimont са наблегнали, когато са правили VV.

Защо да убиваме чудовища с Виктор?

На пръв поглед играта определено изглежда, като всяко друго hack n...искам да кажа ARPG, но Виктор има няколко механики и възможности, които го отделят от останалите.

Първото нещо, което веднага вероятно ще забележите е, че можете да скачате. И то не просто така, а скачането има и практическо приложение. Първото, което ще използвате и по-често е това, че с няколко скока лесно ще се измъквате, когато враговете успеят да ви наобиколят. Второто, което е доста по-ефектно е това, че ще можете да отскачате от стените, като по този начин ще можете да достигате различни скрити места. Проблема, който може да имате със скачането по стените е, че тъй като Victor Vran е изометрична игра, то тя често ще скрива стени и арки, за да можете да виждате какво се случва около вас. 

Добре де, може и малко прекалено да съм се развълнувал от възможността ви да скачате, но колко са ARPG игрите, в които можете да скачате, когато си искате? Ха! Точно!

Освен подскачайки наоколо ще можете да избягвате враговете си и като умело се отмествате от пътя на летящи към вас неприятни неща и спускащи се към главите ви оръжия. Комбинацията от тези две механики допринася много повече отколкото изглежда, за това играта да задържа вниманието ви и да не се усеща като повтаряща се и скучна.

Това което наистина отделя Виктор от останалите му колеги в жанра са две ключови неща - в играта няма класове и няма дървета с умения. Както и никакви показатели, които да си увеличавате, когато вдигнете ниво. Не, не, не е глупаво, слушайте! Victor Vran е игра, която рекламира себе си, като притежаваща тон предмети, които да събирате и наистина е така. В играта има много видове оръжия и всяко от тях има по три специфични умения, които ще можете да използвате докато го носите. Ще можете да екипирате по две оръжия и да ги сменяте едно с друго. Оръжията включват бързи неща като меч, рапира и наелектрезиращата шокпушка, но също и по-бавни неща, които правят повече АоЕ поражение, като огромен чук, коса и преносимо оръдие. Освен оръжия ще можете да си екипирате и Съдбовни карти, както и демонски умения. Първите ще ви дават различни пасивни бонуси, като повече живот, по-голям шанс за критикал и т.н. Демонските умения са това, което в света на Виктор най се доближава до магията. За тяхното използване ще ви е нужен overdrive, който ще трупате когато ви удрят или по други начини предоставени ви от различни предмети.

Освен тези неща Victor Vran съдържа в себе си и всички други чаровности на жанра, като орди от противници, подземия из които да пълзите, скрити съкровища и неприятни Шефчета, които да тупате. Света на Вран не е изграден от свързани помежду си места, а вместо това ще можете от централата си в двореца да се телепортирате до различни части от света. Като споменах подземията, в тях винаги ще имате някакви допълнителни, но незадължителни задачи, които ще ви дават злато, предмети или пари. А ако усетите, че ви е много лесно, то винаги ще можете да активирате някое от проклятията, които по различен начин ще модифицират противниците ви, правейки играта по-предизвикателна.

Виктор, Гласът и други известни ловци

Victor Vran определено не изглежда идеално и блестящо, сравнение с други игри излезли наскоро, но определено изглежда ефектно. Врагове ще летят навсякъде, скелетите ще се пръскат на парчета, заобикалящи ви предмети ще експлодират, АоЕ ще горят земята под краката ви. Враговете в началото ще ви писнат може би бързо, тъй като за дълго време ще срещате единствено скелети и паяци. Тук е мястото да спомена, че много от анимациите и ефектите на различните умения, както и някои механики свързани с уменията, наистина ми напомнят за Torchlight ІІ. Особено уменията, които имат шанс да се задействат, както и това, че големите оръжия, като чука и косата поразяват повече от един противник, просто защото са големи. Victor Vran e нещо, като далечен, по-мрачен братовчед на творението на Runic.

Относно това, което ще чуете в играта има две неща, които изпъкват веднага - Виктор е озвучен от същият човек, който е дал гласът и на Гералт от Ривиа. Двама ловци на чудовища озвучавани от един и същи човек някак си ми се струваше странно, може би просто аз съм свикнал прекалено много да свързвам гласът с Вещера.

Второто нещо е Гласът, който единствено Виктор чува в главата си. Този Глас няма да ви помага по никакъв начин, напротив той ще ви побърква с хапливите си забележки и реплики. Например ще ви предизвика да влезете в лабиринта, намиращ се в царската градина, но щом започнете да прескачате стените му, ще ви обвини, че мамите. Или в няколко подземия постоянно ще ви повтаря, че вървите в грешната посока. Гласът е тънката нишка хумор, в мрачният свят на Виктор, който определено допринася за това играта да не е толкова еднотипна.

Заключение

Victor Vran е 2.5D ARPG, в което вие поемате ролята на ловеца на чудовища Виктор Вран, който търси своят приятел. Това му търсене го завежда до град Загоравия. Преди да кажете "О, не ARPG отново!", то позволете ми да ви кажа какво разграничава Victor Vran от останалите му колеги в жанра.

Първото нещо е това, че няма никакви класове или дървета с умения в играта. Вместо това уменията, с които ще разполагате зависят от оръжията, които носите. Всяко оръжие ще ви дава по три уникални умения. Друго средство с чиято помощ ще трепете гадините, които ще идват на пълчища срещу вас са демонските ви умения, които са и еквивалента на магии в света на Вики. И накрая, но не последно място вие ще можете да си екипирате Съдбовни карти, които ще ви дават различни пасивни бонуси.

За жалост няма как да не кажем, че случаят на Вран е същият, като на много други игри, които се опитват да се разграничат от големите заглавия в жанра. С други думи най-силните му страни са и неговите най-слаби. Това е така, защото, когато играта е изградена покрай подобни механики, то тя страда от липсата на една много важна особеност на ARPG-тата и на RPG-тата като цяло - възможност за преиграване. Вярно, можете да се опитате да биете играта с различни оръжия, умения и карти, но дори това няма да се доближи до преиграването с напълно различен клас.

На мен лично ми хареса, ако си търсите "леко" ARPG или добро забавление за уикенда, то Victor Vran определено се вписва и си заслужава.

Линкове:

Официален сайт

Steam

GoG

Victor Vran - the darker cousin of Torchlight

I love RPGs and when I don't get enough action out of them I gladly switch to their cousins the ARPGs. Games like Path of Exile or Torchlight II for example. And although those have a great amount of content when something fresh pops up I'm immediately interested. New game from a favorite genre is like a new book from a loved author to me. This is exactly the case with Victor Vran from the creators of Tropico Haemimont. The game came out on 24th of July 2015 and in it you take the role of the monster hunter Victor Vran.

  The story of Victor

You're the monster hunter Victor Vran who while following the tracks of his friend has reached the city of Zagoravia last beacon among a sea of monsters and horrors. There you meet the queen of Zagoravia which somehow still holds the palace. After revealing few secrets about the hellish place you have found you decide to offer your help to the queen in cleansing the evil. 

Why slaying monsters with Victor?

At first glance the game will definitely look to you like standard hack n sla...I mean ARPG, but Victor Vran offers few mechanics that sets him apart from the others. The first thing that you will probably notice is that you can jump and it actually has purpose. First you can jump over low walls or escape from enemies when surrounded by just jumping over them or by stomping and pushing them back. And while those are useful the cool thing about jumping is that you can wall jump which will often help you reach areas and find secrets. The problem with jumping is the the fact that the game is 2.5D and often will hide walls making it possible for you see what is happening and by doing this will hinder your ability to estimate is it possible to use your cool jump. Ok I might be little too excited about this but in how many ARPGs you can jump whеnever you want? HA! Exactly!

You will also be able to dodge enemy attacks instead of relying on passive evasion stats. Those two features make the game feels a lot more action packed and keeps you caught into it.

What really puts Victor Vran aside from other games in the genre are two key features - there are no classes and there are no skill trees in the game. No stats to level up either. No,no, listen its not dumb at all. Victor Vran is a game that advertise itself as one with ton of items to collect and its true there are a lot of weapons and each of them have its own specific three skills. You will be able to equip two weapons without matter two or one handed and switch between them. The weapons include quick ones like the sword, rapier and the shockgun or slower and more AoE oriented ones like the mortar, scythe and the hammer. Other than the weapons you will be able to equip two demon skills and three destiny cards which give a bit more depth to character building. In this aspect the game is really simplified, but that is easily explainable if you look it from other side. You're Victor Vran the monster hunter who trough the years have learned to use all these weapons which give him immense flexibility while out there. If not else you will not have to worry about builds and what to use and learn. When you dislike something you just change the weapons and the skills. Of course when so much depends on the items you will be able to upgrade them and you will find them in different rarities and with additional passive bonuses.

The two other things that I mentioned are the demon skills and fate cards. The first ones are the closest thing to magic in the world of Vran. For them you need overdrive which is generated when you deal damage and when such is dealt to you. Or bu other means provided by you from Cards and outfits. These skills are independent from the equipped weapons. The cards will give you passive bonuses like life, critical chance, damage, life steal and so on. You will be able to also craft them and will be limited to equipping no more than three of them.

Other than that the game has all specifics of ARPG like hordes of enemies, dungeons to crawl into, hidden treasures and nasty nasty bosses. The world of Vran is not interconnected instead you can teleport from the Castle(your hub area) to any found dungeon. In the dungeons you will have optional objectives which will give you experience, items and gold. Also from certain level on Hexes will appear. Hexes can be activated while you are into a dungeon and they will make it harder for you while also giving better rewards.

Victor, the Voice and other famous hunters...

Victor Vran while looking not really shiny and up to date, it definitely looks spectacular. Enemies will fly around, explode, stuff will get broken AoEs will burn the ground around you and so on. Enemies may get a bit repetitive, I mean there are a lot of spiders and skeletons and not much else in the beginning. Here is the place to mention that in skills and animations the game somehow reminded me of Torchlight II. Especially the skill that have chance to trigger and the fact that massive weapons hit more than one enemy with normal attacks. Its almost like Victor is a distant, darker cousin to Runic's masterpiece.

Regarding the sound of the game there are two things that will catch your attention immediately - Victor is voiced by the same man who has voiced Geralt of Rivia. Two monster hunters voiced by the same man felt kinda strange to me, somehow out of place. Victor is doing the same that Geralt does, but in totally different context.

The second thing is the voice that Victor hears in his head. The Voice will not help you at all. He will only give you snarky remarks and laugh at you. For example in the garden of the Castle there is a labyrinth and he taunts you to enter it, but when you start jumping over the wall he blames in cheating. Other example for his mockery is when he will keep saying that you're going in the wrong direction. The Voice is something that will usually break you out from the monotony that slaying horde after horde of monsters can be. He is the thin string of humor which is always welcome.

Conclusion

Victor Vran is 2.5D ARPG in which you take on the role of the monster hunter Victor Vran who is looking for his friend which leads him to the monster infested town of Zagoravia. Before you say "Oh, another ARPG..." let me tell you what makes Viki different from other games in this genre.

The first thing is that there are no classes in this game and the skills you are using are dependent on your equipped weapons, each weapons providing three unique skills. Also you will have at your disposal two demon abilities which are magic-like spells. In addition to that you will also have Destiny cards that will provide you with passive bonuses. 

Now those specifics of the game while being its strength are also its weakness, because with game structured this way there is not much replayability to the title. Surely you can try beat it with different weapons and skills but its not even close to playing different classes. 

I personally enjoyed it and if you're looking for not so heavy ARPG experience, something lighter and at the same time different than the classics in the genre I recommend to you Victor Vran, its good.

Links:

Official site

Steam

GoG

Guild of Dungeoneering - Римува се с потенциал

Както може би сте забелязали, освен компютърни игри, аз играя и доста настолни и игри с карти. За това и когато видях и чух за Guild of Dungeoneering веднага се заинтересувах от нея.

Играта излезе на 14ти Юли 2015 и е дело на малкото студио Gambrinous. GoD е походова игра с тъмници, комбинирана с roguelite и игра с карти. Разликата от обичайните игри с тъмници е, че тук вие не контролирате героят, а само строите подземието покрай него.

Основаване на Гилдията

Играта се развива в свят, където съществуват гилдии, които печелят от...тършуване на тъмници. Вие сте бивш член на една такава гилдия - The Ivory Guild, но сте изхвърлен от нея поради...некомпетентност. Разбира се вие не сте съгласни с това определение и за това решавате да им отмъстите, като сами си основете Гилдия - Guild of Dungeoneering. Време е да им покажете кой е некомпетентен!

Пълзене и Строене

Guild of Dungeoneering може да се раздели на две тясно свързани части - строене и бродене из тъмниците. Когато завършите една тъмница, играта ще ви отключва нови. Всички действия в играта се извършват чрез карти.

Всяко подземие се състои от няколко части, като в първите ще трябва да отворите определен брой сандъци, да победите определен брой противници или нещо подобно, докато в последната ще трябва да преборите местния Шеф. В началото на всяко подземие вие започвате на едно поле, което не е свързано с останалите. Също така ще виждате и няколко други, на които ще има чудовища и други примамливи неща. Вашата първа задача ще е като играете карти с части от подземието, да свържете вашето парче земя с останалите. Когато направите това, то ще трябва някак си да убедите героят ви да отиде там където искате. Най-лесно това става с карти със съкровища и като играете чудовища или фонтани. Понякога обаче той не смята това което му предлагате за достатъчно примамливо и просто ще се хвърли с главата напред, право в Шефа, който е четири нива над него.

В повечето случаи, когато се биете с някой Шеф, то ще има някакво допълнително условие за боят. Например, когато се биете с огромната Мимика, която смята, че вие сте заграбили дядо й и баба й, тя ще ви гони из подземието, а вие ще трябва да бягате и по пътя да успеете да станете достатъчно силни, за да я победите. Или Огненият лорд, който ще ви нападне след 12 хода, защото...сега си взима душ.

За това е важно да играете чудовища на пътя на героят си. Единственият начин да се сдобиете с нови карти е като вземете нови предмети, а тях ги получавате всеки път, когато вдигнете ниво, което пък става, когато се биете. Избирайте внимателно обаче, защото героят ви няма инвентар и има само пет места за предмети. А ако пък всички предмети, които ви предлага играта не ви харесват, винаги можете да ги продадете за една карта съкровище.

По време на бой вие ще теглите бойни карти и ще играете по една на ход. Вашият противник ще прави същото. Основната идея е да го надиграете. Сред възможните карти влизат такива като атаки, които ви връщат живот, които не могат да бъдат блокирани, които правят 2,3 или повече поражение, ако се играят в правилната комбинация и други. Разбира се освен да атакувате, вие и ще се защитавате и тъй като има два вида поражение - магическо и физическо има и два вида защита.

Противникът ви ще играе подобни карти, а вие ще трябва да реагирате по най-адекватният начин, на това което играе той. Доста проста и изчистена система за водене на битки. Две неща внасят малко повече дълбочина в нея обаче - предимствата на някои герои, както и на някои чудовища и изцяло неинтутивната, но доста оригинална според мен система с умения. Когато се сдобивате с нови предмети, те носят със себе карти с определени умения - като например скорост, възстановяване, огън и други. Когато трупате повече карти с едни и същи умения, то вие получавате достъп до все по-силни карти.

След краят на всяка разходка из тъмница(бил той добър или лош), вие получавате пари, с които можете да си разширите Гилдията. Имате три вида ъпгрейди за нея - нови герои, нови предмети и благословии. Като и трите имат по три нива, всяко следващо даващо по-добро и по-скъпо от предишното.

Едно от нещата, които ми направиха впечатление е, че играта не може да блокира прогреса ви, въпреки че може доста да го забави. Не може, защото вие винаги ще изкарвате пари, дори и да не успявате да минете подземията от първия или от десетият опит. Все някога лошият ви късмет ще свърши...нали?

Е или не е ?

Това е въпросът, който си зададох, когато видях играта за първи път. Добре ли изглежда или не? Въпросът беше породен от факта, че всичко в Guild of Dungeoneering изглежда като рисувано на ръка, но по-скоро набързо направени скици или драскулки, отколкото изпипани рисунки(това може би не важи единствено за Гилдията). В същото време в тях е вложено и доста старание, което си личи най-ясно от това, че героят ви например си променя външният вид когато го екипирате с различни предмети. Въпреки, че не съм сигурен дали ми харесва избраният визуален стил на играта, то съм напълно съгласен, че пасва на историята и на чувството й за хумор на сто процента.

Но нещо, което ми хареса със сигурност е озвучаването на играта. GoD е вероятно играта с най-добра музика в Главното меню, която съм играл! Музиката е изпълнена от бардове, като това не е единственото място, където ще се докоснете до изкуството им. След всеки път когато завършите тъмница вие ще чувате кратко стихче от техен колега. За разлика от първите обаче, той не е много добър в римуването.

Заключение

Guild of Dungeoneering e смесица от игра с карти и dungeon crawl, в която вие влизате в ролята на Управляващ Гилдия, който е изритан от предишната си и за отмъщение е решил да създаде своя. В играта вие ще тършувате подземия и тъмници, а с изкараните средства ще разширявате Гилдията си, отключвайки нови предмети, класове и благословии.

Това, което различава GoD от другите подобни игри е факта, че вие не контролирате героят, който изпращате в подземието, а вместо това изграждате самото подземие около него и трябва да се опитвате да му привличате вниманието, като играете карти с чудовища и съкровища. Не трябва разбира се да очаквате винаги да успявате, понякога героят ви ще бъде доста упорит в това, къде иска да отиде. 

Тук може би си задавате въпроса, след като играта е dungen crawl дали нивата се генерират на случаен принцип. Ами не, но всеки път когато играете дадено ниво ви се дават карти с части от него, които често се различават от предишния път, когато сте го играли, така че може да се каже, че нивата са различни всеки път.

Като във всяка игра от този жанр и тук ще видите доста битки с чудовища. Те ще стават като двамата с вашият противник ще играете карти с които ще се атакувате и защитавате, докато един от двама ви не остане на нула живот. Или и двамата...

Guild of Dungeneering има много специфичен арт стил, който докато не съм сигурен дали ми харесва, то със сигурност много добре пасва на играта, атмосферата й и чувството за хумор. Самият арт представлява нещо като бързо направени на ръка скици, но с доста добро количество детайли.

Нещо друго, което много добре пасва в играта е озвучаването, което е изпълнено предимно от няколко барда, един от които не е много добър в римуването.

Колкото и да не ми се иска да го кажа обаче, играта има и няколко недостатъка. Най-големият за мен беше това, че доста бързо започна да се повтаря. Влизате в тъмница, печелите пари, разширявате Гилдията си, повтаряте. За някои хора друга негативна страна ще е доста RNG характера на играта, но това все пак е игра с карти, няма как да е друго ядче.

 Все пак ако сте като мен и харесвате механики от настолни игри, които са добре имплементирани в дигитални такива, то Guild of Dungeoneering е доста добър пример за такава и може да й дадете шанс. Аз? Аз ще изчакам да видя по какъв начин Gambrinous ще доразвият потенциала на творението си, преди да му дам втори шанс.

Линкове:

Официален сайт

Steam

GoG

Humble Store