Кажи нещо.

Предполагам всеки от вас се е сблъсквал с тази реплика в даден момент и при дадени обстоятелства и ето с какво доста добре можете да контрирате този, който я е отправил към вас:

В дебрите на моя ум, безкраен усещам как се се лута мисъл самотна, търсеща път към повърхността, за да може да покаже своята гениалност и уникалност, макар и втората й характерна черта да се дължи на това, че е единствена в моя ум. Но тъй като ума ми е безкраен, предполагам се досещаш за невъзможността на мисълта да достигне до повърхността и следователно аз няма какво да кажа тъй като единствената мисъл в моя безкраен, гениален ум, не може да достигне до нивото на произнасяне. Или всъщност може би тя го достига, но по един различен, прекалено възвишен за нас начин, който ние хората все още неразвили достатъчно своите умствени възможности не усещаме и не разбираме и по този начин ние дори пропускаме много гениални мисли и идеи и така забавяме дори своето развитие като вид и застрашаваме себе си

Ето какво може да роди един простичък ум като моят в момент на вдъхновение, репликата я предоставям на  всеки, който би искал да я използва, но моля да не си преписвате авторските права за нея ;)

Добър съм или съм лош?

След като ме осени прозрението, което ще изложа по - долу се замислих дали не съм се чалнал нещо или има истина в мислите ми. Та...защо възрастни хора, които трудно се придвижват ползват  градския транспорт, който е почти постоянно претъпкан, трудно се намира кой да им отстъпи място и всички други неудобства които се сещате на въпросния вид превоз. Не, че съм против хорицата, разбирам ги, не ми е и проблем да им отстъпя място да седнат, но тези хора нямат ли роднини, деца, които да ги метнат до там където отиват вместо да се мъчат да се качват в автобусите, да стоят прави и т.н. Толкова ли пък нямате време да помогнете на възрастните си майки или баби, да ги закарате до там където искат да отидат, като не можете когато те искат, постигнете консенсус някакъв. Тъжно е да ги виждаш тези хорица как се тътрят едвам - едвам в автобуса....

Първа мисъл...

След дълъг размисъл реших  да направя още един блог, а този да бъде като home page...ако схващате идеята, в този ще има линк, към другия, който ще е по - специализиран. Май ще са повече от един "специализираните"...

Сефтето

" И нека бъде светлина..."
 Днес е денят, в който ми хрумна да си направя блог - защо ще се запитат малцината от вас, които някога ще прочетат това :D и отговорът е много прост, за да има нещо с което да си убивам времето и то да е безполезно, но занимателно. Блогът едва ли ще е на някаква определена тематика, по - скоро за много неща по малко, различните мой интереси, сред които се надявам и вие, които четете това да откриете и по някой свой.