Както може би сте забелязали, освен компютърни игри, аз играя и доста настолни и игри с карти. За това и когато видях и чух за Guild of Dungeoneering веднага се заинтересувах от нея.
Играта излезе на 14ти Юли 2015 и е дело на малкото студио Gambrinous. GoD е походова игра с тъмници, комбинирана с roguelite и игра с карти. Разликата от обичайните игри с тъмници е, че тук вие не контролирате героят, а само строите подземието покрай него.
Основаване на Гилдията
Играта се развива в свят, където съществуват гилдии, които печелят от...тършуване на тъмници. Вие сте бивш член на една такава гилдия - The Ivory Guild, но сте изхвърлен от нея поради...некомпетентност. Разбира се вие не сте съгласни с това определение и за това решавате да им отмъстите, като сами си основете Гилдия - Guild of Dungeoneering. Време е да им покажете кой е некомпетентен!
Пълзене и Строене
Guild of Dungeoneering може да се раздели на две тясно свързани части - строене и бродене из тъмниците. Когато завършите една тъмница, играта ще ви отключва нови. Всички действия в играта се извършват чрез карти.
Всяко подземие се състои от няколко части, като в първите ще трябва да отворите определен брой сандъци, да победите определен брой противници или нещо подобно, докато в последната ще трябва да преборите местния Шеф. В началото на всяко подземие вие започвате на едно поле, което не е свързано с останалите. Също така ще виждате и няколко други, на които ще има чудовища и други примамливи неща. Вашата първа задача ще е като играете карти с части от подземието, да свържете вашето парче земя с останалите. Когато направите това, то ще трябва някак си да убедите героят ви да отиде там където искате. Най-лесно това става с карти със съкровища и като играете чудовища или фонтани. Понякога обаче той не смята това което му предлагате за достатъчно примамливо и просто ще се хвърли с главата напред, право в Шефа, който е четири нива над него.
В повечето случаи, когато се биете с някой Шеф, то ще има някакво допълнително условие за боят. Например, когато се биете с огромната Мимика, която смята, че вие сте заграбили дядо й и баба й, тя ще ви гони из подземието, а вие ще трябва да бягате и по пътя да успеете да станете достатъчно силни, за да я победите. Или Огненият лорд, който ще ви нападне след 12 хода, защото...сега си взима душ.
За това е важно да играете чудовища на пътя на героят си. Единственият начин да се сдобиете с нови карти е като вземете нови предмети, а тях ги получавате всеки път, когато вдигнете ниво, което пък става, когато се биете. Избирайте внимателно обаче, защото героят ви няма инвентар и има само пет места за предмети. А ако пък всички предмети, които ви предлага играта не ви харесват, винаги можете да ги продадете за една карта съкровище.
По време на бой вие ще теглите бойни карти и ще играете по една на ход. Вашият противник ще прави същото. Основната идея е да го надиграете. Сред възможните карти влизат такива като атаки, които ви връщат живот, които не могат да бъдат блокирани, които правят 2,3 или повече поражение, ако се играят в правилната комбинация и други. Разбира се освен да атакувате, вие и ще се защитавате и тъй като има два вида поражение - магическо и физическо има и два вида защита.
Противникът ви ще играе подобни карти, а вие ще трябва да реагирате по най-адекватният начин, на това което играе той. Доста проста и изчистена система за водене на битки. Две неща внасят малко повече дълбочина в нея обаче - предимствата на някои герои, както и на някои чудовища и изцяло неинтутивната, но доста оригинална според мен система с умения. Когато се сдобивате с нови предмети, те носят със себе карти с определени умения - като например скорост, възстановяване, огън и други. Когато трупате повече карти с едни и същи умения, то вие получавате достъп до все по-силни карти.
След краят на всяка разходка из тъмница(бил той добър или лош), вие получавате пари, с които можете да си разширите Гилдията. Имате три вида ъпгрейди за нея - нови герои, нови предмети и благословии. Като и трите имат по три нива, всяко следващо даващо по-добро и по-скъпо от предишното.
Едно от нещата, които ми направиха впечатление е, че играта не може да блокира прогреса ви, въпреки че може доста да го забави. Не може, защото вие винаги ще изкарвате пари, дори и да не успявате да минете подземията от първия или от десетият опит. Все някога лошият ви късмет ще свърши...нали?
Всяко подземие се състои от няколко части, като в първите ще трябва да отворите определен брой сандъци, да победите определен брой противници или нещо подобно, докато в последната ще трябва да преборите местния Шеф. В началото на всяко подземие вие започвате на едно поле, което не е свързано с останалите. Също така ще виждате и няколко други, на които ще има чудовища и други примамливи неща. Вашата първа задача ще е като играете карти с части от подземието, да свържете вашето парче земя с останалите. Когато направите това, то ще трябва някак си да убедите героят ви да отиде там където искате. Най-лесно това става с карти със съкровища и като играете чудовища или фонтани. Понякога обаче той не смята това което му предлагате за достатъчно примамливо и просто ще се хвърли с главата напред, право в Шефа, който е четири нива над него.
В повечето случаи, когато се биете с някой Шеф, то ще има някакво допълнително условие за боят. Например, когато се биете с огромната Мимика, която смята, че вие сте заграбили дядо й и баба й, тя ще ви гони из подземието, а вие ще трябва да бягате и по пътя да успеете да станете достатъчно силни, за да я победите. Или Огненият лорд, който ще ви нападне след 12 хода, защото...сега си взима душ.
За това е важно да играете чудовища на пътя на героят си. Единственият начин да се сдобиете с нови карти е като вземете нови предмети, а тях ги получавате всеки път, когато вдигнете ниво, което пък става, когато се биете. Избирайте внимателно обаче, защото героят ви няма инвентар и има само пет места за предмети. А ако пък всички предмети, които ви предлага играта не ви харесват, винаги можете да ги продадете за една карта съкровище.
По време на бой вие ще теглите бойни карти и ще играете по една на ход. Вашият противник ще прави същото. Основната идея е да го надиграете. Сред възможните карти влизат такива като атаки, които ви връщат живот, които не могат да бъдат блокирани, които правят 2,3 или повече поражение, ако се играят в правилната комбинация и други. Разбира се освен да атакувате, вие и ще се защитавате и тъй като има два вида поражение - магическо и физическо има и два вида защита.
Противникът ви ще играе подобни карти, а вие ще трябва да реагирате по най-адекватният начин, на това което играе той. Доста проста и изчистена система за водене на битки. Две неща внасят малко повече дълбочина в нея обаче - предимствата на някои герои, както и на някои чудовища и изцяло неинтутивната, но доста оригинална според мен система с умения. Когато се сдобивате с нови предмети, те носят със себе карти с определени умения - като например скорост, възстановяване, огън и други. Когато трупате повече карти с едни и същи умения, то вие получавате достъп до все по-силни карти.
След краят на всяка разходка из тъмница(бил той добър или лош), вие получавате пари, с които можете да си разширите Гилдията. Имате три вида ъпгрейди за нея - нови герои, нови предмети и благословии. Като и трите имат по три нива, всяко следващо даващо по-добро и по-скъпо от предишното.
Едно от нещата, които ми направиха впечатление е, че играта не може да блокира прогреса ви, въпреки че може доста да го забави. Не може, защото вие винаги ще изкарвате пари, дори и да не успявате да минете подземията от първия или от десетият опит. Все някога лошият ви късмет ще свърши...нали?
Е или не е ?
Това е въпросът, който си зададох, когато видях играта за първи път. Добре ли изглежда или не? Въпросът беше породен от факта, че всичко в Guild of Dungeoneering изглежда като рисувано на ръка, но по-скоро набързо направени скици или драскулки, отколкото изпипани рисунки(това може би не важи единствено за Гилдията). В същото време в тях е вложено и доста старание, което си личи най-ясно от това, че героят ви например си променя външният вид когато го екипирате с различни предмети. Въпреки, че не съм сигурен дали ми харесва избраният визуален стил на играта, то съм напълно съгласен, че пасва на историята и на чувството й за хумор на сто процента.
Но нещо, което ми хареса със сигурност е озвучаването на играта. GoD е вероятно играта с най-добра музика в Главното меню, която съм играл! Музиката е изпълнена от бардове, като това не е единственото място, където ще се докоснете до изкуството им. След всеки път когато завършите тъмница вие ще чувате кратко стихче от техен колега. За разлика от първите обаче, той не е много добър в римуването.
Официален сайт
Steam
GoG
Humble Store
Заключение
Guild of Dungeoneering e смесица от игра с карти и dungeon crawl, в която вие влизате в ролята на Управляващ Гилдия, който е изритан от предишната си и за отмъщение е решил да създаде своя. В играта вие ще тършувате подземия и тъмници, а с изкараните средства ще разширявате Гилдията си, отключвайки нови предмети, класове и благословии.
Това, което различава GoD от другите подобни игри е факта, че вие не контролирате героят, който изпращате в подземието, а вместо това изграждате самото подземие около него и трябва да се опитвате да му привличате вниманието, като играете карти с чудовища и съкровища. Не трябва разбира се да очаквате винаги да успявате, понякога героят ви ще бъде доста упорит в това, къде иска да отиде.
Тук може би си задавате въпроса, след като играта е dungen crawl дали нивата се генерират на случаен принцип. Ами не, но всеки път когато играете дадено ниво ви се дават карти с части от него, които често се различават от предишния път, когато сте го играли, така че може да се каже, че нивата са различни всеки път.
Като във всяка игра от този жанр и тук ще видите доста битки с чудовища. Те ще стават като двамата с вашият противник ще играете карти с които ще се атакувате и защитавате, докато един от двама ви не остане на нула живот. Или и двамата...
Guild of Dungeneering има много специфичен арт стил, който докато не съм сигурен дали ми харесва, то със сигурност много добре пасва на играта, атмосферата й и чувството за хумор. Самият арт представлява нещо като бързо направени на ръка скици, но с доста добро количество детайли.
Нещо друго, което много добре пасва в играта е озвучаването, което е изпълнено предимно от няколко барда, един от които не е много добър в римуването.
Колкото и да не ми се иска да го кажа обаче, играта има и няколко недостатъка. Най-големият за мен беше това, че доста бързо започна да се повтаря. Влизате в тъмница, печелите пари, разширявате Гилдията си, повтаряте. За някои хора друга негативна страна ще е доста RNG характера на играта, но това все пак е игра с карти, няма как да е друго ядче.
Все пак ако сте като мен и харесвате механики от настолни игри, които са добре имплементирани в дигитални такива, то Guild of Dungeoneering е доста добър пример за такава и може да й дадете шанс. Аз? Аз ще изчакам да видя по какъв начин Gambrinous ще доразвият потенциала на творението си, преди да му дам втори шанс.
Линкове:
Steam
GoG
Humble Store
Няма коментари:
Публикуване на коментар