Попаднах на
Legends of Eisenwald напълно случайно, всъщност приятел ми каза за нея и реших
да я пробвам. Оказа се точно като за мен. Играта е тактическа стратегия с RPG
елементи и походови битки. Дело е на белоруското студио Aterdux Entertainment и
излезе на 2 юли 2015г.
Света, който ви заобикаля...
Действието
на играта се развива във фантастичен свят, вдъхновен от Германия през 15ти век.
Вие сте млад благородник, който след като се завръща в земите си открива, че
там е настъпил хаос и всичките му васали са се хванали за гушите. Върху вас
пада задачата да върнете реда в земите си. Самата история не е нещо особено и
лесно можете да я пропуснете, но ако решите да я четете тя ще даде своя принос
за това да се потопите по-лесно в един свят на постоянни интриги и предателства,
където никога няма да знаете кой наистина ви е приятел. Е, не достига висините
на Игра на тронове в това отношение, но си има и своите добри попадения.
Но дори и да
решите да пропуснете историята, вие ще имате удоволствието да се насладите на
един много...исторически коректен свят. В Legends of Eisenwald ще видите много
замъци, които са вдъхновени от истински такива. Същото важи и за предметите,
които ще ви попаднат по време на игра - изключително точни от историческа
гледна точка. Тези две неща допринасят за създаването на един сравнително
реалистичен свят...със зрънце магия, тъй като във войската ви ще има магьосници
и лечители, както и за противници понякога ще имате и различни фантастични
същества.
Мисля, че сме се срещали преди...
В ревютата, които четох за Legend of Eisewald, играта е сравнявана с Heores
of Might and Magic, както и с King's Bounty и докато тези сравнения не са
неточни, то на мен LoE много повече ми напомни за една друга много любима моя
игра - Disciples II, дело на Strategy First. Вярно играта има същия "безкраен
хода", като King's Bounty и битките малко напомнят на класиката на
3DO, но нека ви обясня и ще видите колко общо има и с Disciples.
Като споменах "безкрайния ход" може би тук е мястото да кажа
малко повече за начина на играене, тъй като това е важна механиката в играта.
Вие имате два варианта - всички ще се движат, когато и вие се движите или
класически RTS вариант, където всеки ще бъде независим от вашите действия. И
двата варианта имат своята употреба и вероятно ще ви се налага постоянно да преминавате
от единия към другият.
Нека започнем с разликите между LoE и Disciples. Първата и може би
най-сериозна е тази че вие няма да развивате замъците си. Вместо това на всеки
от тях е зададено какви възможности ще ви дава. В някои от тях ще можете да се
лекувате, в други да си купувате войска, а в трети няма да можете да правите
нищо. Следователно и втората разлика - за еволюцията на единиците ви няма да са
нужни специални сгради, а единствено определено количество опит. Друга много
голяма разлика е възможността да давате предмети на единиците си. Точно така. И
не само можете да ги екипирате с предмети, но някои от тях ще могат да ползват
и по няколко вида оръжия, които дават още по-голяма възможност да за различни
войскови формации.
Сега да видим по какво си приличат двете игри. Най-голяма прилика и това,
което ме накара да си спомня за отрочето на Strategy First беше възможността
бойните ви единици да еволюират, когато вдигат нива.
По същия начин, като
и в Disciples това става бавно, но всяко ниво наистина има значение и може да
обърне играта. Това което Aterdux са променили тук е, че дърветата на единиците
са по..."неспециалиризани". Например, ако сте играли Disciples и си
спомняте, там лечителя ви можеше да стане такъв, който може да лекува една единица
или такъв, който да лекува всички. Тук на същия тип войска е даден избора да
бъде лечител или вещица, като двете имат коренно различна роля във войската ви.
Същото важи и свещениците ви, при първото им вдигане на ниво ще трябва да
изберете дали те ще бъдат помощни единици или такива, които ще влизат в
ръкопашен бой с противника. Както и в Disciples и тук избора ви е перманентен,
щом изберете един клон, то другият е заключен за тази единица. Тъй като обаче
еволюцията на единиците не е продиктувана от сградите, които имате в замъците
си, то вие може да имате едновременно единици и от двата клона, стига да
пожелаете.
Другата прилика, колкото и да е странно са битките. Защо да е странно?
Защото в Disciples II битките са статични, тоест единиците не се движат, а
могат да нападат само най-близката до себе си единица. В Legends of Eisenwald
войската ви се движи по бойното поле, но пак може да напада само най-близките
до себе си противници. Това да си призная е начина по който си представях, че
ще са направени битките в Disciples III.
Заключение
Legends of Eisenwald ми напомня за игра, която обичам и към която съм се
връщал множество пъти - Disciples II на студиото Strategy First. И двете игри
са стратегии премесени със RPG елементи. Друга прилика между тях е механиката
позволяваща на единиците ви да трупат опит и да се развиват с времето. Тук
Aterdux са доразвили идеята от Disciples според мен, като са позволили на
играчите да имат единици и от двата клона на еволюционното дърво. Също така и
самите клонове са по-разнообразни и различаващи се. Най-голяма разлика за мен
дойде от това, че тук на единиците също могат да се дават предмети, като дори
някои видове войска могат да ползват повече от един вид снаряжение.
Друга голяма разлика в двете игри идва от обстановката, която създават. За
разлика от предшественичката си LoE създава усещането за един сравнително
реалистичен свят, в който има само зрънце магия и митични създания. Това в
голяма степен е постигнато с множеството замъци, които са вдъхновени от
истински такива, както и исторически точно пресъздадените оръжия и доспехи на
войската ви и героите, които ще срещате по пътя си.
Legends също така изглежда добре и има прилична история, която не е фатално
обаче ако не следите. Не може да се мери с тази създадена от Strategy First.
Ако тези недостатъци не ви притесняват, то ви препоръчвам Legends of Eisenwald. Играта крие много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Линкове:
Официален сайт
Steam
HumbleBundle Store
Няма коментари:
Публикуване на коментар