Страници

сряда, 16 февруари 2011 г.

Добавих страница Лично творчество и линк към нея в другите две, разгледайте, ако искате :)

Иронията

Не това не е размисъл над ролята на иронията в живота, тя е голяма и малка, важна и не...но това е друга тема, сега искам да Ви кажа за НАЙ - ГОЛЯМАТА ирония според мен - иронията, че Живота и Смъртта вървят ръка за ръка, че едното ражда другото или може би по - точно ще е, че едното идва след другото и нямам предвид само, че след като се родим, живеем и на края умираме, не, това е най - простото, това всеки го знае. Имам предвид, че живота буквално може да "роди" Смърт - всеки луд хвнал оръжие и убил някого се е родил все някога, всеки фанатик-камикадзе взривил се и взел със себе си няколко стотин "неверници" също се е родил първо, хората се раждат, след стечение на някакви обстоятелства нещо в тях се пречупва и те убиват някого,разликата е само в това  дали обстоятелставата са неочаквани или предначертани като фанатизирания клон на религията, която те подтиква към избиване на "неверниците". По - горе говорих само за камикадзета и с това може да засегна някого, защото първо не е вярно, че само в източните религии има такива фанатици, защото християните също са избили много "неверници" по време на своите "величествени" кръстоносни походи. Но отклоних се от темата, говорех за това, че Живота "ражда" Смърт и че това е най - голямата ирония на света, поне за мен. Да отнемеш това, което е безценно, което ти е дарено на теб също, без да му мислиш много, смятайки, че имаш някакво право да го направиш е абсолютна глупост и трябва да си абсолютно откачил и безмозъчен за да го повярваш. Да смяташ, че ти си нещо повече от другите само, защото вярваш в нещо наречено по друг начин, но в своята същност същото като това в което вярват на запад или на изток от теб е акт на възвишена олигофрения! Нима ти, който си дошъл по същия начин като "неверника" на този свят можеш да го съдиш само заради това, че е избрал да вярва в нещо различно и да се смяташ за по - висш само заради вярата си?! Глупост! Но това също е отклонение от темата...аз всъщност май я изчерпах нея - че Живота "ражда" Смърт - РАЖДАТ се хора, нестабилни психически и УБИВАТ, РАЖДАТ се вярващи в някаква религия хора, които вярват, че тяхната религия или раса е по - висша,  УБИВАТ вярващите в други богове и хора от други раси. Или ето го изложено по друг начин: раждане = придобиване/даване на живот; смърт = отнемане на живот = > раждаш се т.е. даден ти е живот, но след като се родиш започваш по някаква причина да сееш смърт което както написахме по - горе е равно на отнемане на живот т.е. Живота е "родил" Смърт и то в повечето случаи не една, а много, на много хора. Стана объркано накрая, но се надявам да ме разберете, благодаря, че четохте размислите на един изпаднал в скука човек ;)

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Кажи нещо.

Предполагам всеки от вас се е сблъсквал с тази реплика в даден момент и при дадени обстоятелства и ето с какво доста добре можете да контрирате този, който я е отправил към вас:

В дебрите на моя ум, безкраен усещам как се се лута мисъл самотна, търсеща път към повърхността, за да може да покаже своята гениалност и уникалност, макар и втората й характерна черта да се дължи на това, че е единствена в моя ум. Но тъй като ума ми е безкраен, предполагам се досещаш за невъзможността на мисълта да достигне до повърхността и следователно аз няма какво да кажа тъй като единствената мисъл в моя безкраен, гениален ум, не може да достигне до нивото на произнасяне. Или всъщност може би тя го достига, но по един различен, прекалено възвишен за нас начин, който ние хората все още неразвили достатъчно своите умствени възможности не усещаме и не разбираме и по този начин ние дори пропускаме много гениални мисли и идеи и така забавяме дори своето развитие като вид и застрашаваме себе си

Ето какво може да роди един простичък ум като моят в момент на вдъхновение, репликата я предоставям на  всеки, който би искал да я използва, но моля да не си преписвате авторските права за нея ;)

петък, 5 ноември 2010 г.

Добър съм или съм лош?

След като ме осени прозрението, което ще изложа по - долу се замислих дали не съм се чалнал нещо или има истина в мислите ми. Та...защо възрастни хора, които трудно се придвижват ползват  градския транспорт, който е почти постоянно претъпкан, трудно се намира кой да им отстъпи място и всички други неудобства които се сещате на въпросния вид превоз. Не, че съм против хорицата, разбирам ги, не ми е и проблем да им отстъпя място да седнат, но тези хора нямат ли роднини, деца, които да ги метнат до там където отиват вместо да се мъчат да се качват в автобусите, да стоят прави и т.н. Толкова ли пък нямате време да помогнете на възрастните си майки или баби, да ги закарате до там където искат да отидат, като не можете когато те искат, постигнете консенсус някакъв. Тъжно е да ги виждаш тези хорица как се тътрят едвам - едвам в автобуса....

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Първа мисъл...

След дълъг размисъл реших  да направя още един блог, а този да бъде като home page...ако схващате идеята, в този ще има линк, към другия, който ще е по - специализиран. Май ще са повече от един "специализираните"...

Сефтето

" И нека бъде светлина..."
 Днес е денят, в който ми хрумна да си направя блог - защо ще се запитат малцината от вас, които някога ще прочетат това :D и отговорът е много прост, за да има нещо с което да си убивам времето и то да е безполезно, но занимателно. Блогът едва ли ще е на някаква определена тематика, по - скоро за много неща по малко, различните мой интереси, сред които се надявам и вие, които четете това да откриете и по някой свой.