Кажи нещо.

Предполагам всеки от вас се е сблъсквал с тази реплика в даден момент и при дадени обстоятелства и ето с какво доста добре можете да контрирате този, който я е отправил към вас:

В дебрите на моя ум, безкраен усещам как се се лута мисъл самотна, търсеща път към повърхността, за да може да покаже своята гениалност и уникалност, макар и втората й характерна черта да се дължи на това, че е единствена в моя ум. Но тъй като ума ми е безкраен, предполагам се досещаш за невъзможността на мисълта да достигне до повърхността и следователно аз няма какво да кажа тъй като единствената мисъл в моя безкраен, гениален ум, не може да достигне до нивото на произнасяне. Или всъщност може би тя го достига, но по един различен, прекалено възвишен за нас начин, който ние хората все още неразвили достатъчно своите умствени възможности не усещаме и не разбираме и по този начин ние дори пропускаме много гениални мисли и идеи и така забавяме дори своето развитие като вид и застрашаваме себе си

Ето какво може да роди един простичък ум като моят в момент на вдъхновение, репликата я предоставям на  всеки, който би искал да я използва, но моля да не си преписвате авторските права за нея ;)