Случайни размисли.... Какво е смелост и каква е връзката й със страхът?

Смелост – умението да направиш нещо което никога не си правил, не знаеш как да направиш и не знаеш какво ще стане, ако го направиш, въпреки страха си от неизвестното

Както стана ясно вече, ще изходим от принципа, че човек го е страх от всичко непознато, то каква е причината да намери сили в себе си човек, за да преодолее този страх?

Първо,  възможно е човек да няма страх от непознатото въобще, как така, лесно, при някои хора страхът е заменен от любопитство и желание да видят какво ще стане, как ще се почувстват, ако извършат дадено действие. Но ако няма страх, можем ли въобще да говорим за смелост, мисля че не, тъй като вече дефинирахме смелост като умението да извършиш нещо въпреки страхът си, значи хората, които изпитват чисто любопитство от резултатите на определени действия не спадат към тези, които са смели.

След като вече изяснихме това, да преминем по-нататък – ако липсата на страх изключва наличието на смелост, то при всички случай трябва да има наличие на страх за да може да се говори за смелост, тъй като всъщност в своята същност смелостта е акта на преодоляване на страхът от неизвестното. Тогава кои са тези неща, които помагат на човек да преодолее този страх? Всички начини на преодоляване на страхът ли са валидни, за да бъдат помощни за смелостта?

Нека първо видим какви са начините по които можем да преодолеем страхът:

·        Усилие на волята – вяра в себе си, вяра в успехът на начинанието си, вяра в хората до себе си, тези няколко неща подсилват волята, но волята е това умение да направиш нещо, когато изглежда много, много трудно, почти невъзможно и когато е много по-лесно и безболезнено да се откажеш. По мое лично мнение волята е основното оръжие срещу страхът, но това не значи, че е единственото.

·        Безразсъдство – впускане в начинание без обмисляне или замисляне за рисковете, следователно без наличие на страх. Тук е малко спорно дали безразсъдството може да се сметне за начин за преодоляване на страхът, може би ако то е „умишлено” търсено, тоест индивидът преднамерено не се замисля за рисковете и последствията от действията си.

·        Осмисляне на ситуацията – противоположното на горното, чрез разглеждане на рисковете и внимателно планиране на действията си да успеем да преодолеем страхът или дори да разберем, че няма от какво да се страхуваме всъщност.

Но можем ли да разглеждаме тези три способа като самостоятелни начини за справяне със страхът от неизвестното? Защото не е ли усилие на волята „умишленото безразсъдство” или умението да обмислим внимателно ситуацията в която сме, когато сме под напрежение? Тогава последните два начина под видове на Волята ли са или съществуват и самостоятелно?

За това опасявам се нямам отговор и ще оставя на всеки от вас да намери сам отговора си. Но за това пък имам достоверно звучащ отговор на въпросът в заглавието – смелостът е умението да преодолееш страхът от нещо неизвестно и непознато, връзката между тях е, че ако го няма едното не можем да говорим за другото. Тоест, ако няма страх, то няма какво да преодоляваме, за това няма проява на смелост.